Преди седем години си отиде актьорът Раде Маркович

На 10 септември 2010 г. в Забог, Харватия от този свят си отива актьорът Раде Маркович, познат у нас като военнопленика Иво, но не и невъзможната му любов от филма „Крадецът на праскови”. Пет десетилетия по-късно тази любов е жива в сърцето на всеки зрител на филма, а ролите на Елисавета и Иво се превръщат в житейска любовна драма и за двамата актьори.

Раде Маркович е роден в Белград, където учи в колеж по инженерство и философски науки. По това време е и първият му досег с театралното изкуство: играе в театралната трупа „Иво Лола Рибар“.

Прави триумф с дебюта си във филма „Безсмъртна младост“. Малката роля, която получава, му отваря врати към професионалното театрално изкуство. Играл е в Белградския драматичен театър, като щатен актьор до 1961 г., след това излиза на свободна практика.

Той иска да предаде знанията и таланта си на младите и по тази причина приема предложението белградската академия „Брача Карич“, а през 1981 г. става професор.

Дали отличията, които получава в този период - наградата „Славица“ за цялостен принос към югославското кино и „Добричин пръстен“ за ролите си в театъра, или силната харизма на актьора, но през 1964 г. Въло Радев му дава главната роля във филма си "Крадецът на праскови". Ролята му на Иво в повестта на Емилян Станев няма как да остане незабелязана и получава награда на 4-тия филмов фестивал във Варна. Но много по-важна се оказва за сърцето на актьора. По време на снимките между него и Невена Коканова се разгаря огън, който слага край на брака му с актрисата Оливера Маркович. “И двамата бяхме отдадени истински в пресъздаването на обречената любов между Лиза и Иво”, разказа 45 години след снимките на филма сръбският актьор.
„Влюбихме се още от първия миг, в които режисьора Радев ни остави да импровизираме“, споделя Маркович във филма на Георги Тошев „Аз коя съм”, посветен на Невена Коканова. Невена слага край на тази любов след снимките на филма, защото не събира сили да се раздели със съпруга си. Писмата на актрисата, станали известни преди години обаче, разкриват, че любовта им е била споделена: „Скъпи Радуша ... ръката ми поиска да напиша по волята на сърцето “скъпи мой”. Дали е любов нашето привличане аз не зная, но това привличане е трепет, който кара сърцето да пулсира на други обороти, да замъглява съзнанието като леко пиянство, да дава храна на съмнението и въпреки това да означава, че двама души се откриват, за да застанат както две звезди в неразгадания им вселенски път...”.