Проучване открива връзка между характера и рисковете за умственото здраве
Добронамерените хора с позитивна нагласа към живота и хората около себе си не страдат от деменция. Този извод прави научно изследване, цитирано от "New Atlas" и БГНЕС.
Не е установена постоянна връзка между личността и мозъчната патология, свързана с деменцията, но откритията показват, че насочването на интервенциите към личностните характеристики в по-ранна възраст може да бъде начин за намаляване на риска от деменция в дългосрочен план.
Няколко различни патологии са в основата на деменцията, като най-известната от тях е болестта на Алцхаймер, която се характеризира с натрупване на амилоидни бета плаки и тау заплитания. Съществуват обаче редица изследвания, които сочат, че има разминаване между степента на патологията в мозъка на човека и клиничната проява на когнитивните нарушения. При около една трета от възрастните над 75 години амилоид бета и тау са достатъчни, за да отговарят на критериите за Алцхаймер, но когнитивните им функции не са нарушени. Многобройни мета-анализи показват, че физическата, социалната и когнитивната ангажираност допринасят за по-здравословно когнитивно стареене. Тези фактори са обхванати от големите пет личностни черти: добросъвестност, екстраверсия, отвореност към преживяванията, невротизъм и сговорчивост.
Нов мета-анализ на изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис разглежда връзката между личностните черти и субективното благополучие, както и невропатологията и диагнозата деменция.
"Искахме да използваме нова технология, за да обобщим тези проучвания и да проверим силата и последователността на тези асоциации", казва Емори Бек, водещ и съответен автор на проучването. Изследователите анализират данни от осем публикувани лонгитюдни проучвания, обхващащи два континента и четири държави. Общо в проучванията са включени 44 531 участници, от които 1 703 са развили деменция. Те са разгледали показателите на Големите пет личностни черти и три аспекта на субективното благополучие - положителен и отрицателен афект и удовлетвореност от живота - в сравнение с клиничните симптоми на деменция, основани на когнитивни тестове и мозъчна патология при аутопсия. Установено е, че добросъвестността, екстраверсията и положителният афект предпазват от диагностициране на деменция, докато невротизмът и отрицателният афект са рискови фактори. В по-малка част от проучванията е установено, че високите резултати по отношение на отвореността към преживяванията, сговорчивостта и удовлетвореността от живота също са защитни.
Надеждната връзка между негативния афект и диагнозата деменция е ново откритие. Негативният афект се характеризира с аверзивни състояния на настроението като гняв, тревожност, отвращение, вина и страх и е силно свързан с невротизма. Изследванията показват, че негативният афект е свързан с невровъзпаление, особено при хора с високи нива на амилоид бета, и че възпалението може да предразположи хората към депресивни симптоми, създавайки двупосочен път между възпалението и психологическите фактори. Тоест депресивните симптоми са свързани с възпалението, а възпалението може да предизвика депресивни симптоми. Изненадващо, изследователите не откриват последователни връзки между личностните характеристики и невропатологията, наблюдавана в мозъците на деменция след смъртта. "Това беше най-изненадващото откритие за нас", казва Бек. "Ако личността предсказва резултатите от когнитивните тестове, но не и патологията, какво може да се случи?" Изследователите предлагат, че някои личностни черти могат да направят хората по-устойчиви на когнитивните нарушения, наблюдавани при деменция, и че хората с по-високи нива на някои черти може да са в състояние да се справят с тези нарушения и да работят с тях. При разглеждане на други фактори, които биха могли да смекчат връзката между личността и риска от деменция и невропатология, като възраст, пол и образование, те не откриват почти никаква връзка. "Не открихме почти никакви доказателства за ефекти, с изключение на това, че защитният ефект на добросъвестността се увеличава с възрастта", казва Бек. Важно ограничение на изследването е ограниченият достъп до невропатологични маркери; половината от пробите не са завършили аутопсия, а всички проби с невропатологични маркери са от САЩ. Настоящият мета-анализ повтори и разшири предишни изследвания, като предостави убедителни доказателства, че невротизмът, добросъвестността и негативното влияние са свързани с диагнозата деменция в различни извадки, мерки и време. Необходими са допълнителни изследвания, за да се надградят тези констатации, особено за времето на тези асоциации и механизмите, които ги обуславят. Това, което показват резултатите, е, че насочването на интервенцията към личностните черти в по-ранна възраст може да бъде начин за намаляване на дългосрочния риск от деменция. Изследователите планират да разширят работата си, като включат изследване на хора с невропатология, но с малко когнитивни увреждания. Те се надяват да проучат и други фактори от ежедневието, които биха могли да играят роля за развитието на деменция.
Източник: БГНЕС
