Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Приемната грижа – между мисията и работата

Вторник, 19 Декември 2017 / Гласът на детето
341
  • pixabay.com

 

Българите биха станали приемни родители срещу заплата и издръжка за децата – нещо, за което обвиняват приемните родители

 

„Ако се чудите дали можете да отворите дома си за дете, не се чудете, направете го“. Това са думи на председателя на Националната асоциация за приемна грижа Мирослав Долапчиев към гостите на вторите награди "Спасители на детството", с които организацията отличи работата на приемните родители в средата на ноември. Долапчиев е от хората, които помагат на деца без да получават заплащане от държавата. Оказва се обаче, че семействата като неговото, които могат да си позволят безвъзмездна грижа за деца от домове, са единици. А онези, които "работят" приемни родители, са обвинявани, че взимат деца от институции, за да получават пари. 

В същото време проучване на „Тренд“ по поръчка на асоциацията показва, че 33% от безработните българи и 31% от работещите със средни възнаграждения българи биха станали приемни родители срещу заплащане. Повечето анкетирани са склонни да станат приемни родители ако не се грижат за деца с увреждания, имат време да опознаят детето, за което ще се грижат, а един от 10 би искал да избере и неговия етнос. Тоест поставят условия за това в кои случаи биха отворили дома си.

 

 

От друга страна, 76% от българите са на мнение, че децата, лишени от родителска грижа, трябва да бъдат настанявани в приемни семейства, вместо в социални домове. Условно половин милион българи продължават да смятат, че мястото на децата в риск е в домове, посочват от НАПГ.

67% от българите и 70% от живеещите в областните градове, основно високообразовани, свързват приемната грижа с временно настаняване на деца, лишени от родителска грижа в приемни семейства.

24% от българите свързват приемната грижа с грижа за изоставени деца, 11% я възприемат като временна грижа за деца в семейна среда, 9% я определят като вид работа за безработни. Други асоциации с по-малки дялове: “хора, които обичат и се грижат за изстрадали деца”, “отговорни хора”, “хора с добро сърце”, “хора, които имат желание и възможност да помагат на деца”.

11% от българите не знаят какво е приемна грижа, а 8 на сто смятат, че приемната грижа е осиновяване на дете.

Допитването показва още, че доверието в приемната грижа е сравнително добро - 50% от българите биха поверили децата си на приемни семейства при инцидент.

Близо 40% от българите подкрепят деца-бежанци да се отглеждат в приемни семейства. Не получава масова подкрепа приемната грижа за деца с увреждания (36% от българите смятат, че децата с увреждания трябва да живеят в дом), приемната грижа за родилки (само 27% одобряват приемната грижа за непълнолетни родилки и техните бебета), както и децата, извършили леки противообществени прояви (само 35% одобряват тези деца да бъдат в приемна грижа). 43% от българите са съгласни, че изоставени ромски деца трябва да бъдат настанявани в приемна грижа, а не в домове.

Най-важните критерии, според българина, на които трябва да отговарят кандидатите за приемни родители са: да обича децата (17%), да е добър човек, с добро сърце, благороден (12%), да бъде отговорен (10%) и едва на четвърто място е кандидатът да е материално/финансово осигурен (8%).

 

“Знаем, че понякога е трудно за родните семейства да задържат децата си. И затова сме ние - алтернативата на тези деца, които иначе трябва да бъдат оставени на държавно отглеждане в дом. Ние сме сигурни, че трябва да има подкрепа за родители, които имат трудности, за да остане детето им с тях. Но на повечето родни семейства на нашите приемни деца е даден шанс. Щом те са в домовете ни, значи нищо не е приключило и, ако настъпи промяна, децата могат да се приберат при мама и татко. Истината, обаче, е друга. Не бедността, а лошата грижа, неглижирането, насилието и липсата на умения за родителство са причина за това децата да бъдат в приемна грижа”, коментира Мирослав Долапчиев.

“Професионалният приемен родител получава възнаграждение по граждански договор за извършване на услуга, поради липсата на нормативно основание за трудов договор, който да отразява 24-часова заетост, работа от дома и, като цяло, спецификата на приемната грижа”, обясни Гинка Илиева, приемен родител и член на Управителния съвет на НАПГ.

„Некоректно е механичното умножение на възнаграждението по броя на приемните деца, тъй като за отглеждането на едно дете брутното възнаграждение е 690 лева, а след облагане – нетно 548,50 лв., т.е. по 0,80 лв. на час, за две деца приемният родител получава 160% от минималната работна заплата, а за три – 170% от МРЗ. Срещу това, приемните родители нямат право на отпуск, на болнични, на обезщетения за безработица, да теглят кредити от банки или да купуват стоки на изплащане, при това – работят в режим 24 часа/7 дни/365 дни“, допълни Гинка Илиева.

“Тиражираната в медиите статистика за 442 деца, изведени от приемни семейства „заради лоша грижа“, е меко казано, некоректна, тъй като е механичен сбор от данни за заличени от регистъра приемни родители и, съответно – изведените от техните семейства деца”, допълни от своя страна Мария Благоева, приемен родител от София и заместник-председател на НАПГ. Тя уточни, че не се води детайлна статистика на причините за заличаване от регистъра, поради което е невъзможно да се направи такъв извод. „Децата, изведени от приемни семейства, е напълно възможно да са осиновени, върнати в родните семейства или настанени в други приемни семейства. А заличените приемни родители може да са се отказали сами, да са починали, да са се разболели трайно или да са извън страната или населеното място“, обясни Благоева.

По данни на Агенцията за социално подпомагане, към края на ноември 2017 г. приемните семейства в страната са 2215, като най-много има в областите Варна (146), Велико Търново (138), Плевен и Шумен (по 134), Монтана (131), Хасково (123), Пазарджик (120).

Професионалните приемни родители са 2206, а доброволните са 9 (по едно семейство в Благоевград, Бургас и Варна, две в Габрово, едно в Пазарджик, две в София-град и едно в Ямбол).

Към края на октомври 2017 г., в приемни семейства са настанени 2103 деца. 2016 от тях са здрави, а 162 са с увреждания. Най-много са децата на възраст от 6 до 14 години (823, вкл. 83 от тях са с увреждания). Децата от 0 до 3 г. са 673, от които 16 са с увреждания. 4 деца са настанени в доброволни приемни семейства, а останалите са в професионални. Няма настанени деца в пет доброволни и в 499 професионални приемни семейства. Най-много незаети приемни семейства има в Стара Загора (41% от утвърдените приемни семейства за областта) и в Търговище (40,8%).

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

приемна грижа, НАПГ, проучване, приемни семейства, родители, деца

StreetBoard

Тайната на нестинарството

Неделя, 21 Май 2017 / Истории от града
Поверието е, че огънят, който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда   Танцът върху жарава, наречен нестинарство, е главното събитие на празника на Св. Св. Константин и Елена на 21 май. Обичаят е езически, роден много [...]

В спиралата на корупцията

Вторник, 05 Юни 2018 / Общество
Ако не вземем спешни мерки, скоро ще преминем границата, от която обръщането на тенденциите ще е невъзможно   България е в спиралата на високата корупция - намаляващи инвестиции и население. Демографският проблем е основната пречка пред скорошното достигане на средния за ЕС стандарт н [...]