Работата с децата с обучителни затруднения трябва да акцентира върху развиването на силните им страни 

Психологическата оценка на състоянието на едно дете с разстройтво от аутистичния спектър е основата, върху която специалистите стъпват, за да определят терапевтичната програма за преодоляване на проблемите в резултат на поведенческите разстройства. Част от целия процес е и проследяването на изпълнението на този терапевтичен план. В тази задача екипът от специалисти (психиатър, психолог, ерготерапевт, логопед и т.н.) не може да се справи успешно без съдействието на семейството, на детето и на учителите в детската градина и училището.

Едно от най-важните неща при комуникацията с хора с аутизъм, е да имаме предвид

Теорията на ума

– разликата между начина, по който едно дете с подобно разстройство възприема света около себе си и по какъв начин се отразява това на общуването му с останалите. Това е в основата на изработването на индивидуални начини, по които да предложим помощ и подкрепа на това дете и семейството му. При хората с разстройства от спектъра на аутизма способността за извършване на обобщения, за възприемане на цялата картина, а не само на нейни отделни детайли, е нарушена. Това е съчетано с различен начин на възприемане на околната среда заради някаква особеност в сетивната преработка на информацията, което е едно от предизвикателствата на тези деца в ежедневието – дори със справяне с елементарни дейности като закопчаване на копчета или връзване на шал.

Оценката на специалистите трябва да открие и определи тези индивидуални особености и да предложи решения на тези проблеми. Затова е важен ранният скрининг и откриването на проблемите още около 2-годишна възраст, за да може да се работи за изграждането на умения за справяне със средата и развитието на детето да се насочи навреме към преодоляване на затрудненията – проговаряне, комуникация и т.н.

Децата с аутизъм могат да използват адекватно в реални ситуации заучени фрази от детски филми и по-лесно се научават да пишат, отколкото да говорят и възприемат по-лесно съществителни имена, които могат да свържат с картина, отколкото глаголите.

Психологическата оценка

и препоръките за съответна терапия се определят спрямо заявката – от родител, учител, лекар и т.н., както и конкретната причина да бъде потърсена консултация. Поставянето на диагноза е продължителен процес, който изисква участието на група от специалисти, които извършват наблюдения в реалната среда на детето, а за правилна оценка на състоянието е нужно продължително наблюдение в различни ситуации. Участието на родителите в този процес е изключително важно за успеха на работата на специалистите. Ако семейството няма доверие на специалиста, към който се обръща за помощ, процесът на терапията не би могъл да протече успешно.

Целта на оценката се определя от заявката и конкретния проблем, с който е потърсен специалиста – например възможно ли е детето да бъде записано в масово училище и съответно акцентът на психологическата оценка е върху готовността за училище на детето; каква е причината за неговото състояние – съответно описание на индивидуалните особености на детето, подпомагането на родителите да приемат състоянието на детето и да се насочат към съответните дейности, с които развитието му да бъде подкрепено. Също при оценка за насочване към ресурсно подпомагане се акцентира върху описание на нуждите на детето в детската градина или училището и препоръки за нейното модифициране. Проговаряне – установяване на нивото на речевото развитие и програма за работа върху решаването на този проблем.

Психологическата оценка и терапията, която препоръчва специалистът, не акцентира върху дефицитите, а върху развитието на силните страни. Тоест, в ежедневието ще се работи за преодоляване на проблемите на детето, но се залага на потенциала, който то има и ще се потърси начин да се развият тези способности/умения, с които детето/възрастният с аутизъм може да се справя с по-голяма лекота.

Искам да дам един пример за начина, по който се работи с деца с проблеми в развитието в други държави в Европа – каква е комуникацията между специалистите. История на дете с диспраксия, което учи в общообразователно училище и среща проблеми в обучението и общуването, показва, че след като е направена психологическата оценка екипът от специалисти, който работи с детето, подготвя индивидуална образователна програма, която дава указания на учителите от какъв вид специално обучение и внимание има нужда детето.

В този документ са разписани

конкретни образователни цели

които трябва да бъдат постигнати от детето в индивидуалната му програма и насоките към неговите учители в масовото училище как да го подкрепят в класната си стая, за да постигне тези конкретни цели. Тази практика в България не съществува, и въпреки че се изготвят оценки с конкретни цели, те не се използват от учителите в масовите училища. Вероятно това се прави в специализираните центрове за терапия на деца с проблеми от аутистичния спектър, но като цяло нито учителите в детските градини, нито тези в общообразователните училища са склонни на индивидуална работа с деца с обучителни затруднения.

Изследване на Министерството на образованието и науката, оповестено през 2017 г., показа, че около 70% от учителите са за приобщаващо образование, но с условието да имат необходимите ресурси за това – малки групи/класове, психолози и ресурсни учители, съответна материална база, ако става въпрос за деца с двигателни проблеми. Като цяло нагласата на учителите е, че тъй като условия в масовите учебни заведения няма, децата с обучителни затруднения трябва да учат в специални училища и не се приемат аргументите, че комуникацията с останалите деца помага на децата с увреждания и затруднения да се справят по-добре, и най-важното – да преодоляват проблемите с комуникацията.

По никакъв начин не е съобразена и средата – в едно средно статистическо учебно заведение сетивата на едно дете, което е чувствително към силен шум или ярки цветове, са буквално бомбардирани от всевъзможни посоки.

Работила съм като учител с деца в начална училищна възраст, сред които имаше (в масово училище) дете със слухов апарат, което ставаше от чина в момента, в който машинката спреше да работи заради изтощени батерии, или защото не е разбрало нещо, което съм казала обърната с гръб към него, или защото просто е изморено..., дете със синдром на дефицит на вниманието, което се разхождаше по време на час, защото се изморяваше и не можеше да стои на едно място, пиеше вода, удряше с пластмасовото шише по чина, излизаше от стаята...деца с проблеми в семействата, които се прехвърляха в обучителния процес, няколко деца без никаква училищна готовност, чието темпо бавеше онези, които пък се справяха по-бързо...

Споделям това, защото мисля, че когато има психологическа оценка на проблемите в развитието на едно дете, е много важно целите в нея да бъдат поставени на вниманието и на учителите и е важна ангажираността на тези учители в преодоляването на дефицитите и развиването на силните страни на децата, които имат затруднения. От своя опит мога да кажа, че когато има индивидуален подход и търпение, децата се справят по-добре, отколкото, когато един учител има десетки години стаж и е прекрасен преподавател на съдържание, но не вижда децата като отделни личности с индивидуални нужди и емоции.