Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Великите барабанисти на всички времена

Четвъртък, 26 Май 2016 / Под прожектора
8441
  • postivegrid.com

Те не са просто майстори, те свирят със страст 

 

Винаги съм имал слабост към особеното звучене на барабаните, даже ми е било детска мечта да стана виртуоз с палките. Но истински си дадох сметка, че това освен огромен труд е и невероятна страст, когато чух умопомрачителното гръмотевично барабанно соло на Mike Terrana в зала „Фестивална“. Беше през 2008-ма на концерта на Tarja Turunen. Друг много ярък спомен – work shop на Dave Lombardo през 2014-та, който омагьоса дори 3-годишния ми син. И двамата са велики, но не влизат в топ 10 на музикантите с палки. Ето как се подреждат те според класация на Rolling Stone.

 

John Bonham – Bonzo

 

Още с появата на Led Zeppelin, John Bonham промени рок звученето завинаги. Година по-рано, Jimmy Page беше под влиянието на дезориентираното звучене на "Good Times Bad Times" и обясняваше на слушателите: "Всички си мислят, че Bonzo използва две бас каси, но той има само една". Тежко, живо, виртуозно и преднамерено, Bonham показва невероятно артистично изпълнение, когато се появи на „терена“. С изключителното и безпощадно разпердушинване на барабаните, той завладява света преди кончината си през 1980. С най-бруталната сила на старокаменната епоха той никога не е блъскал глупаво, а е успявал да втрещи и смая хората с ритмичността си, както го познаваме още от "Moby Dick." "Прекарах години в банята – много шибани години – слушайки барабаните на Bonham, опитвайки се да проумея, да възприема неговата енергия зад инструмента, каза Dave Grohl веднъж каза за Rolling Stone. "Не мога да възприема какво направи през годините с тези албуми, но ми се иска да съм на негово място със същите инстинкти и енергия като него", споделя колегата на Bonham. Това е нещо като курс, който всеки следващ рок барабанист ще следва. Анкета с множество отговори, при които всеки по някакъв начин да разбере своите и да намери, евентуално, най-великото в себе си.

 

 

Keith Moon

 

„Най-великият Keith Moon-type барабанист на света", както той сам се описва. Рок барабанирането – това е най-добрата репетиция в живота. Moon e вдъхновение за създаване на Животното от Muppet show, размазва комлект след комплект барабани и хотелски стаи. Категорично настоява да изпълнява барабанни сола и се налага на the Who като водещ. "Неговите отклонения бяха мелодични", казва басиста John Entwistle пред Rolling Stone, "защото той свири с всеки от групата като едно цяло". Moon the Loon сравнява звученето на барабаните с места по света, на които никога няма да се сетите да отидете. Той свири с темпо, което постоянно и вълнообразно променя. "Keith Moon - той е човекът оркестър, все едно свири на тимпани или цимбали“ казва Stephen Perkins от Jane's Addiction. "Той те кара да разбереш, че това е много важно нещо, дори и да не е края на „четвърта част“. Обичам тази драма, този театър и обичам тази емоция". Коронният номер на Moon беше, когато зареди с мощни експлозиви тоалетните на хотела през 1978, след това почина от свръхдоза наркотици на 31 години.

 


 

Ginger Baker

 

Дарен с невероятен талант и проклет с прекомерен темперамент, Ginger Baker комбинира джаз тренинг с мощен полиритмичен стил в първото на света пауър трио. Сблъсквайки се с Jack Bruce и Eric Clapton от Cream, роденият в Лондон барабанист представи на света на рока виртуозността на двойния удар и обширните сола. Следвайки провала на кратко живялия Blind Faith, Baker се преселва в Нигерия за няколко години през седемдесетте. „Той разбира африканския бийт повече от всеки друг „западняк““, казва за него Afrobeat съоснователя Tony Allen. През тези години Baker е зает с внушителните си проекти, гордеейки се с блестящите си изпълнения, заплетени и вълнуващи, които пресъздава в средата на седемдесетте и рискува със създаването на Baker Gurvitz Army - джаз комбина, включваща солисти като Bill Frisell. Работи заедно с Public Image Ltd и Masters of Reality.

