Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Спасители на детството

Вторник, 25 Октомври 2016 / Гласът на детето
492
  • Снимки: НАПГ
  • НАПГ
1 / 2

Връчиха първите награди за принос в приемната грижа

 

„Прави така, че този който идва при теб, да се чувства щастлив, когато си тръгва“. С тези думи приемна майка отговаря на въпроса какво й дава сили в грижата за деца, които един ден ще бъдат осиновени или върнати при родителите им.

За да покажат добрите примери и да дадат на останалите приемни родители кураж, от Националната асоциация за приемна грижа връчиха първите награди „Спасители на детството“. С тях бяха отличени приемни родители, родни семейства, осиновители, социални работници, учители, лекари и здравници работници, журналисти, детски организации, общински центрове за социални услуги и фирми, дали своя принос за развитието на приемната грижа.

 

 

Трима приемни родители получиха отличието “Спасител на детството”. Огнян и Магдалена Христови от София са се грижили за деца с тежка диагноза и съмнения за наследствен ХИВ, като първите им приемни деца са осиновени.

 

 

Приемната майка Виолета Георгиева получи отличие за това, че е първият приемен родител в България, който приема бебе в дома си през 2011 година. Димитър Димитров, приемен родител от Хисаря, получи отличието за това, че заедно със съпругата си, Нина, полага дълги години грижи за деца със Синдрома на Даун.

 

 

Ще продължим да помагаме и човеците да ставаме повече, каза Габриела Костадинова, уеб дизайнер в ай ти компанията “Артлогика”. Фирмата бе отличена за победител в категорията “Инвеститор-спасител на детството” за дългогодишния безвъзмезден труд, който полага за НАПГ.

 

 

В категорията “Учител – спасител на детството” бяха отличени Кирилка Ангелова, която обучава младежите на НАПГ и Пепа Грозева – ресурсен учител, който работи с деца от приемни семейства в Карнобат.

Социалните работници Стефка Петрова (ЕПГ – гр. Търговище) и Иван Димитров (Стара Загора) получиха отличията си от социалния министър Зорница Русинова. Тя посочи, че приемната грижа е кауза и че трябва истинско сърце приемния родител, за да поеме отговорността и да се погрижи за бъдещето на децата.

 

 

С приза “Журналист – спасител на детството” бяха отличени Лиляна Боянова (бТВ) и Драгомир Симеонов (Дарик радио).

 

 

Националната асоциация за приемна грижа е българска неправителствена организация, която е създадена от приемни родители от цялата страна през 2009 година. В нея към момента членуват близо 40% от над 2000 действащи приемни семейства в страната. Асоциацията защитава интересите на децата в риск и се застъпва за приемните родители и решаването на техните проблеми. Асоциацията на приемните родители у нас обяви 25 октомври за Ден на приемната грижа и приемния родител. Партньори на инициативата са Мтел, ТВ България он еър и рекламна агенция СМАРТС.

 

Да отгледаш добър човек е най-важната мисия

 

Това са думи на първата приемна майка в България – Кина Рашева от пловдивското село Куртово Конаре, която днес е на 74 години и има наистина много обич в живота си (историята й е разказана в блога на Мтел).

 

 

Преди 16 години пенсионираната вече лекарка отваря сърцето си за дете в беда и така става първата приемна майка у нас. По Коледа Кина отишла в пловдивското сиропиталище „Рада Киркович“, за да прочете свое стихотворение на децата. Погледите на всички малчугани останали в сърцето й, но най-дълбоко я трогнала тъгата, която видяла в очите на 9-годишния Мариян. Кина и нейният съпуг Атанас предложили да вземат момченцето у дома за лятото. „Някои от децата имаха лели, баби, които, макар и рядко, ги вземаха при себе си. Само Мариян никога не беше вземан от никого. Сърцето ми се сви и поисках да прибера него“, разказва първата приемна майка. Малкият бързо свикнал с новото семейство и се привързал към тях. Един ден, когато краят на ваканцията приближил, Мариян прегърнал Кина и казал, че ако го върне в дома, ще се самоубие. Объркана, жената веднага позвънила на директорката на „Рада Киркович“. Тя реагирала свткавично: още на другия ден пристигнала в Куртово Конаре заедно със социални работници и за първи път обяснила на Кина какво е приемната грижа. „В онези години това беше само проект на английска неправителствена организация, не беше въобще познато в България“, връща лентата назад лекарката.

