Понякога детето изглежда като че се тръшка, а всъщност е претоварено с информация

Много хора мислят, че гневен изблик и нервен срив означават едно и също нещо. Тези състояния могат да изглеждат много сходни, когато видите дете по средата на подобен пристъп. Но сривът е много по-различен от гнева. Познаването на различията може да ви помогне да научите как да реагирате по начин, който по-добре подкрепя вашето дете.

Какво е гневен изблик

Гневният изблик се случва, когато децата се опитват да получат нещо, което искат или от което имат нужда. Гневните изблици са доста типични за малки деца и деца в предучилищна възраст. След като децата започнат да използват езика, за да изразят себе си, истеричните пристъпи започват да отстлабват.  Но някои деца са склонни към изблици на гняв дори след тези ранни години. Те продължават да са импулсивни, ядосват се или се разочароват бързо и запазването на спокойствие остава предизвикателство за тях.

Децата с подобни предизвикателства може да избухнат, ако не вкарат в играта на кикбол, например. Или се разстройват, когато братята и сестрите им получават повече внимание, отколкото те. Викането, плачът и атаката не са подходящи начини за изразяване на чувства, но това се случва с причина. И децата в крайна сметка имат някакъв контрол върху това поведение.

Те дори могат да спрат по средата на избухването, за да се уверят, че родителите им ги гледат и след това да започнат оттам, където са спрели. Избухването вероятно ще приключи, когато децата получат това, което искат - или когато осъзнаят, че няма да получат това, което искат.

Какво е срив

Сривът е много различен от гневния изблик. Това е реакция на чувство за претоварване.

За някои деца това се случва, когато получават твърде много сензорни данни – външната информация, която идва от техните сетива. Децата могат да се натоварят от определени звуци, гледки, вкусове и текстури. Суматохата и шумът на увеселителния парк може да ги отблъснат например. Това се нарича сензорно претоварване (най-често в резултат на сензорно-интегративна дисфункция - СИД). 

Сривът е реакция на нервната система, която  се опитва да обработи твърде много сензорна информация, получена едновременно.

Представете си, че пълните малка кана за вода. През по-голямата част от времето можете да контролирате потока на водата и да наливате по малко. Но понякога водният поток е твърде силен и каната прелива, преди да можете да спрете водата.

Ето как се случва срив. Шумът в увеселителния парк или купчината дрехи, която мерите в пробната на търговския център, е сензорна информация, която буквално наводнява мозъка. Веднъж щом това се случи, някои експерти смятат, че отговорът „бий се или бягай“ (fight or flight) не върши работа. Тази невъзможност за поемане на повече сензорна информация се изразява чрез викане, плач, удряне, бягство или дори пълно изключване.

Различни стратегии

Причините за гневните изблици и нервните сривове са различни и има стратегии, които могат да помогнат да се справим. Ключовата разлика, която не трябва да забравяме, е, че изблиците обикновено имат някаква цел. Децата търсят определен отговор. Сривът е реакция на нещо. И дори ако започнат като гневни изблици, те обикновено са извън контрола на детето.

Децата често могат да спрат да плачат или крещят, след като получат това, което искат, или когато са възнаградени за използването на по-подходящо поведение. При нервния срив случаят не е такъв.

Това състояние обикновено завършва по два начина – децата се изтощават и постепенно спират с крясъците. Другият вариант е промяна на количеството информация на входа – тоест, ако детето се превъзбуди от силния шум и суматохата на панаира, да го изведем оттам. Или пък, да се успокои, ако го изведем от мола или магазина.

И така, как можете по различен начин да се справите с истериите и сривовете?

За да укротите избухването, признайте това, което детето ви иска, без да се поддавате. Дайте да се разбере, че разбирате какво търси вашето дете: „Виждам, че искаш моето внимание. Когато сестра ти спре да говори, ще бъде твой ред“. След това помогнете на детето да види, че има по-подходящо поведение, което ще работи. "Когато си готов да не викаш, кажи ми спокойно, че си готов да поговорим“.

За да управлявате срива, помогнете на детето си да намери безопасно и тихо място за деескалация. „Да излезем от мола и да седнем в колата за няколко минути“. После осигурете успокояващо присъствие, без да говорите твърде много на детето си. Целта е да се намали идващата информация.

Много е важно да сте наясно със ситуациите, в които детето ви може да изпадне в подобно състояние и да ги предотвратявате.

Източник: Understood

Вижте още:

Хиперактивност или аутизъм

Дислексията – тихият убиец на мотивацията

Диспраксия – синдромът на несръчното дете

Какво е да си Монтесори родител

Дарете на PayPal: office@streetwatch.bg