 

 

Neil Peart

 

Когато Neil Peart се явил на прослушване за Rush през 1974, членовете на бандата видяли в него шанс да се преродят. "Бяхме поразени от свиренето на Neil", споделя китариста Alex Lifeson. "Той много приличаше на Keith Moon, много активен и удряше барабаните доста сериозно". По ирония на съдбата, приносът на Peart към рок звученето на барабаните го превръща в естетичния противоположник на Moon: най-педантично точният перкусионист в жанра, чуван някога. Rush имат супер амбиции в средата до края на седемдесетте и Peart има манията да се представя като водач и амбициозен артист – което се вижда и във фантастичните му песни – използвайки инструменти като камбанки, источноазиатски инструменти и тимпани за да разнообрази бароковите части от песните си като "Xanadu" и "The Trees". През осемдесетте Peart експериментира с електронните перкусии и се вдъхновява от Stewart Copeland, който се води за иноватор по това време. През 2012 година албума на Rush Clockwork Angels, включва някои от най-добрите записи на Peart. Въпреки ранното си „пенсиониране“, Peart остава в музикалната история като спиращият дъха със своите сола.

 


 

Hal Blaine

 

"Ако Hal Blaine свиреше на барабани само в Ronettes "Be My Baby", неговото име щеше да се произнася с безкрайна почит, каза веднъж Max Weinberg. Но барабанистът роден като Harold Simon Belsky направи много повече, записвайки със Sinatra, the Beach Boys, Elvis и the Supremes, не просто едно ИМЕ. Като лидер на Wrecking Crew, група от L.A. доминираща на студийната сцена през шестдесетте и седемдесетте, Blaine е най-записваният барабанист в историята. (Той загуби броя на титлите си някъде около 35 000-та, въпреки това е и 150 пъти в Top 10 hits и 40 пъти Number Ones). Като перкусионист след Phil Spector "Wall Of Sound", Blaine наложи един от най-запомнящите се бийтове в популярната музика. Но Blaine притежава удивителната хамелеонска адаптивност за всяка своя сесия само с един единствен конвенционален кит. За песента на Beach Boys "Caroline, No", той използва стомни с газирана вода и за песента на Simon & Garfunkel "Bridge Over Troubled Water" той разнася вериги за автомобилни гуми по пода. "Аз не съм безвкусен барабанист" реагира той след това: "Исках да съм велик акомпанист".

 

 

Clyde Stubblefield и John "Jabo" Starks

 

Във времената на върховите ритмични революции при групите в секцията за перкусии на Brown хвърлят котва не един, а двама майстори - John "Jabo" Starks и господин Funky Drummer Clyde Stubblefield. Starks започва кариерата си като второстепенен джаз и блус свирач. Stubblefield е бил R&B, по стечение на обстоятелствата, двмата участват в седмичното шоу с групата на Brown. Всеки от двамата притежава различен стил, който допълва другия изпълнител. Ahmir "Questlove" Thompson веднъж каза пред Rolling Stone че "Starks е като Beatles за Clyde Stones. Тътрещият се барабанист до лявата ръка на Clyde. Зедно те придават облик на някои от великите изпълнения на Brown, включително на "Cold Sweat", "Superbad" и разбира се на "Funky Drummer". Техните иновации се усещат в цялата hip-hop Golden Era.

 


 

Gene Krupa

 

"Той беше първият рок барабанист по много и различни начини", каза Neil Peart за Gene Krupa през 2015". Той беше първият барабанист, който командваше светлинните ефекти и първият барабанист, на когото се празнуваха солата. Той правеше фундаментално лесни неща, но те винаги изглеждаха грандиозни". Вцепеняващите атаки на Krupa, four-on-the-floor bass-drum tattoo и маниакално непосредствените чанове – оказали влияние на барабанистите от New Orleans Baby Dodds и Zutty Singleton – начертали пътя през иновативните тридесет на Benny Goodman big band – вдъхновителни процеси, които са завладяли бъдещите рок гиганти, включително и Keith Moon и John Bonham. Покрай Buddy Rich, неговият опонент в епичните перкусионни битки, вдъхновили днес "Gospel Chops" барабанни видеа, Krupa е кръстникът на барабанните спектакли. Развиващата се традиция за спиращо дъха шоу, би било немислимо без "Moby Dick" на Bonham и "The Rhythm Method" на Peart.


