Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Време с децата: Това трудно лятно четене

Четвъртък, 28 Юни 2018 / Родители
1490
  • pixabay.com

Как да откъснем децата от таблетите и да ги накараме да четат книги?

 

След цяла година учене, писане на домашни до късно вечерта и изтощение, особено ако децата са били в първи клас, лятната ваканция е време на заслужена почивка, тичане с приятели и всякакви други занимания, освен писане и четене. Как обаче да ги окуражим да прочетат поне някои от книжките в списъка, който учителката им е дала заедно с документа за завършения клас?

Понякога това може да се окаже наистина голямо предизвикателство. Особено когато мама и тате нямат никакво време и детето рядко ги е виждало с книга в ръка. Или когато приспиването с приказка не се е превърнало в навик? Четенето през лятото обаче е важно, особено за децата, които имат затруднения в училище, трудно им е да се фокусират и да стоят на едно място повече от пет минути.

Със сина ми, който завърши първи клас и за който съсредоточаването върху една задача е огромен проблем, в момента водим сериозна битка с получения списък. Започнахме с българските народни приказки, възможно най-детският вариант, с много картинки, големи букви и съкратени текстове и пак е голям проблем. Детето предпочита да прави всичко друго, но не и да чете. Първо защото е трудно и изисква огромно усилие, второ, защото не го свърта за едно място, особено, ако времето е хубаво и иска да е навън по цял ден. И трето, защото да гледаш телевизия или да играеш на таблет, е далеч по-предпочитано занимание за всички съвременни деца. Дори и вкъщи да не позволявате, все ще се намери някое дете, което е зомбирано в телефона на родителите си, докато уж е изведено навън. И веднага около него се натрупва купчина деца, които вместо да тичат, се бутат едно върху друго да гледат картинки, бомбардиращи сетивата им. Или пък в лятната занималня, която детето посещава. В нашата позволяват във времето за почивка децата да извадят таблети или да играят със смартфони. Така че битката с ограничаването на времето пред екрана в полза на трудното и изтощително четене е наистина тежка. Да не говорим, че изглеждате като откровен идиот, когато се опитвате да откъснете детето си от екрана, за да го накарате да прави нещо друго.

Ние нямаме много помощ от баби, нито можем да изпратим сина си на село, където да се наиграе на воля и да учи нещата от истинския живот. Опитваме се да му осигурим достатъчно време на въздух, но в града е доста по-различно. Колкото и да се опитваме да балансираме между полезното и приятното, четенето се оказа от най-неприятните неща.

Първо, защото е наистина трудно и в първи клас децата го свързват с неприятни усещания, останали им от класната стая, приемат го като домашното, което трябва да свършат, вероятно някой им се е подигравал докато са сричали, изобщо ...тежка и изморителна работа. И второ, защото си искат ваканцията, а тя не включва нищо, което да се асоциира с учене.

Затова реших първо да четем заедно – от книжката с кратките и лесни приказки, в която детето вижда малко текст върху страницата и се вълнува от картинките. Първо той чете половин страница, след това аз, а накрая обсъждаме приказката. Две седмици опити почти ме докараха до отчаяние, Това трудно четене просто се приема като задължение и това е. Опитах с различни приказки, съвременни текстове, книжки, които сме чели преди заедно. Едно и също, дори да му е интересно да разбере какво следва, просто се предава и четенето на половин страница текст се превръща в няколкочасова изтощителна битка и за двамата. Установих, че като разказваме това, което сме прочели, се получава по-лесно. Но българските народни приказки са много далеч от съзнанието на съвременните деца. Трудни са, защото в тях има много думи, които вече не се използват (по пък развиват речта) и защото историите в тях не винаги са разбираеми за по-малките деца.

