Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

СДВ: Защо мозъкът на тези хора работи различно?

Четвъртък, 22 Септември 2022 / Гласът на детето
54
  • pixabay.com
 

 

„Синдромът на дефицит на вниманието се характеризира с чувство за неотложност, отчаяна потребност веднага да получиш това, което искаш в момента, независимо дали става дума за вещ, дейност, или връзка.“

Габор Мате, Разпилян ум

 

 

Публикуваме избрани цитати от книгата на д-р Габор Мате „Разпилян ум“ (издателство Кибеа), която обяснява на достъпен език същността на Синдрома на дефицит на вниманието, защо все повече деца имат подобни проблеми в развитието и начините за решаване на проблемите. Горещо препоръчваме книгата на родителите, които биха разпознали себе си или децата си в следващите редове.

 

Основният белег на Синдрома на дефицит на вниманието е автоматичното неволно изключване - фрустриращо отвличане на ума. Човек изведнъж осъзнава, че не е чул нищичко от това, върху което се е опитал да се съсредоточи. Пропуска информация, обърква нещата и с мъка успява да следи разговора.

Дефицитът във визуално-пространствената ориентация се комбинира синергично с разсеяността. Редът просто няма шанс.

Разсеяността при СДВ не е постоянна. Много родители и учители се подвеждат, защото в някои дейности детето проявява дори свръхконцентрация. Ала това хиперфокусиране, при което то спира да забелязва околната среда, отново говори за слаба регулация на вниманието...Активното внимание е способност, която липсва на мозъка със СДВ в организираната работа или дейностите, непредизвикващи голям интерес у него.

Дефицитът на внимание е ситуационен - при един и същи индивид може да варира значително според обстоятелствата. Има учебни предмети, по които детето със СДВ се справя впечатляващо добре, но в други часове ще бъде разсеяно, непродуктивно и може би ще пречи на останалите. Някои учители вероятно ще заключат, че то по своя воля решава кога да буйства и кога да се старае.

 

Втората почти универсална характеристика на СДВ е импулсивността в речта и действията и зле контролираните емоционални реакции.

 

Третата красноречива характеристика на СДВ е хиперактивността. Класическото й изражение е неспособността на детето или възрастния да стои мирно, но се проявява и други форми - потропване с пръстите на ръцете или краката, стискане на бедрата, гризене на ноктите, хапане на бузите, прекомерно бърборене.

 

Хората със СДВ са свръхчувствителни. Не става въпрос за слабост или недостатък, просто така са родени. Това е тяхно вродено качество. В това се състои наследствеността при СДВ. Отстрани оплакванията на някои хиперсензитивни деца, изпитващи физическа болка или дискомфорт, може да звучат прекалено драматично или преувеличено. Обвиняват ги, че симулират, преиграват или търсят внимание. Възрастните често наричат тези деца трудни, защото не разбират темперамента им и защото методите, които работят при другите деца, тук се оказват фрустриращо неадекватни.

 

При СДВ няма увреждане на мозъка, но се наблюдава нарушено мозъчно развитие. Тук не става дума за развиване на разстройство, а за недоразвитост на определени мозъчни вериги. Дефицитите и дисбалансите на мозъчните химикали са колкото причина, толкова и следствие. Те силно се влияят от емоционалните преживявания.

 

Конфликтите в семейството и депресията на родителите допринасят за проблемите, свързани със СДВ при детето, не само заради отрицателния си ефект върху хармонизацията по време на мозъчното развитие. Стресираните майки са по-избухливи, по-склонни към упражняване на контрол и повече се ядосват на децата си. Депресията, особено при майката, често провокира агресивна реакция при малкото дете, много вероятно заради гнева му от това, което несъзнателно интерпретира като емоционална дистанцираност на майка си.

 

При хората със СДВ изключването е автоматичен мозъчен мехавизъм, 

възникнал в период на бързо мозъчно развитие в бебешка възраст, 

когато е била налице емоционална болка, съчетана с чувство на безпомощност. 

Веднъж установен, защитният механизъм наизключването започва 

свой собствен живот. За да влезе в действие, не е нужно да има нищо, 

или почти нищо смущаващо в заобикалящата среда. 

Изключването се превръща в режим по подразбиране на церебралния 

апарат на съзнанието: мозъкът постоянно ще се връща към това състояние, 

докато не бъденатиснат друг бутон. 

Заради автоматичната способност да изключват, децата със СДВ постоянно 

чуват, че трябва да внимават повече - изискване, което създава пълно 

неразбиране за същината на вниманието. 

Никой не се ражда с внимание, то е умение, което усвояваме, също като ходенето и езика. 

Подобно на всички други умения, за развитието му са необходими 

определени условия. 

Макар да възприемаме вниманието като функция на интелекта, 

неговите корени са впити дълбоко в подпочвите на емоцията. 

Вниманието и емоционалната сигурност остават силно преплетени през цялото

детство. Онова, което изглежда като дефицит, може да е прекомерна заетост 

с нещо важно за детето, но скрито за наблюдаващия отстрани възрастен: 

емоционалните тревожности за детето. 

Настойчивият глад за емоционален контакт обяснява и често срещаният парадокс, 

че много деца със СДВ са в състояние да работят концентрирано в присъствието на възрастен, 

койтоим прави компания и им обръща внимание. 

В действителност това не е никакъв парадокс, стига да видим противоположните влияния 

на тревожността и привързаността върху вниманието: привързаността подпомага 

вниманието, тревожността го подкопава.

 

 
 
Хлапетата
 

СХДВ: Как да се владеем и да правим най-доброто за детето си?

Лекарствата срещу хиперактивност може да имат ефект върху поколението

Хиперактивност и дефицит на вниманието при възрастните





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

СХДВ, дефицит на вниманието, деца, родители





StreetBoard

Всеки пети младеж е безделник

Четвъртък, 08 Септември 2016 / Общество
И това се отчита като напредък в доклада за изпълнението на стратегията за учене през целия живот   22,2% от младежите на възраст между 15 и 29 години не учат, но и не работят. Това отчита доклада за 2015 година за изпълнението на Националната стратегия за учене през целия живот, [...]

Историята на българския лев

Неделя, 05 Юни 2022 / Истории от града
Националната ни валута навършва 142 години   Днес все повече пазаруваме онлайн и плащаме безкасово. А добрите стари „хартийки“ са с все по-модерни и сигурни защити. Във времето на създаването на българската валута обаче, хората изобщо нямали доверие към хартиените пари, а в [...]