 

Mitch Mitchell

 

"Той свири на барабаните, все едно че пее, това е просто прекрасно", казва за него Roger Taylor от Queen - сливането на джаз техниката и прекрасните рифове, но със свирепите атаки на целия комплект, тотално сливане с песента". И Stewart Copeland от the Police е съгласен: "По-скоро съм горд с това, което съм направил, но всичко това дължа на Mitch". Както и да е, през 1966, когато се наложи да се търси барабанист за Jimi Hendrix Experience, решението беше взето на ези/тура – да се избере между Mitch Mitchell и Aynsley Dunbar. Mitchell спечели и това подтисна Elvin Jones, което оказа влияние на Hendrix's power trio.


 

Al Jackson Jr.

 

Al Jackson Jr. - легендарен периодичен барабанист за лейбъла Stax, познат като Пазител на времето до смъртта му на 40 години през 1975 година. През времето на тази ера Jackson, характерно за модата, отчетливо се движи около легандарните страни на Wilson Pickett, Otis Redding и Al Green (заедно с когото Jackson написва хита "Let's Stay Together"), и докато репутацията му расте, супер звезди като Eric Clapton започват да търсят перкусивен гений като Jackson. Като съоткривател и ключов член на Booker T. & the MGs, Jackson помага да се „павира“ ритмичното бъдеще на направленията Фънк и Хип-Хоп. "Слагам го в една група с Ray Charles или Billy Preston", Sam и Dave Sam Moore казват за Jackson, който свири на инструментите като "Soul Man" и "Hold On, I'm Coming". "Казвам ви го право в очите – Той може да накара лайно да мирише добре"

 

 

Stewart Copeland

 

Може би мелодиите на Sting са вездесъщи, но с the Police те звучат така заради Stewart Copeland - изтънчени и агресивни. Той със сигурност ще ви улови в примката си и може да бъде образец за това (като в работата си за "Red Rain" на Peter Gabriel). Баща му Miles е бил дипломат, който е водил семейството си на разнообразни места в близкия изток, това дава на the Police ритмичният, далечен от Англия акцент. Въпреки противопоставянето на Sting. Все пак той склонява. "Всичките тези години прекарах за да разбера звуковият капан на Stewart Copeland", казва Les Claypool от Primus, който започва да си сътрудничи с него през 2000, "и той сяда около това (комплекта барабани) все едно витае някъде около главите ни. Едно е сигурното – Stewart Copeland ни е уловил в звуковият си капан“.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...
  • 4 -0
    ivan 27.05.2016 / 22:56

    Mike Mangini

  • 3 -0
    benji 27.05.2016 / 22:55

    Mike Portnoy

  • 2 -0
    StreetWatch 27.05.2016 / 22:53

    Класацията е топ 100 на Rolling Stone, бяхме пропуснали хиперлинка, но сега е там и всеки може да види и останалите в нея. Подборът на клиповете е наш :)

  • 1 -0
    nik 27.05.2016 / 19:52

    Хм, а защо липсва Vinnie Colaiuta?


Автор

повече за автора

Ключови думи:

барабани, музиканти, класация , барабанисти, топ 10 барабанисти

StreetView

Българските полярници откриха риба без кръв

Петък, 18 Януари 2019 / Приключения
Българският природонаучен музей ще е вторият в света, който ще съхранява ледена риба Тази година българските полярници ще се завърнат от Антарктида с интересна находка – много рядък вид ледена риба с безцветна кръв. Новината съобщи ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев, [...]

Манастирът „Покров Богородичен“

Четвъртък, 12 Април 2018 / Места
Девическият метох в Самоков е действащ и до днес   Една от забележителностите на град Самоков е девическия манастир „Покров Богордичен,,. Манастирът е основан през 18-ти век от бабата на един от най – големите книжовници в нашата история Константин Фотинов. Преди да приеме [...]