Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да си част от бандата

Събота, 13 Август 2022 / Гласът на детето
199
  • сн. Надежда Тодорова

Вървя с Вяра през парка. Отдалече едно момче ни маха с ръка за поздрав. Махаме и ние и се запътваме към близката пейка. Сядаме и си говорим, пийваме - тя сок, аз студен чай. След малко момчето идва при нас (от класа на Вяра е), казва, че играят на карти и вика Вяра да играе с тях. Още 4-5 непознати деца са, седят на бетонната сцена в центъра на парка.

Вяра се дърпа, после отива и сяда на противоположния край с гръб към тях. Намръщена (и смутена) е и въпреки неколкократните ми окуражителни подкани, отказва дори да се обърне, камо ли да отиде при децата. Изведнъж чувам съученикът й да вика: "Вяраааа, хайде, идвай!" Личицето на упоритата ми щерка разцъфна в широка усмивка, скочи и изтича при групичката деца на другия край. Седна до тях и в миг стана част от кръгчето.

Онемяла се отправих към далечната пейка, макар че копнеех да седна на най-близката до тях, за да слушам и виждам по-добре. В мен бушуваха тревога и ужас, радост и удивление, но и надежда и вяра, че всичко ще е наред, че няма да има подигравки, странни погледи, шушукане, сбутване с лакти и т.н., породени от начина на говорене, държане и вида на Вяра, както често става.

О, как не искам пак да я боли, че е различна, че не е приета и разбрана!

Стоя на тази далечна пейка, буквално затаила дъх в очакване на нещо не особено приятно и/или разстройващо. Майките на деца като моето ще разберат чувствата и тревогите ми. На останалите няма как да ги обясня...

Минават минута, пет, а децата си седят спокойно и общуват помежду си. (С) Вяра също. Постепенно усещам как напрежението ми намалява, а сърцето ми се изпълва с благодарност и спокойствие. Престрашавам се да снимам, за да запазя този момент. Наистина съм далече и използвам функцията за максимално цифрово приближаване на камерата в опит да направя що-годе добър кадър.

Малко след това до мен започват да достигат ентусиазирани реплики:

- Вяра, вземи си една карта... вземи карта... една... виж картата... коя е картата... Виждам Вяра как слуша и изпълнява, явно не всичко й е ясно, защото децата я поправят, напътстват, възторжени са, не долавям и следа от пренебрежение, превъзходство или други подобни, с които често се сблъскваме. Напротив - искрено и с плам комуникират с нея, помагат й, окуражават я да не се отказва...

Виждам как кръгчето спокойно седящи доскоро деца кипи от оживление, чувам как си говорят, чувам смеха им, чувам смеха на Вяра, чувам щастието... И сълзите ми бликват. Сълзи на признателност, щастие и много надежда това да се случва все по-често и с Вяра, и навсякъде, и с всякакви "специални" деца.

Близо 40 минути по-късно децата решават да разтурят веселото си кръгче, навярно обедно огладнели и ожаднели... Казват си "чао" едно на друго, на Вяра също и тя на тях. Аз ги гледам все така отдалече, едвам се сдържам да не отида при тях, но искам да дам на Вяра пространство и време да дойде сама при мен, когато реши, както правят другите деца от групичката. След известно време, тя вече тича към мен с възторжен вик "мамооо", после пак се връща при групичката неможещи да се разделят деца, но ме гледа, търсеща одобрението ми. Стоя и чакам търпеливо, усмихната.

 

 

На тръгване махам на децата и извиквам силно "благодаря", а в отговор получавам учудени усмивки, скромно вдигане на раменете и "няма защо". Вглеждам се в очите на Вяра и извиращото от тях щастие ме зашеметява. Питам я: "Добре ли ти беше с децата? Хареса ли ти да сте заедно?" Получавам звънкия й смях, придружен с енергично кимане и "даааа" и запечатвам щастието й в снимка.

П.П. От сърце благодаря на децата и родителите им, че са ги възпитали с отворени сърца! Пожелавам си случки като днешната да не са редки изключения, за да има повече щастливи и приети от бандата деца - и в парка, и в училище, и на улицата. Каквито и да са по диагноза... такива, каквито са.

От нас зависи, от всеки един от нас!

 

Публикацията е от профила на Надежда Тодорова във Facebook

 

Всеки може да чете

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца, родители, Синдром на Даун





Street of Art

Ямато отново ще свирят у нас

Вторник, 02 Октомври 2018 / Под прожектора
Невероятните барабанисти ще завършат своето европейско турне в България, този път с три концерта     Японските барабанисти Ямато отново ще свирят у нас – този път във Варна, Пловдив и София през ноември. Ако не сте ги слушали, си струва да го направите – шоуто, което п [...]

Глухарчето лекува почти всичко

Понеделник, 19 Септември 2016 / Хранене и Здраве
  Лечебните му свойства са наистина многобройни   За вълшебните свойства на глухарчето, на което всички ние като деца сме се радвали, е изписано много. И има защо – доказано е, че това на пръв поглед обикновено растение лекува поне 20 болести. Вероятно затова е любима храна [...]