СКА културата се ражда в Ямайка с корени от джаз музиката - продължение
Първата ска вълна.
През 1962, във времената, когато Ямайка копира музикалните стилове на Америка, Cecil Bustamente Campbell, по-късно известен, като Prince Buster усеща, че Ямайка има нужда от нещо ново. Той кара своя китарист Jah Jerry да наблегне на второто време на музикалния такт вместо на първото. И до наши дни, второто време на музикалния такт е основно за Ямайското синкопиране. На друг музикант, Rosco Gordon, също са приписвани заслугите за развиването на Ска музиката. Той твърдо набляга на втория и четвъртия удар на всеки такт. Ражда се Ска музиката.
Съществува още една теория за раждането на ска стила. Според тази теория Clement Dodd, моли своите музиканти да създадат истински 'танцувален' ямайски звук. Музикантите създават смесица от mento/r&b/jazz която Clement Dodd продуцира. Cluet Johnson и неговата група - Clue J and the Blues Blasters, взаимстват идеята на Dodd и й дават живот.
Озвучителите започват да правят свои собствени записи за да вземат надмощие над останалите, като не поставят описание и обложка на плочите за да не разберат останалите озвучители какво точно е записано на плочата и за да не го откраднат за себе си.
Войната между озвучителите достига до етап при който биячи са били изпращани на партитата на конкуренцията за да създават неприятности. Тези хора са станали известни, като "Dance Hall Crashers".
Въпреки примитивното моно звукозаписно оборудване, Ска ентусиастите успяват да направят Ска музиката първата истински комерсиална Ямайска музика, и по-късно да я наложат за национален танц и музика на цяла Ямайка.
В началото на 1960-те цяла Ямайка е полудяла по новия стил, наречен 'ска'. Постепенно започват да изпъкват и основните имена на ска музиката:
Roland Alphonso - тенор саксофон
Don Drummond и Rico Rodriguez - тромбон
Dizzy Johnny Moore, Jackie Willacy, Raymond Harper - тромпет
Lloyd Knibbs и Drumbago - барабани
Lloyd Brevett и Clue J (Cluet Johnson) - бас китара
Aubrey Adams - пиано
Jah Jerry Haynes - китара
Lascelles Perkins, Owen Grey, Laurel Aitken, Clancy Eccles, Higgs and Wilson, Bunny and Skitter и Jiving Juniors - вокали
Танцът "skank", също произлиза от този период на развитие на ска музиката.
През целия период на 1960-те гетата в Ямайка се пълнят с младежи, които търсят работа, която не съществува. Тези младежи се чувстват отхвърлени и не споделят оптимизма на ранната Ска. Тази социална група получава името Rude Boys (Груби момчета). Да бъдеш Rude е означавало, че ти си някой, въпреки, че обществото ти е казвало, че си никой. Начина по който Rude Boys са танцували Ска е по-различен: бавно със запалшителна стойка. Грубите момчета се свързват с престъпниците и подземния свят и това дава отражение и на текстовете на музиката. Ска музиката се променя още веднъж за да отрази настроенията на Rude Boys, като бас-а се обтяга, обратно на досегашния по-свободен стил.
Множеството, което се струпва в Kingston за да преуспее в музикалния бизнес постепенно се обръща към търговията с марихуана, когато парите започват да привършват. Голяма част от тези хора започва да води живот пълен с престъпления и насилие (може да гледате филма 'The Harder They Come' с Jimmy Cliff. Смята се, че този филм описва историята на Jimmy Cliff но в действителност филма е описание на живота на известното 'грубо момче', Ryaging). По това време и двете политически партии в Ямайка започват да наемат въоръжени формирования и да организират гангстерски отряди. Общественото мнение относно 'Rude Boys' и оръжията се променя. След период на затишие, през който оръжията са били превърнати в орган на властта без да има наказание за притежанието им, е прокаран Закон за оръжията, чрез който всеки уличен в притежание на незаконно оръжие или амуниции може да бъде задържан за неограничен период от време по заповед на специален 'Оръжеен Съд'.
Музикантите и продуцентите често подкрепят акциите на 'грубите момчета' чрез своята музика. Анти-оръжейното движение се отразява в музиката и песните на Soul Brothers (песента Lawless Street), и Heptones (песента Gunmen coming to Town). Duke Reid, бивш полицай, записва спонтанно инструментали с имена от типа на Rude Boys (Shuffling Down Bond Street). Clement Dodd подкрепя млада група, които се определят, като 'Rude Boys'. Това са The Wailers (Bob Marley, Peter Tosh, Bunny Wailer). Prince Buster измисля свръхестествения герой 'Judge Dread', който произнася 400 годишни присъди на 'груби момчета'. Песента на Desmond Dekker '007 Shanty Town' е най-доброто описание на 'грубите момчета', като достига до No.14 в Английйските класации.
Темата за 'Rude Boys' продължава да се развива през целия ска период и стига най-голяма популярност през изключително горещото лято на 1964. Пак тогава ска ритъма бива забавен и с това се ражда стила Rocksteady. Първата ска вълна завършва през 1968.
През 1962 започват расови размирици, когато Англия слага край на своята политика на свободна имиграция за държавите от Британската общност. По това време Ска и Реге музиката биват 'внесени' в Англия от много музиканти и продуценти, включително Trojan и кубинеца Lauriel Aitken.
