Канистерапията се използва широко при терапия на деца с аутизъм
Хората, които обичат и отглеждат кучета, нямат нужда да бъдат убеждавани колко много помага присъствието на домашния любимец. Кучето обаче е много повече от приятел. Така например, човек, който страда от Алцхаймер, може да разчита на обученото животно да наблюдава дали печката е изключена, да следи за взимането на медикаменти, а при нужда и да се обади на телефона за спешна помощ. Знаем и за случаи, при които кучета усещат епилептичен или хипогликемичен припадък на своя стопанин и се намесват, за да предотвратят кризата.
Широко разпространено е използването на обучени кучета в терапията на деца с разстройства от аутистичния спектър. При канистерапията (терапия, асистирана от куче) обучени кучета помагат на деца аутисти да направят първи стъпки в света на останалите. Така например двегодишно дете научава първите си думи, благодарение на четириногия си приятел, с който си подават играчки.
Канистерапията започва да се развива още от 1790, когато в английското графство Йоркшир е създадено „Приятелско общество”, което основава болница за психично болни. Основател на болницата е Уилям Тюк. Той и неговите сътрудници заменили традиционните по това време методи на лечение на психично болни с усмирителни ризи и лекарства със Християнските принципи на състрадание, любов, разбирателство и доверие в лечението включили и посещения на кучета. Лекарите на болницата отчели положителния ефект от животните върху болните - намаляване на агресията и честотата на пристъпите. Болните засилвали вярата в собствените си сили, когато се грижели за същества, по-слаби от тях самите. Концепцията на канистерапията е формулирана в САЩ от детския психиатър Борис Левинсън. През 1960 г. той забелязал, че осъществява по-лесно контакт с пациентите, ако с него е домашният му любимец ретривър. Сред пациентите му е дете с аутизъм, което само е помолило, вместо сеансите, да си поиграе с кучето. Напразните дотогава усилия на Б. Левинсън да подобри състоянието на пациента изведнъж се увенчали с успех. По-късно неговият опит е бил продължен от психиатрите Сам и Елизабет Карсън от Охайо – те предложили на пациентите си да си изберат приятел от близкия приют за кучета и ежедневно да прекарват известно време с него. Само след 15 дни много участници в експеримента са забелязали, че се чувстват по-добре, по-спокойни и уверени. Оттогава, този метод е широко разпространена на Запад.
В България този тип терапия се ползва сравнително отскоро – от около 8 години. Въведена е от Сдружение "Канистерапия - България". Терапията с кучета се провежда на три етапа.
- Подготвителният етап се състои от 1 до 15 занятия, които протичат под формата на игра. Продължителността на терапията е между 15 и 25 мин. На този етап често се използва звукова стимулация под формата на различни шумящи играчки (дайрета, дрънкалки, барабанчета) и демонстрация на различни атрактивни номера, които се изпълняват в забавено темпо от кучето и детето. Целта е да се установи положителен контакт.
- На втория етап се използва принципа „от простото към сложното“. В зависимост от целите и задачите на терапевтичната програма, се изпълняват упражнения под формата на игра, които постепенно се усложняват. Занятията са релаксиращи и стимулиращи. Започва се с въвеждане в темата и запознаване със задачите за изпълнение, следват упражнения за обща моторика, мануален и орален праксис, речеви упражнения и упражнения за развитие на психичните процеси.
- На заключителния етап задачите, поставени от терапевта, трябва да бъдат изпълнени без чужда намеса.
Каква помощ може да получим от кучетата:
- Те са водачи на слепи хора.
- Помагат на трудноподвижни хора, например като им отварят вратата.
- Помощ при терапия на деца, особено, когато става въпрос за социална изолация или проблеми с общуването
Напомняме, че кучетата-терапевти не са домашни любимци и че трябва да бъдат допускани на обществени места, в търговски обекти и в градския транспорт.