Затова просто реших, че ще оставя детето само да избира какво иска да четем, стига да му е интересно. По правило по-малките деца харесват и разбират повече книжки, които са гледали вече като детски филмчета, както и такива, които са близки до нещата, които познават. Затова при нас най-интересните книжки винаги са били тези – съвременни приказки и книжки като „Цар Лъв“ и „Макуин Светкавицата“. Обаче как да се справиш с предизвикателство като „Снежната кралица“ - само тази приказка има 7 глави? Реших да бързаме бавно и да обсъждаме това, което детето помни от детските филмчета. И започна да се получава.

Една вечер, в която синът ми не искаше да си легне рано (знаеше, че не може да гледа телевизия, нито да отлага повече лягането с искане на храна), сам избра да си чете книжката с приказките на Андерсен. А аз наруших правилата и го оставих да чете, въпреки че беше късно. На другия ден ми разказа всичко доста свързано. Преди това много пъти бях обяснявала, че в момента, в който му стане лесно – защото всяко дете без никакво изключение се бори с четенето по същия начин като него – та в момента, в който борбата приключи, ще се отвори един прозорец, през който ще види най-различни интересни светове. И това го говорихме много пъти, докато си сменяхме страниците и четяхме заедно. На другата сутрин ми каза: „Влязох в прозореца“. В първия момент не разбрах, но след това се изпълних с надежда, че може би тази битка с четенето може и да я спечелим.

И така, за момента имаме напредък – малък, но съществен. Създадохме навика да четем всеки ден за удоволствие. Това е наше общо преживяване, време, в което правим нещо заедно и, разбира се, говорим много повече от четенето, но все пак четем :)

Голямата битка обаче не е приключила, защото четенето от трудно трябва да се превърне в приятно и самостоятелно занимание.

Тези дни поръчах по-голямата част от книжките от списъка заедно с читателски дневник, който не ни е посочен като нещо задължително. Ще опитам да систематизираме прочетеното в него, защото с всяка попълнена страница в дневника детето вижда напредъка и това го мотивира. Разчитам също и че Пипи, за която е чел в училище и е гледал филмчета, ще му стане голяма приятелка.

 

Ще се опитам да систематизирам някои полезни неща:

 

- Четете пред детето, то винаги следва примера на родителите си;

- Четете заедно с детето и превърнете трудното в интересно общо преживяване;

-Четете съвременни, близки до детето истории и приказки;

-Наложете правила и ограничете таблетите, компютрите и телевизията – особено за децата, които имат дефицити във вниманието, колкото повече се бомбардират сетивата с информация и бързо сменящи се изображения, толкова по-трудно се концентрират в четене и писане;

-Учете заедно, разглеждайте енциклопедии, списания, музеи, участвайте активно в това, което детето научава;

-Следете кое е интересно на децата и ако с една книжка не се получава, опитайте с друга, която ще предизвика интереса му. Дори ако в началото вие четете дълги пасажи, а детето – по няколко изречения, важно е да му е интересно и да се забавлявате заедно.

 

А вие ще споделите ли вашия опит с четенето? Очакваме историите ви на editors@streetwatch.bg

 

Вижте още: 

Защо детето не се справя с четенето?

Това трудно и досадно писане...

Ползата от писането на ръка

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

четене, писане, деца, родители, книги

Street of Art

Роби Уилямс с клип за руските олигарси

Събота, 01 Октомври 2016 / Под прожектора
Британският певец Роби Уилямс публикува на страницата си във Фейсбук клипа за сингъла Party Like a Russian от новия си албум   Във видеото той осмива руските олигарси, техните веселби и развлечения. Фонът на музиката е „Танцът на рицарите“ на Сергей Прокофиев от балета &bdqu [...]

Зеленият чай – чудо в чаша

Вторник, 17 Януари 2017 / Хранене и Здраве
  16 ползи за здравето от древната запарка В Древен Китай познавали ползите от зеления чай върху здравето и често го използвали с медицинска цел. Той бил първо средство срещу главоболие и депресия. Зеленият чай се произвежда от листата на растението Camellia Sinensis със специална обра [...]