1 / 2
Златната ни гимнастичка приключи кариерата си като олимпийска вицешампионка
След 18 години в художествената гимнастика Боряна Калейн приключи спортната си кариера с олимпийско сребро. Това е едва втори олимпийски медал за България в индивидуалната надпревара в художествената гимнастика. В Сеул 1988 Адриана Дунавска също печели сребро.
За Калейн това е второ участие на олимпийски игри, като в Токио остана в подножието на почетната стълбичка. След това тя преживя няколко разочарования в кариерата си, но успя да стане и европейска шампионка през 2023 г. Златното момиче посвети медала първо на себе си, заради годините на изпитания до този звезден момент в кариерата си и после: „После отличието е за моето семейство, което ме подкрепяше във всеки момент от живота ми. На треньорския ми щаб. И на всяко малко момиче, което мечтае един ден да стигне до олимпиада. Казвам му бъди щастливо и никога не се предавай“.
За Калейн това е състезанието на живота й. Тя остана втора след световната шампионка Дария Варфоломеев.
"Това са много точки в нашия спорт. Понякога и една десета може да е решаваща. Аз съм много доволна от това, което направих като цялостно представяне. Още от подиум тренировката, през квалификационния ден, чак до финала. Просто не мисля, че можех да се представя по-добре. Реално се надскочих стократно от това, което съм показвала по състезания през последните няколко години. Но истината е, че ние много работихме заедно в тази посока, и съм благодарна на екипа, който стоя зад мен - Мариана Памукова, Бранимира Маркова, Илиана Раева. На целия медицински екип, просто на всички хора, които всекидневно са в залата. На нашите съдии Филипа Филипова, Мария Петрова, Християна Тодорова... Съжалявам, ако забравям някого. Това са страшно много хора, без които днес България нямаше да има сребърен медал в художествената гимнастика.", каза пред медиите в Париж Боряна. Отбелязва, че е имала увереност в себе си и е била спокойна, че може да се справи. Защото резултатът е плод на огромен труд в продължение на три години: „Сега е време просто да си берем плодовете от труда на целия екип, защото без екипа си заникъде“.
Успехът на Боряна нито е случаен, нито пътят до него е лесен, припомни журналистът Надежда Танева във Facebook.
„Познавам и следя развитието на Боряна от времето, когато играеше без уред. Гледала съм я и съм ѝ се възхищавала още през далечната 2012-та. Това момиче мина през всичко - върхове и спадове, счупени крака, травми, неглижирането от страна на госпожа Раева, недоверието в нея от страна на щаба и нас, феновете. Тези скромна млада жена, чието семейство от раждането ѝ не я отгледало с идеята да бъде олимпийски шампион, не е влагало в нея професията си, се доказа САМА. Без майки и сестри треньори, без излишно пренавиване, без излишно екзалтиране. Така психиката те държи прав и силен и в най-тежките битки. Когато не си вярваш прекалено, нещата ти се случват по-лесно и по-безболезнено“, коментира Надя Танева.
