Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Включващо обучение на децата с увреден слух

Петък, 06 Март 2020 / Гласът на детето
343
  • pixabay.com

Има ли условия в масовите училища за нечуващи деца и в кои случаи това е добре за тях?

 

От 2002 г. процесът на интеграция поставя българските училища пред нелеката задача с ресурсите, с които разполагат, да включват равнопоставено в учебния процес учениците, които са различни по някакъв начин от своите връстници заради увреждане, обучителни трудности или различен етнически произход.

Тези години донесоха и много разочарования, доказвайки, че не е достатъчно просто децата да се преместят физически в общообразователно училище, за да се чувстват  приобщени към връстниците си. Защото процесът на приобщаване не е усилие на отделни учители и може да бъде успешен само, ако е политика и практика на цялото училище и ако е кауза на цялото ни общество.

Интеграцията е предоставяне на възможност на детето за индивидуализирано обучение в обикновен или специален клас на масовото училище. Счита се, че такава форма на обучение е ефективна за по-голямата част от децата с увреден слух, тъй като поведението  и  езиковото равнище на интегрираните деца се повишават в сравнение  с тези, които се обучават в специални учебни заведения.

Все още обаче между специалистите няма единно мнение кои деца могат да бъдат успешно включени  в  системата на общото образование. Някои считат, че ако детето освен увредата в слуха страда от допълнителни дефекти в развитието, възможностите за интеграция не трябва да се надценяват. Широко е застъпена и тезата, че не е възможно да се интегрират  в образованието всички слабочуващи и глухи деца. Като цяло се приема, че интеграцията на слабочуващите не е проблем, но децата с пълна липса на слух е по-добре да се образоват в специализирани училища, където има подготвени за работа с тях специалисти.

Успехът на интеграцията е изцяло зависим от равнището на владеене на речта, нейната комуникативна функция и от наличието на добри слухови остатъци, позволяващи ползването на звукоусилваща апаратура.

 

Децата със слухови нарушения

 

При нарушение на слуховия анализатор обикновено се поставят две общи диагнози - глухота и слабочуване /слабочуваемост/. Когато нарушението на слуховата функция засяга само едното ухо, детето не се приема като слухоувредено, т.е. то не трябва да се обучава в специални учебни заведения, тъй като има запазен канал за възприемане на звукова информация.

Според аудиометричните данни условната граница между нормалното и увреденото чуване се приема нарушението на слуха до 10 децибела  (dB). Тази граница се възприема само по отношение на децата от ранна възраст, на които предстои да овладеят слуховата реч по пътя на слуховото подражание на речевите образци на околните.

За условна граница между глухота и слабото чуване се приема загуба на слуха над 80 dB. Като глухи се определят децата с дълбоко увреден слух, които реагират само на много силни звукови дразнения.

При аудиометричните изследвания, като се отчита състоянието на слуховите остатъци, както и равнището на устната реч, могат да се диференцират четири основни групи деца с увреден слух:

  • Глухи /рано оглушели/ без речев опит;
  • Глухи /късно оглушели/ с известен речев опит;
  • Слабо чуващи с относително добро равнище на устната реч;
  • Слабо чуващи с недоразвитие на устната реч.

Слуховият анализатор не може да се използва самостоятелно във формирането и развитието на речта при първите две групи деца. При децата от трета и четвъртата група слуховите остатъци образуват стабилна сензорна база в процеса на корекцията, усъвършенстването и утвърждаването на речевите възможности.

Хората с увреден слух се отнасят към лицата с тежки комуникативни нарушения. Езиковите нарушения в речта им, в зависимост от времето и степента на слуховата увреда могат да се обобщят по следния начин:

  • Дефекти в произношението на звуковете и думите;
  • Ограничен и беден речников фонд;
  • Недостатъчно усвояване на звуковия състав на думите;
  • Неточно произношение и неправилно написване на думите;
  • Неточно разбиране и неправилна употреба на думите;
  • Недостатъци в граматическия строеж на езика, неправилно построяване на изреченията;
  • Неправилно съгласуване на думите в изречението;
  • Ограничено разбиране на устната реч;
  • Ограничено разбиране на прочетения текст.