 

Бедно, но с обич

 

Поверили им детето, въпреки че семейството не е богато. Мариян бил щастлив, защото имал телевизор, двор с цветя и животни. Завършил училище с отличие, а след това продължил да учи в Пловдивската духовна семинария. Момчето е талантливо, пее хубаво и свири на пиано. Сега не работи по специалността си: опитва си късмета като общ работник в Англия, чувства се добре и често се чува с Кина и Атанас, които нарича „майка“ и „татко“. Редовно им изпраща пари – да добавят някой лев към пенсиите, с които иначе трудно се живее.

Втора била Петя. Когато я довели в дома на лекарката и съпруга й, тя била почти безжизнена и с установено умствено изоставане. С грижа и любов успели да я вдигнат на крака. Момиченцето тръгнало на училище, успокоило се. Кина положила огромни усилия да я обучава у дома, за да навакса изпуснатото учебно съдържание. Седели с часове над уроците, благодарение на което Петя успяла да завърши гимназия. Атанас, който на младини ръководел движението на ЖП гарата в Куртово Конаре, е сръчен с шевната машина и лично се заел да изработи дрехи за момиченцето, което дошло у тях само с една лятна рокличка на гърба си. Днес Петя е омъжена в недалечно село, а млади и стари все още се виждат по празници.

 

Отворена врата

 

Въпреки че Кина и Атанас Рашеви са вече на години, домът им продължава да е отворен за деца и младежи в беда. Макар да не получава парична помощ от държавата за един от последните си приемни „синове“ – Андон, възрастната двойка на добра воля продължава да се грижи за момчето. Той е на 22, но е 12-и клас, защото късно е тръгнал на училище. По закон приемните семейства имат право на финансови субсидии за деца и младежи до 18-годишна възраст. Андон излиза от тази категория, но е спокоен – знае, че приемните му майка и татко от село няма да го изоставят. Учи в пловдивска гимназия и разчита да преспива в жилище от защитен тип, но дойдат ли почивните дни, бърза да хване автобуса към Куртово Конаре.

Покрай Андон, Кина и Атанас протегнали ръка и на братчето му Кънчо. „Предупредиха ни, че е труден тийнейджър – бяга, където и да го настанят, изчезва от пансионите. Бил с умствено изоставане, скитал с клошари.  Попитайте сега в училище дали има по-кротко дете“, гордее се приемната майка. Учителите го приели в клас с идеята да научи поне основни неща по различните предмети. „Ако може да запомни по две-три изречения от урок, пак добре“, предупредили преподавателите приемната майка. Тя обаче се заела да ги опровергае: сдобила се с педагогическа литература, решавала задачи, писала домашни. Днес бившият малък скитник е един от най-добрите в класа си по математика; голямата гордост на Кина е, че наскоро получил и отлична оценка за есе по литература.

„Когато си тръгнем от този свят, няма да има значение какви дипломи, признания и имоти имаме, а само колко добро сме направили“, казва Кина Рашева.

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

НАПГ, награди, приемни родители, деца

Street of Art

Джънк под прикритие

Сряда, 04 Май 2016 / Хранене и Здраве
  Някои храни, които мислим за здравословни, също се оказват вредни   Обществото ни е пренаситено от мазни храни и псевдонаука, най-вече идваща от потребители в социалните мрежи, които налагат тенденции в храненето като пускат красиви модерни снимки на закуски в буркан. Повечето [...]

Изхвърлете микровълновата печка

Понеделник, 04 Април 2016 / Хранене и Здраве
  Лесно е да стоплиш храната за по-малко от минута и харчи по-малко ток. Но дали си струва?   Бързо и лесно затопляме или приготвяме храната, особено когато се прибираме смазани от работа. Или пък загряваме бебешкото мляко само за 20-30 секунди през нощта. Да, ако микровълновата [...]