Втората ска вълна. През 1970-те
идеалите на „грубите момчета“ са съживени
чрез сливането на реге и пънк от групи като Clash (песента Rudie can't fail). От средата до края на 1970-те, групи, като The Coventry Automatics избират да използват ска вместо реге поради по-лесния начин на свирене. The Coventry Automatics по-късно се преименуват на The Automatics, след това на The Specials AKA The Automatics, The Special AKA, и последно на The Specials.
През 1979 година Jerry Dammers създава "2-Tone Records". Неговото желание, подобно на това на Prince Buster през 1960-те, е да създаде нещо ново. Ражда се '2 tone' ска-та, а черното и бялото стават нейн символ. '2 Tone' логото на мъж в черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, слънчеви очила, шапка, бели чорапи и черни обувки става официално лого на ска музиката и е наречено 'Walt Jabsco'.
Във времена на расови безредици и изключителната популярност на нацисткия Национален Фронт, групите облечени в черно и бяло и съставени от музиканти от различни народности прокарват идеята за расово единство в една разделена нация. Подобно на Ямайската ска, ностроението на времето се отразява на текстовее на песните. Групи, като Madness, The Beat, The Selecter, The Bodysnatchers, the Specials, съживяват класическото ска звучене на Prince Buster и останалите музиканти от първата ска вълна. Друга група, която не е в звукозаписната компания '2 Tone' но която е тясно свързана с '2 Tone' движението е Bad Manners.
Има и музиканти, които преминават от първата към втората ска вълна. Rico Rodriguez който е гост музикант на the Specials е обучен от Don Drummond и е свирил, като студиен музикант в Ямайка. В края на краищата, Chrysalis Records купува 2-Tone от Dammers, като му оставя правото да сключва договори с нови групи. Към групите на 2 Tone спадат: The Specials, The Selecter, Madness, Rico Rodriguez, The Swinging Cats, The Friday Club, The Bodysnatchers, The Higsons, J.B. Allstars, Special AKA, The Apollinairs, The Beat, и Elvis Costello. Вместо да продължи да съществува като достоен за уважение лейбъл, през 1985, 2-Tone се разпада. Dammers е разорен и има дългове към Chrysalis. С това зората на една нова ера завършва безславно. 2-Tone групите са най-популярните ска групи в периода 1978-1985, въпреки че не са единствените, които свирят ска. От останалите групи може да споменем The Tigers, Ska City Rockers, The Akrylykz, The Employees, The Piranhas и още много други.
С тези събития приключва втората ска вълна.
Комбинацията на всички възможни ритми
Третата ска вълна. Със смъртта на 2-Tone и втората вълна, ска музиката отслабва, но не става стромодна. Групите, които продължават традицията и комбинират ска ритъма с поп, рок и всякакви други стилове са The Toasters, Bim Skala Bim, The Untouchables, Fishbone и The New York Citizens.
Третата вълна съществува в много форми, комбинирайки почти всеки възможни стилове с ска ритъма. Групи като Jump with Joey, Hepcat, Yebo, NY Ska Jazz Ensemble и Stubborn Allstars остават близо до Ямайските корени. Operation Ivy, Voodoo Glow Skulls, Janitors Against Apartheid използват пънка за да създадат т.нар. ска-кор. Regatta 69, Filibuster, Urban Blight разчитат изключително на Reggae/Rocksteady стила. Punch the Clown, Undercover S.K.A. и т.н. остават по-близко до 2-Tone звученето. Sublime намесват рок музиката, а Mustard Plug суйнга. Интересен стил свирят Florida's Pork Pie Tribes, които обединяват традиционния Ирландски фолклор със ска звученето, както и групи като The Brownies, които комбинират почти всичко.
Имиджа на Rude Boy/Rude Girlсе появява отново и в третата ска вълна. Но този път не като хора извън закона, а като фанатични поддръжници на ска музиката. Също така третата вълна има някой особености, които по-предните вълни пропускат. Това включва стрейт-еджа със гигантските Х-ове на техните ръце, Boneheads (нацистката издънка на skinheads движението), OI/SKA музиката, Skinheads and Against Racial Prejudice (SHARPs) и други.
Но някой неща не се променят: ска музиката остава със огромно влияние върху младите,а по-голяма част от ска концертите са изключително евтини и са във възможностите на всеки да ги посети.
За произхода и в частност значението на наименованието "ска" съществуват различни теории.
Една е от възможностите е, че става въпрос за доста живописно звучащ израз, които описва специалния оff-beat стил на ска-китарите. Музикантът Jack Mitto казва, че при записването на музиката китаристите са напътсвани с думите "play some staya staya"(това всеки да си го превежда както иска, аз няма да дам глас тук) за да свирят своите ска-ритми. Точно от думичката Staya в последствие се е развило наименованието Ska. Mitto посочва Byron Lee за човека сътворил наименованието(има си основание човека ;о).
Другата теза подкрепя идеята че името Ska се е отделила от разговорния език. Според някои басистът Cluet Johnson поздравявал своите прители с думите "Love Skavoovie". Затова се смята че този поздрав се превръща в името ска. Когато Cluet Johnson свирел, китарат му издавала звук подобенна "ya, ya" , нещо като "ska, ska" звука при силно акцентувания втори и четвърти мах в джаза.
Първа част: СКА – Музиката на независимостта