 

За да се изгради ефективна образователна система, която максимално да гарантира приемането на слухово увредените деца от чуващите е необходимо добре да се познават формите на интегрирано обучение за конкретната група деца. Различават се два вида интегрирано обучение. Първото предполага обучение на децата с увреден слух съвместно с чуващите деца, а второто - съвместно обучение на глухи и слабо чуващи деца. За да могат да се удовлетворят максимално индивидуалните потребности на всяко дете, се прилагат различни модели на интегрирано обучение.

 

Модели на интегрирано обучение

 

Комбинирано - при този модел деца с увреден слух, които имат психофизическо и речево равнище на развитие близко до нормата, се интегрират по 1- 2 ученици в класа на чуващите си връстници при наличието на ресурсен учител.

Частично - при този модел учениците с увреден слух, които още не са в състояние да се справят с изискванията на общообразователното училище наравно с чуващите си връстници, се включат в масовите групи и класове само за част от деня (например за втората половина).

Временно - всички деца с увреден слух от специалните училища, независимо от равнището на тяхното развитие, се срещат с чуващи деца не по рядко от 1-2 пъти на месец под формата на организиране на разнообразни мероприятия (например празници, отделни занятия, тържества, спортни секции, изобразително изкуство и т.н.). За създаване на по-тесни неформални контакти е добре съвместните дейности да се организират така, че в подготовката и реализацията им да взаимодействат двойки класове (клас от специалното с клас от общообразователното училище), в рамките на които децата са по двойки (ученик от специалния клас е партньор на ученик от масовия клас). Желателно е това партньорство да бъде постоянно. Така децата имат възможност да се опознаят по-добре и техните контакти да надхвърлят училищната среда.

Чрез този модел децата натрупват социален опит извън специалното училище и усвояват нови ценности.

 

Обучение на децата с увреден слух в Европа

 

В европейските страни рехабилитацията на слухоувреденото дете започва от момента на откриване на глухотата. Екип от специалисти който включва сурдопедагог, психолог, социален работник, посещава детето още в болницата, а след това в дома му, където се работи с цялото семейство. Разработената индивидуална програма за ранна рехабилитация дава възможност да се подбере за детето най-подходящата форма на обучение. Препоръчват се още от първите години от живота на детето съвместни действия на здравните, социалните и образователни служби, като по този начин се набляга на партньорството между родителите, децата, местните образователни власти и различните служби.

В Германия използват подробна класификация на децата с увреден слух като ги разделят на 9 степени/нива/ в зависимост от формите на интегрирано обучение:

  • Първа степен-деца, способни да се обучават в класовете на масовото училище, разполагащо със звукоусилваща апаратура и висококвалифицирани специалист/сурдопедагог/.
  • Втора степен-деца, способни да се обучават в класовете на масовото училище, разполагащо със звукоусилваща апаратура.Тези деца се нуждаят от постоянна или епизодична квалифицирана помощ на сурдопедагог за корекция и развитие на устната реч.
  • Трета степен-деца, способни да се обучават в класовете на масовото училище, но се нуждаят от постоянни занятия по развитие на словесната реч, корекция на устната реч и формиране на слуховото възприятие. Необходимо е разработването на специални индивидуални програми за корекционната работа.
  • Четвърта степен-деца, способни да се обучават в специални класове на масовото училище.Тези деца се обучават от специалисти по специални програми. По някои общообразователни предмети като рисуване, физическо, трудово и др. са заедно с чуващите деца.
  • Пета степен - деца, способни да се обучават в специални класове на масовото училище по специални програми и учебници.

Немските специалисти считат, че децата от първите три степени могат да бъдат напълно интегрирани. Децата от другите две степени/четвърта и пета/са частично интегрирани. При това първите пет нива, по тяхно мнение, обхващат основната част на популацията на слуховоувредените деца.

