Подобряват се образованието и здравеопазването, но трябва да има мерки срещу климатичните промени
Децата и младите хора са с близо 50% процента по-склонни от възрастните да вярват, че светът става по-добро място с всяко поколение, според ново международно проучване на УНИЦЕФ и Галъп, публикувано по повод Световния ден на детето.
Младите хора са по-склонни да вярват, че самото детство се е подобрило, като преобладаващото мнозинство вярва, че здравеопазването, образованието и физическата безопасност са по-добри за днешните деца, отколкото за поколението на родителите им. И все пак, въпреки оптимизма си, младите хора далеч не са наивни и изразяват безпокойство за действия срещу изменението на климата, скептицизъм относно информацията, която консумират в социалните медии, и се борят с чувството на депресия и тревожност. Те са много по-склонни от възрастните да виждат себе си като граждани на света и е по-вероятно да приемат международно сътрудничество за справяне със заплахи като пандемията COVID-19.
„В днешния свят няма недостиг на причини за песимизъм: изменението на климата, пандемията, бедността и неравенството, нарастващото недоверие. Но има и причина за оптимизъм: децата и младите хора отказват да видят света през мрачната призма на възрастните“, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор. „В сравнение с по-старите поколения, младите хора в света остават обнадеждени, много по-глобално мислещи и решени да направят света по-добро място. Днешните млади хора имат загриженост за бъдещето, но виждат себе си като част от решението."
Проучването, The Changing Childhood Project, е първото по рода си изследване, което пита няколко поколения за техните възгледи за света и какво е да си дете днес. То изследва повече от 21 000 души в две възрастови групи (15-24 години и 40 години и повече) в 21 държави. Национално представителни проучвания бяха извършени в страни от всички региони – Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка.
Като цяло данните рисуват картина на младите поколения като продукти на глобализацията. Например младите хора (39%) са средно почти два пъти по-склонни от възрастните хора (22%) да се идентифицират най-много с това, че са част от света, в сравнение със собствената си нация. С всяка допълнителна година на възраст хората са средно с около един процент по-малко вероятно да се идентифицират като глобален гражданин.
Проучването, проведено по време на пандемията, също така установява, че децата и младите хора като цяло се доверяват повече на националните правителства, учените и международните медии като източници на точна информация. И все пак, според анкетата, младите хора днес са наясно с проблемите, пред които е изправен светът:
По-голямата част от младите хора виждат сериозни рискове за децата в онлайн пространството, като например да видят насилствено или сексуално съдържание (78 процента) или да бъдат тормозени (79 процента).
• Само 17% от младите хора казват, че се доверяват на социалните медийни платформи „много“, за да предоставяне точна информация.
• Докато 64% от младите хора в страните с ниски и средни доходи вярват, че децата в тяхната страна ще бъдат в по-добро икономическо състояние от родителите си, младите хора в страните с високи доходи нямат вяра в икономическия прогрес. Там по-малко от една трета от младите респонденти казват, че децата днес ще растат, за да бъдат по-добре икономически от родителите си.
• Повече от една трета от младите хора съобщават, че често се чувстват нервни или тревожни, а почти всеки пети казва, че често се чувстват депресирани или имат малък интерес да правят нещата.
• Средно 59% от младите хора казват, че днес децата са изправени пред по-голям натиск да успеят, отколкото родителите им, когато са израснали.
Проучването също така установява, че младите хора искат по-бърз напредък в борбата срещу дискриминацията, повече сътрудничество между страните и вземащите решения да ги слушат:
• Средно близо три четвърти от младите хора, които са наясно с изменението на климата, смятат, че правителствата трябва да предприемат значителни действия за справяне с него. Делът е дори по-висок в страните с нисък и по-нисък среден доход (83%), където се очаква въздействието на изменението на климата да бъде най-голямо.
• В почти всяка анкетирана страна голямо мнозинство от младите хора съобщават, че техните страни биха били по-безопасни от заплахи като COVID-19, ако правителствата работят в координация с други държави, а не сами.
• Младите хора демонстрират по-силна подкрепа за правата на ЛГБТИ+, като младите жени водят борбата за равенство.
• Средно 58% от 15-24-годишните вярват, че е много важно политическите лидери да слушат децата.
„Не можем да разберем какво мислят младите хора, ако не ги попитаме. Проучването на УНИЦЕФ засилва значението на това да чуем следващото поколение и да разберем техните перспективи“, каза Джо Дейли, старши партньор в Галъп. „Днешните деца са лидерите на утрешния ден; за по-възрастните поколения е от решаващо значение да направят своята част, за да гарантират, че нашите деца наследят по-добър свят."
Проучването открива някои области на съвпадение между младите и по-възрастните поколения – особено по отношение на климата, значението на образованието, глобалното сътрудничество и агенциите за децата. За разлика от тях, оптимизмът, глобалното мислене и признаването на историческия прогрес отразяват някои от най-дълбоките разделения.
„Докато това изследване рисува нюансиран поглед върху разделението между поколенията, се очертава ясна картина: Децата и младите хора въплъщават духа на 21-ви век много по-лесно от родителите си“, каза Фор. „Тъй като УНИЦЕФ се подготвя да отбележи своята 75-та годишнина следващия месец и преди Световния ден на детето е изключително важно да слушаме младите хора директно за тяхното благополучие и как животът им се променя.“
Световният ден на детето – отбелязван всяка година на 20 ноември – има за цел да повиши осведомеността на милионите деца, на които е отказано правото на адекватни здравни грижи, хранене, образование и закрила, и да издигне гласа на младите хора като критичен за всякакви дискусии за тяхното бъдеще.
Вижте още: