Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да отгледаме птиче, което ще може да лети

Събота, 10 Март 2018 / Родители
877
  • Emma Frances Logan, Unsplash.com

Майката орлица не е тази, която постоянно пази детето си, а тази, която го учи да се справя само и да взима решения

 

 

Да възпиташ самостоятелност в децата е продължителен процес, който започва след навършване на първата годинка и продължава през цялото детство. Най-сериозно успехът на този процес се усеща по време на пубертета, когато детето се разграничава от родителската фигура. За да се стигне до това обаче, е много важно в периода от 1 до 3 години да се заложат основите на правилното отделяне от родителите.

Това е така наречената фаза на аз-а, в която детето разбира, че то и мама са две отделни личности. Това е цяла нова вселена за детето, когато то изучава света около себе си като самостоятелен субект и е изключително важно родителят да даде пространство за случване на този процес, казва психологът Дора Пангаджийска.

Понякога родителите в страха си да предпазят детето възпират този естествен процес. Във възрастта до 3 години, е много важно да създадем условия детето да се превърне в борбен, справящ се, инициативен човек, който е целенасочен, който вярва в себе си, а не във външните авторитети. Това е процес, в който ние работим за формирането на вътрешния авторитет на детето – да вярва в себе си и възможностите си, обяснява Дора Прангаджийска. Затова е важно да насърчаваме детската самостоятелност.

 

Не режете крилете 

 

Ключово в изграждането на самостоятелност на детето е родителят да не присъства обсебващо и притискащо - понякога майката с прекомерната си грижа към детето става насилник без да си дава сметка за това.

Докато през първата година от живота на детето докосването и физическата близост до майката е от изключително значение, то след това бавно и постепенно трябва да се върви към процес на отделяне на детето в собствено физическо пространство. И както е важно след първата година то да бъде в отделно легло или отделна стая, така е важно, когато падне, да му дадем възможност да се изправи само, а не да тичаме да го вдигнем, за да може то да си повярва, че може само да се изправи.

Друго важно нещо в даването на пространство е да не се месим в детските спорове. За детето е важно да усеща сигурността от нашето присъствие, но да се справя само. Научавайки се в тази първа фаза от развитието си на самостоятелност, то след това много по-лесно ще се справя с по-сериозните предизвикателства. За да може, когато отиде в детската градина да се справи с агресия и да отстоява своето пространство.

Има много родители, които учат децата си да отстъпват играчките си, но това също е насилие над детето, трябва да му дадем пространство то да реши какво иска да направи, то реши от какво има нужда.

Най-типичното в тази фаза е научаването на думата „не“ - това е начинът на детето да изяви своето току-що осъзнато „аз“. Много родители не чуват „не“-то на своето дете, а това е изключително травмиращо за него и един ден вместо да казва какво иска и какво не му харесва, то ще се превърне в един послушен редник, който има нужда от външни авторитети, за да знае как да подходи към някаква ситуация. Не забравяйте, че детето има в себе си огромен ресурс, а ние като родители трябва да му помогне да го използва. Затова е много важно да разпознаваме и уважаваме потребностите на детето и да проявяваме търпение. Възрастта от 1 до 3 години е изключителен тест за търпението на родителите, защото тогава детето се противопоставя на абсолютно всичко, но истината е, че за да премине успешно през фазата на формиране на личността си, то има нужда се противопостави успешно, да се тръшка, за да заяви себе си. Ако имате едно много послушно дете в тази възраст, то при него вече има някакъв проблем, има нещо, което го притеснява – може да е в детската градина, може да е в семейството, но това послушание е сигнал за тревога, казва психологът. Едно от от най-важните неща във възпитаването на самостоятелна личност е да чуем детската позиция. За това се иска огромно търпение, понякога не разбираме децата си, понякога се изнервяме, че не правят нещата с нужната скорост или сръчност, понякога налагаме нашата позиция, но всичко това кастрира детската самостоятелност, фрустрира детето, наранява го и то спира да бъде инициативно, обяснява Пангаджийска.

 

Водете го по собствения му път

 

Правилният начин да общуваме с децата си е напътствието – не критиката, а подкрепата, даването на увереност и сигурност в подкрепа на неговите инициативи. Родителите са зрелите в тези отношения, те са тези, които имат ресурса да проявят търпение. Детето е малко, неопитно, има нужда от време да се научи как да прави нещата и ако родителите го подтискат и обиждат, че не се справя от първия път с нещо, което са му показали, това само може да създаде повече проблеми.

За способностите на детето рисуването на някаква фигура или построяването на една кула от кубчета може да е истинска революция и е изключително важно да бъде похвалено за постигнатото, подкрепено в усилията си и поощрено за положения труд. Ако родителите имат прекалено високи очаквания, в детето остава усещането, че не се е справило със задачата си. Идеята не е да го накараме да види, че не се е справило, а да му покажем, че може да се справи. Погрешно е също да казваме „Знам, че следващия път ще се справиш по-добре“, защото в него остава идеята, че при следващия опит трябва да се справи по-добре, а това може да не е така.

Важно е да отговаряме на детските въпроси. Важно е да предлагаме различни възможности, за да може детето да взима решения. Ако то иска да излезе с роклята с голия гръб в зимния ден, не казвайте „не“. Предложете да облече тази рокля в къщи, когато се прибере, но за детската градина нека избере между по-подходящи дрехи – например между синия и червения пуловер.

 

Не му се смейте 

 

Голяма грешка е, когато родителите иронизират детето си – колкото и смешно да е някакво негово действие, колкото и неумело да е това, което прави, детето трябва да бъде поощрено, а не иронизирано.

Друго ключово нещо във възпитанието на самостоятелно дете е това родителят да не забравя за своята собствена самостоятелност. Често родителите започват да живеят живота на своите деца, не оставят време или пренебрегват собствените си нужди и интереси. Детето няма нужда от това да носи отговорността за живота на родителите си, то има нужда да бъде самостоятелно, да бъде отделна личност. Защото в по-следващи етапи от своя живот това дете несъзнателно започва да връща на майка си всичко, което тя е направила.

Най-важното, което трябва да помни всеки родител, е, че той най-добре познава темпото, с което расте и учи детето му и трябва да е помощник в този път.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца, родители, възпитание, самостоятелност, поощрение

StreetInside

Кризисните години и уроците на живота

Понеделник, 09 Януари 2017 / На предела
7-годишните цикли и как да се справим добре в училището на живота   Всички ние постоянно научаваме по нещо ново в нашето училище на живота, където също трябва да взимаме изпити в кризисните години или времена на драстични трансформации и промени в нашия живот. През тези години ние преми [...]

Животът на Земята е по-стар от очакваното

Събота, 03 Септември 2016 / На предела
Откриха фосил, който доказва живот на 3,7 млрд. години    Животът на Земята е по-стар, отколкото се предполагаше досега. Това съобщават австралийски учени, които откриха фосил на 3,7 млрд. години. Структурното образование, наречено стоматолит, се предполага, че е с 220 млн. години [...]