Останалите деца със слухови недостатъци не могат да се обучават в масово училище.

  • Шеста степен - деца, способни да се учат по специални програми в дневно училище/приходящи/. В конкретния случай интеграцията е възможна чрез осъществяване общуване на детето с връстниците му в извънкласно време. Тази степен се определя като частична изолация/сегрегация/.
  • Седма степен-деца, които се обучават в специално училище-интернат.
  • Осма степен - деца, с увреден слух с наличие на допълнително увреждане. Те се нуждаят от непрекъснати грижи и постоянно корекционно обучение.
  • Девета степен - деца с нарушение в слуха, усложнено от умствена недостатъчност. Те се нуждаят от постоянно обслужване в условията на интерната. Задачата е да се подготвят за елементарна трудова дейност.

Между останалите условия за интеграция се посочват допълнително оказване на специализирана помощ в извън училищно време, нормалното интелектуално развитие, развитие на умения и навици за четене. Обръща се внимание на работоспособността на детето, мотивацията за обучение в масово училище, позитивното отношение на родителите към интеграцията и тяхната помощ в подготовката на уроците.

Успехът на интеграцията в значителна степен зависи от усилията на масовия учител, в чийто клас е детето. Необходими са му специални знания, свързани с проблемите на глухото или слабочуващото дете и умения да му се помогне. Определено значение има и психическата готовност на самата група да приеме интегрираното дете като равностоен партньор в игровата и учебна дейност. В групата, където е прието детето, трябва да се създадат оптимални условия за зрително възприемане на устната реч и максимално използване на слуховите остатъци.

 

В Дания за децата с увреден слух е утвърдена следната практика на съвместно обучение:

  • Обучение на детето в клас на масовото училище;
  • Клинично обучение - специалистът, назначен като учител в масовото училище, провежда уроци /или занятия/ в специално за тази цел помещение. Това се прави в случаите, когато децата с увреден слух срещат специфични трудности в овладяването на знания по общообразователните предмети;
  • Специални класове в масовото училище;
  • Учебни центрове за деца със сложен дефект. В тях има интернатни места за нормални деца, живеещи извън града или селището;
  • Специални училища, в които работят сурдопедагози и висококвалифицирани учители по отделните общообразователни предмети.

В Белгия се приема друга форма на интеграция:

  • Интегриране на слабочуващи деца в класове на масовото училище;
  • Организиране на специални класове и групи за глухи деца в масовото училище;
  • Училище за глухи деца, обединено с масово училище;
  • Училище за глухи деца, което осъществява редовни контакти с няколко масови училища.

Такава организация на интеграционния процес осигурява голяма гъвкавост за пренасочване на децата от един клас в друг, както от едно училище в друго. По този начин се подбира най-добрият вариант за всяко дете да реализира своите възможности и способности.

В Швеция също имат богат опит на интегрирано обучение за деца  с увреден слух. Във всеки клас на масовото училище могат да се приемат до пет деца с увреден слух. Тези деца са били обучавани по чистия устен /орален/ метод. Към тях е прикрепен ресурсен учител-сурдопедагог, който развива тяхната устна реч и консултира техните родители. Масовото училище е снабдено със звукоусилваща апаратура за фронтална и индивидуална работа. Учениците от тези класове често посещават училището за глухи, където общуват със своите връстници.

 

В Англия се осъществяват три вида интегрирано обучение:

  • Децата с увреден слух са напълно интегрирани в класове на масовото училище по всички учебни дисциплини.
  • Децата с увреден слух се обучават в специални класове на масовото училище, но в часовете по някои учебни дисциплини се обучават съвместно с чуващите деца.
  • Децата с увреден слух се обучават по специални програми и технически средства под ръководството на специалисти, но в извънкласните и извънучилищни дейности се интегрират с чуващи деца.

Отговорен за интеграцията в часовете, в които се провежда съвместно обучение е старшият учител в масовото училище. За цялостната корекционна работа, включително и за организацията и комплектоването на специалните групи и класове отговаря речевият педагог. Той работи в тясно сътрудничество с учителите, които преподават в класовете,  където се интегрират глухи и слабочуващи деца.

