Ако спасиш едно дете, спасяваш целия свят, смята приемната майка Петя Паносян
„Там имаше деца, които излежават присъда, за която не са виновни. Те бяха затворници.“ Това са думи на Петя Паносян, която през 2010 г. отива в дома за медикосоциални грижи в Шумен и вижда Влади за първи път. По онова време той е едва на шест месеца, дясната му ръчичка и дясното му краче са били напълно обездвижени от непрекъснато връзване и лежане и дори не е можел да седи самостоятелно. Петя решава да стане приемна майка, а Влади е първото дете, което е успешно изведено от дома в гр. Шумен.
„Моего семейство е най-щастливото семейство, което може някой да има. Аз имам две майки, двама братя, една сестра и много братовчеди“, казва Влади, който сега е тийнейджър.
Отглеждането на деца в иституции води до изоставане в развитието им – те са връзвани, за да не падат, защото тъкмо са започнали да се изправят, не могат да се научат да говорят...Всъщност социалната депривация води до необратими последици в психиката им, с които някои не успяват да се справят никога, а наваксването в развитието и социалните умения може да отнеме дълги години.
Преди 15 години започва реформата за извеждане на грижата на децата извън иституциите. Закриването на домовете в Могилино (2009) и Шумен (2010) е крайъгълния камък в промяната на грижата за децата без семейства. Това са над 7500 променени съдби, отбеляза социалният министър Борислав Гуцанов.
На конференция във Велико Търново беше отчетено, че в резултат на националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България “, децата в институции от стария тип са намалели значително - от 7587 през 2010 г. до 100 в края на 2024 г. Броят на социалните услуги в общността е скочил от 241 през 2010 г. до 760 в края на 2024 г. Близо 1500 деца живеят в приемни семейства в края на 2024 г. като една трета от тях са под три години. Близо 4000 деца са настанени при роднини и близки и близо 2800 деца в резидентни услуги.
„Всяко дете има право да расте в сигурна, грижовна и подкрепяща среда. Напредъкът, който България постигна, е забележителен, но днес трябва да си поставим нови цели – да гарантираме, че всяка форма на грижа отговаря на индивидуалните нужди на всяко дете. Сътрудничеството между държавата, доставчиците на услуги и местните власти е от решаващо значение, за да се гарантира, че тези уязвими деца получават висококачествената подкрепа, от която се нуждаят, за да разгърнат максимално своя потенциал, да мечтаят и да се реализират като възрастни.“, подчерта Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
