Какво може да се очаква при промяна на терапията и защо се прави

Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е често срещано разстройство (Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD), което влияе върху фокуса, самоконтрола и други важни в ежедневието умения. Това се дължи на различен начин на работа на мозъка и често се предава по наследство.

Това разстройство се характеризира с трудности за задържане или превключване на вниманието, трудности при отсяването на нужната информация, липса на организация. В същото време, когато децата изпълняват нещо, за което са мотивирани – например определен спорт, сглобяване на конструктори, подреждане на пъзели или друго, към което имат интерес, те могат да са концентрирани дълго време без никакъв проблем.

Това състояние се смята за причинено от неадекватни нива на два химикала, или невротрансмитери, в мозъка - норепинефрин и допамин. Ниските нива на норепинефрин затрудняват хората със синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието да се съсредоточат върху задачата, да планират напред и да разберат концепцията за време и последователност. Ниските нива на допамин пречат на хората които страдат от синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието да контролират поведението си, като действат импулсивно и проблемно на публични места.

При медикаментозното лечение се предписват лекарства, които стимулират производство на химикалите за повишаване на концентрацията. Проблемът при този подход е, че мозъкът не произвежда тези химикали самостоятелно и зависи от лекарствата. Затова много специалисти го отхвърлят и смятат, че на децата трябва да се осигури щадяща сетивата среда и друг вид занимания за повишаване на концентрацията.

Признаци

Невнимание

Разсеяност

Хиперактивност

Безпокойство

Импулсивност

Прекъсване/Намесване

Диагнозата се поставя от екип от специалисти, водещ сред които е психиатър, но също участват логопед, психолог, ерготерапевт.

Най-често за деца със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието се предписват стимуланти. Те са били използвани за лечение на проблемите с вниманието от 60-те години на миналия век. Насочени са към стимулиране на производството на допамин в мозъка, който повишава концентрацията и изпълнителската функция. Също така помага на децата да контролират движенията и емоциите си.

Нестимулантите са по-нова терапия, начена към роизводството на невротрансмитера норепинефрин, който също играе роля в изпълнителната функция. Това помага на децата да контролират емоциите си и да могат да започнат да изпълняват задачи например.

Според някои лекари нестимулантите могат да бъдат много ефективни за някои деца със СХДВ, но за повечето те нямат същия успех като стимулантите, които се определят като ефективни в 70-80% от случаите.

Не е необичайно лекарите да превключват терапията с лекарства от едната категория към другата. Те могат да направят това поради странични ефекти или поради това, че лекарството няма желания ефект. Има и други причини.

Ето какво трябва да знаете за това, защо вашият лекар може да препоръча това и какво да очаквате от прехода към различна терапия. Имайте обаче предвид, че има много начини за преминаване от едно лекарство към друго. Как се прави това зависи до голяма степен от всеки отделен случай. Поради това е важно да следвате указанията на лекаря на детето си.

Промяна от терапия със стимуланти към лечение без стимуланти

Най-честата причина за това са нежеланите реакции, като загуба на апетит и тегло, проблеми със съня, повишена тревожност, тикове. Спирането на лекарствата не води до проблеми, тъй като организмът бързо се изчиства от тях. Някои лекари обаче държат на стимуланта, дори след като се започне лечение с други лекарства. Причината е, че нестимулантите имат нужда от време докато се постигне очаквания ефект. Ако обаче има странични ефекти, лекарят спира терапията със стимуланти незабавно.

При спиране на терапията със стимуланти симпомите на СХДВ вероятно бързо ще се върнат, тъй като при терапията с нестимуланти ефектът се появява след около 4-6 седмици.

Промяна от терапия с нестимуланти към стимуланти

Нестимулиращите лекарства могат да бъдат много ефективни за някои деца със СХДВ, но не са ефективни в около половината от случаите. Освен това този тип лекарства могат да предизвикат сънливост, което също може да бъде причина за промяна на терапията.

Ако детето е на ниска доза от лекарството, лекарят може да я спре веднага. Ако се приема висока доза за продължителен период от време, лекарят може постепенно да я намалява, за да избегне потенциални проблеми. Този процес обикновено отнема няколко седмици.

По същия начин, може постепенно да се въведе терапия със стимуланти докато се намалява дозата на другото лекарство.

Шансовете за проблеми при спирането на нестимулиращото лекарство са малки, но е възможно детето да изпитва временна тревожност, проблеми с концентрацията и обърканост.

Стимулантите действат бързо, така че детето трябва да почувства предимствата (и възможните нежелани реакции) на новото лекарство почти веднага след началото му.

Често родителите наблюдават ефекта от лекарството върху детето си. Не забравяйте да съобщите на лекаря на детето си за положителните и негативните реакции, които наблюдавате.

understood.org