 

Обучение на деца със СОП в България

 

В България има немалко глухи и тежкочуващи хора, получили образованието си в масови училища. Това са вече няколко поколения хора с различна степен на увреждане и на различна възраст изгубили слуха си, които демонстрират добро ниво на комуникация и обща култура и които естествено се вграждат в обществото на чуващите.

Интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности е регламентиарно ясно в закона, но все още голяма част от училищата не могат да осигурят необходимия набор от специалисти, които да подкрепят децата със слухови проблеми.

 

Нормативна база на включващото образование в България

 

Преди да стане популярен изразът „включващо обучение”, в България се използваше терминът интеграция и „интегрирано обучение”. Този термин е въведен в резултат на институционализацията, която нанася щети върху развитието на детето и не дава шанс за пълноценно участие в живота на обществото. Целта е децата да могат да се обучават заедно с децата в норма, тъй като това им помага по-бързо и по-добре да развиват необходимите умения и знания и да се чувстват част от социална общност.

Включващото обучение се различава от интегрираното по това, че не осигурява само физически достъп до училище, а и равни права за децата със специални образователни потребности и децата в норма. При включващото обучение общообразователните учебни заведения имат водещата роля в успешното приобщаване на децата и учениците със специални образователни потребности (СОП). Също така, освен образователната страна на въпроса, се засяга и идеята, че детето трябва да се развива многостранно, да контактува и да изгражда себе си като личност, която може да бъде полезна за обществото, а не в негова тежест. Това са целите в Държавния образователен стандарт за приобщаващо образование. Според него на всяко дете със СОП се предвижда да се предлага два вида подкрепа - обща подкрепа и допълнителна подкрепа според индивидуалните му особености.

 

С Наредба № 6 на МОН от 2002 г. за обучението на деца със СОП и/или с хронични заболявания се дава началото на едно по-ново разглеждане на правата на децата и започват да се обмислят възможности за тяхното развитие в обществото на хората без „патология”. С тази наредба се определят държавните образователни изисквания за обучението на деца със СОП. В член 2, ал.1, за първи път става дума за интегрирано обучение: „Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават и възпитават интегрирано в детски градини, училища и обслужващи звена”. С този документ правото на избор за детска градина или училище на децата със СОП и техните семейства за първи път е законово обосновано.

През януари 2009 г. Наредба № 6 е ревизирана и обновена, като на нейно място в сила влиза Наредба № 1 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Тук вече се регламентира и подпомагането на децата със СОП в детските градини и училищата чрез ресурсни учители с подкрепата на ресурсни центрове: „Интегрираното обучение и възпитание на децата и учениците се организира и осъществява от детската градина или училището съвместно със съответния ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности”.

С влизането в сила на новия образователен закон за предучилищното и училищно образование през 2015 г. за първи път е засегнат законово въпросът за включването/приобщаването на деца със СОП в общообразователна среда.

Законът за предучилищното и училищното образование от 2015 г. замени Закона на народната просвета. Според чл. 192. детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със специални образователни потребности (ал. 1). В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до три деца и ученици със специални образователни потребности (ал. 2).

В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности задължително се подпомага от ресурсен учител съобразно потребността на детето и ученика. Това става по индивидуален план за подкрепа, в който може да бъде определен и помощник на учителя.

По изключение, когато целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин за подкрепа и обучение на деца и ученици, за които оценката по чл. 190, ал. 3, т. 1 и 2 е установила, че съобразно образователните им потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа или в специални групи след заявено желание на родителя и становище на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

Чл. 187. (ал. 1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

  1. Работа с дете и ученик по конкретен случай;
  2. Психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;
  3. Осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти;
  4. Предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания;
  5. Ресурсно подпомагане.

Допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на оценката на индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището (Чл. 188., ал. 1).  

В състава на екипа за подкрепа за личностно развитие задължително се включва психолог или педагогически съветник, както и логопед. В екипа може да се включват и други специалисти, както и представители на органите за закрила на детето и на органите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ал.4).

Екипът за подкрепа за личностно развитие работи съвместно с родителите, а при необходимост и с регионалните центрове за подкрепа за процеса на приобщаващото образование и/или с центровете за подкрепа за личностно развитие (ал. 5).

Чл. 189. Екипът за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището:

  1. Идентифицира силните страни на детето или ученика, затрудненията, свързани с развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване;
  2. Извършва оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика;
  3. Изготвя и реализира план за подкрепа;
  4. Извършва наблюдение и оценка за развитие на всеки конкретен случай;
  5. Изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

С Наредбата за приобщаващото обазование от 2017 г. се уреждат отношенията, свързани с осигуряване на приобщаващото образование на децата и учениците в системата на предучилищното и училищно образование, както и с организацията и управлението на процеса на предоставяне на подкрепа за личностно развитие. Според нея “Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.” ( Чл. 4. ал. 1)

 

Интегрирано и включващо образование

 

Въпреки използваните на практика различни подходи за комуникация и обучение на слуховоувредени деца, в общообразователна среда има сериозни трудности за обучението им. Обучението на дете със слухово увреждане е предизвикателство, както за самото дете, така и за учителите и нормалночуващите деца.  Затова понякога е добре да се сформират групи от деца със сходни равнища на развитие, умения и опит. Това може да  даде възможност на децата с нарушен слух да възприемат по-лесно новата си среда, без да изпитват неудобство от физиологичния си проблем.

Изборът на подходящо училище за деца с различни нужди трябва да се прави много внимателно, защото от него зависи правилното им развитие и реализиране в живота след това.  И тъй като общообразователната среда, ако не е адаптирана към нуждите на децата с различни увреждания, може да се превърне в източник на напрежение, по- добре ще е решенията за бъдещето на всяко такова дете да се взимат съвместно с родителите и различни специалисти, с които училището е добре да разполага.

Включващото и интегрирано обучение  е начин на организация на учебния процес в масовото училище, когато то е избрано от дете с нарушения, вместо в специализираното училище. Интеграцията е резултатът от тази организация. Но, докато при интегрираното обучение детето се приспособява към средата, то при включването средата трябва да се приспособи към нуждите на детето Когато то трябва да се интегрира в масова класна стая, учитулят е този, който трябва да създаде подходяща организация за това, да прецени плюсовете и минусите и да  реагира адекватно на всяка ситуация. Без помощници специалисти той не би се справил.

 

Условия за успешна интеграция

 

Най-важното условие за успешна интеграция на децата с увреден слух е ранното откриване на глухотата и ранната рехабилитация на слуха и говора. Специалистите, които се занимават с този проблем у нас изтъкват следните положителни страни на ранната интервенция като предпоставка за успешна интеграция:

  • Ранната рехабилитация изисква ранно откриване на глухотата и осигуряване  навременно започване на компенсаторната и корекционната работа, с което не се допуска или се свежда до минимум отклонението в развитието на децата;
  • Осигурява навременно слухопротезиране, което води до оптимално функционално усъвършенстване на остатъчния слух и на тази основа до подобряване на речта, т. е. възможността за контакт;
  • У децата започва да се изгражда реч и потребност от говорно общуване в естествената за това възраст, с което се доближават до нормата. Така те срещат по-малко затруднения при общуването си с чуващите връстници, особено ако рехабилитацията протича в условията на интегрирано обучение;
  • Съвместните занятия, игри и празници с чуващите деца позволяват на глухото дете да натрупа социален опит, който то пренася и в контактите си извън учебното заведение и спомагат за неговата социализация.  Ранното интегрирано обучение протича по-безпроблемно, защото във възрастта до три години и чуващите, и глухите деца са по-приспособими и по-непосредствени в общуването. Интеграцията е двустранен процес и за успешна интеграция можем да говорим само тогава, когато обществото приеме хората с проблеми като равностойни, осъзнае техните затруднения и е готово да им помогне. Чуващите деца се научават да възприемат нечуващите с техните особености, а техните родители преодоляват притесненията си и изграждат у себе си по-примиримо и толерантно отношение към инвалидите.

 

В масовото  училище учениците усвояват знания главно по слухов път. Затова за реалните успехи на детето със слухови нарушения  освен осигуряването на редица условия и внасянето на промени в училищната среда (като например то да седи до прозорец, но не на шумно място, в стаята да има добра акустика и да е достатъчно осветена и др.), е необходимо да се осигури достъп до речева информация и попълването на пропуските в тази информация чрез най-добър контакт с чуващите връстници. За целта е наложително използването на разнообразни средства, като орален превод, жестов превод, субтитри и водене на бележки, използване на  мултимедия.

 

Академична и социална интеграция

 

Академичната интеграция  предлага участие в учебния процес и всички учебни дейности. Постиженията трябва да се измерват, за да се следи развитието на детето. Това може да стане по 2 начина – като се измерва напредъкът в рамките на класа и спрямо нормативните показатели. Разлика винаги ще има, но целта е да не е в ущърб на детето.

Социалната интеграция се осъществява по-неусетно, но рискът тук е децата с увреден слух да не могат да създават близки приятелства със съучениците си в норма. Практиката показва, че в масовите класни стаи повече се набляга на академичните постижения, отколкото на социалните.

Кои са факторите, които биха подобрили социалната интеграция? На първо място това е осигуряване на условия за взаимодействие както с чуващи ученици, така и с такива в неравностойно положение. На второ място е стимулиране на контактите  от страна на самите учители. И не по-маловажен фактор е стремежът  на педагогическия персонал детето със слухово увреждане винаги да бъде включвано в извънучебните дейности наред с останалите, т.е. то да не бъде „щадено“ с цел предпазване  от присмех, ако не може да се справи с поставените задачи.

Успешната интеграция може да се реализира на базата на определени условия. За тази цел  е задължително да бъдат отчетени индивидуалните особености на всяко дете по възможност от страна не само на класния ръководител, но и на целия педагогически екип, който ще работи с класа приемник на деца с увреден слух.

Важен фактор е и семейната среда. Родителите на увреденото дете също имат нужда от подкрепа и трябва да бъдат привлечени като съмишленици и участници в образователния процес на своето дете. На детето със слухови нарушения трябва да се осигури и пълноценна социална среда, за да може то да не бъде ограничавано  за своите предпочитания. В основата на всички тези фактори стои самото общообразователно училище, което трябва да приеме всички желаещи да се обучават в него деца, независимо от техните интелектуални, религиозни и физически различия. В България за съжаление, това се оказва проблем. Материалната база не навсякъде е подходяща, а и самият персонал не е еднакво подготвен за новите предизвикателства.

Какво може да направи учителят като предпоставки за успешна интеграция на дете с увреден слух? Най-важното е да не пренебрегва детето, а да го включи в съвместните дейности на класа. Класът може да бъде разделен на групи по сходни възможности на децата  или по двойки, на групи по интереси или пък смесени групи, и така да се приложи така неречения диференциран подход. Тук водещата роля ще е на учителя – той задава правилата, определя трудността на задачите за отделните групи.

Друг вариант за съвместна дейност е да бъде избран ученик с отлична успеваемост като „малък учител“ , който да изпълнява функциите на преподавателя в общообразователната класна стая. Така би могло да се създадат нови приятелски отношения и да се скъси дистанцията ученик-ученик.

 

Можем ли да се надяваме на успех?

 

Според Рене Мюлер, швейцарски сурдопедагог, който близо десет години наблюдава и изследва процеса на интегрирано обучение, условията, ограничаващи училищната интеграция, не се крият в детето и не зависят от степента на увреждане на слуха. Най-често причина за неуспешното интегриране са грешките, допускани в семейната среда и обществото, както и неправилния подход към детето и неговите проблеми. Той изтъква, че докато третираме децата с увреден слух като инвалиди и като „ненормални”, много учители няма да искат да ги учат.

Мюлер провежда детайлни изследвания на постиженията на децата с увреден слух, които посещават масови училища. Резултатите показват, че децата, които учат  в обикновени класове, нямат по-малки способности, нито по-нисък социален статус от нормално чуващите си съученици и по своите възможности съвсем не са толкова изостанали от тях. Това показва, че децата с увреден слух не трябва да се възприемат като бреме за учителя в масовото училище. Според швейцарският учен това са нормални деца, които не чуват всичко или чуват неправилно и могат почти толкова, колкото и чуващите деца. Затова той дава следното определение на интегрираното обучение - това е ситуация, „когато децата с увреден слух учат и се възпитават без никакви ограничения заедно с децата, които чуват нормално”. Ако учителите и чуващите деца имат изградена правилна представа за възможностите и особеностите на хората с увреждания, тяхното интегриране от най-ранна детска възраст ще бъде много по-успешно, както и последващата им социализация ще бъде наистина пълна.

 

С напредването на технологиите и позитивните промени в законодателството за деца със СОП, с отварянето на съзнанието на хората и изграждане на по-висока толерантност към хората с нарушения, нашето общество се развива. По този начин се намаляват и дискриминиращите и сегрегиращите фактори и така постепенно се доближаваме до стандарта и мисленето на хората в останалите държави в Европа. От изключителна важност е да се разбере, че в основата на включващото/приобщаващото обучение, а и на интеграцията на лицата с увреждания в обществото ни като цяло, зависи предимно от лично човешкото ни поведение и разбиране към нуждите и спецификите на хората с увреждания. Ако един начален педагог е човешки и позитивно настроен към промените в образованието, които водят деца с различни нужди и потребности в неговата класна стая, то той много по-лесно ще приложи законовите изисквания и разпоредби. Същото важи и за големите организации и работодателите, които при добро желание и разбиране на социалната ситуация, в която са поставени хората с увреждания, могат да им дадат шанс за кариерно развитие и да организират работни програми, в които те могат да се включат с успех.

 

Източници: 

  1. Мария Валявичарска, „Законът за приобщаващото образование в българия – възможност за пълноценно и социално функциониране на децата със специални образователни потребности в условията на масовото училище и масовия клас“, НБУ, 2016
  2. Балтаджиева, А., В. Кацарска и др. Учителят в помощ на интегрираните деца с увреден слух, С. 2000
  3. Балканска Н., Трошева А., Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда. Феномен, 2014.
  4. Балканска, Н. Оптимизиране на училищната среда при интегрирането на деца с увреден слух. Сп. Педагогика, кн. 3, 2005 г.
  5. Балканска, Н. Съвременни предизвикателства в обучението и рехабилитацията на децата с увреден слух. Сп. Педагогика бр. 4, 2007 г.

 

Вижте още: 

Чуваш ли ме вече?

Уменията за четене в различните възрасти

Как работи мозъкът на хиперактивните деца и аутистите?

Диспраксия – синдромът на несръчното дете

Дислексията – тихият убиец на мотивацията





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца с увреден слух, глухи деца, образование, СОП, училища, увреждания

Street of Art

Облечете недостатъците си ефектно

Вторник, 24 Октомври 2017 / Стил
Някои тънкости в женския гардероб, които ще ни помогнат да изглеждаме красиви   Ние, жените сякаш се раждаме със стремежа да изглеждаме перфектни. Всяка от нас има част от тялото си, която иска да промени и прикрие за момента. Дрехите ни представят, променят, могат да направят така, че [...]

Храни за мозъка

Вторник, 01 Август 2017 / Хранене и Здраве
  Нищо не може да замени четенето, но някои плодове, зеленчуци и ядки помагат за добрата концентрация   Има храни, които запазват младостта на мозъка ни, въпреки процеса на стареене, който не можем да спрем. Но изборът на определени храни ни дава властта да контролираме здравето и [...]