Не гледайте на детето като на болен, който се нуждае от специално съчувствие
Нарушенията на плавността на речта са нормално явление във възрастта 4-5 години, когато детето иска да каже много неща, но говорният му апарат все още не е готов да произнесе всички сложни звуци и думи от българския език. Понякога обаче запъването може да прерасне в заекване, ако не се потърси консултация с логопед и не се предприеме навременна терапия.
Обикновено, когато говорим за нарушения на плавността, причината е свързана с нарушение в работата на централната нервна система и разстроена дейност на речевата мускулатура под влиянието на неадекватни моторни команди от главния мозък. Нерядко се наблюдава психогенна патология. Понякога, много рядко, причината е, че детето расте в обкръжението на хора, които заекват или се запъват.
За заекване можем да говорим, когато дишането е накъсано и неравномерно, а в говора има тежки паузи и блокажи (т-т-т-тати; ба-ба-ба-баба). Най-често запъването е на определени звукове и срички, но също симптом е удължаването на определени звукове (ииискам; ссладолед).
Когато детето заеква, отношението на околните към проблема е изключително важно. Ето какво съветва проф. Цветанка Ценова (Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения):
Не гледайте на детето като на болен, който се нуждае от специално съчувствие. Покажете му своята обич и запазете естественото за родителя поведение. Не порицавайте заекването, не реагирайте с нетърпение и досада на проявите на неплавност, не карайте детето да прекъсва изказването си и да го започва отначало. След като то произведе накъсана от спазми реплика, я произнесете правилно и бавно, за да покажете обазеца и детето да се увери, че го слушате внимателно и го разбирате.
Разговаряйте колкото можете повече с детето. Ограничавайки словесната комуникация с него, не му помагате, а го подтиквате да се затваря в себе си.
Говорете с детето спокойно, с малко по-бавен говорен темп, без напрягане на гласа и по един и същ начин, когато то говори спокойно и когато заеква. Не се старайте непеменно да избягвате случайните прояви на неплавност в собствената ви реч – дайте на детето възможност да осъзнае, че понякога на всеки се случват затруднения, подобни на неговите.
Поощрявайте активно всички положителни прояви на детето, но не го глезете излишно и не му позволявайте безконтролно отношение към храненето и дневния режим. Осигурете му полезна храна, изключете пикантните, дразнещите, възбуждащите нервната система храни, не позволявайте да се намалява времето за сън за сметка на телевизията, електронните и компютърните игри.
Постаарйте се да ограничите, доколкото е възможно, травмиращите събития. Изключете гледането на тв предавания и филми със страховито съдържание. Вместо това, предложете му да му почетете на глас и да разговаряте върху прочетенето.
Не затваряйте темата „заекване“ пред детето. Не правете от нея голям проблем, но и не я избягвайте изцяло. Говорете по този въпрос с детето, когато то пожелае. Обяснете му, че нарушението е преодолимо, посочвайте му неговите постижения в различни области, изтъквайте способностите, които то проявява въпреки заекването. Детето не трябва да живее с мисълта, че е белязано, различно, виновно и да изпитва срам.
Членовете на близкото обкръжение трябва да поддържат същото отношение към детето като вашето. Обяснете това на братята и сестрите, роднините и приятелите. Ако други деца се отнасят нетолерантно към заекващото дете, намесете се, поговорете с тях насаме. В краен случай направете необходимото за прекратяване на тези контакти.
Вижте още:
