Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Ще следвам – нещо, някъде

Вторник, 03 Януари 2017 / В клас
1876
  • uni-sofia.bg

Многото университети крият младежката безработица, но не решават проблема на пазара на труда

 

 

 

В България има в момента огромен дефицит на кадри със средно специално образование - за енергетиката, строителството, преработващата промишленост и в много други сектори. В същото време университети, които си събират студентите едва ли не от улицата (не е пресилено), прибират ученици, които дори не на си издържали матурата - само и само да ги запишат, за да си запълнят квотата за платено образование. И всичко това се прави, защото никое правителство досега не посмя да закрие излишните университети.

Абсурдно е да имаме 52 университета в България! Страхът на управляващите да не пристъпят към ограничаване на тази умопомрачителна бройка на висшите училища беше да не се упражни натиск върху пазара на труда.

Вместо да оправят статистиката си и да кажат колко хора от завършилите средно образование са постъпили на работа, за тях е много просто да предоставят на всеки един от тях университет и после да потриват доволно ръце, че у нас безработицата е ниска. Всъщност, високата бройка учещи за висшисти е следствие именно на това - да няма натиск на пазара на труда. И се получава абсурдът - огромно количество висшисти, а много от тях - функционално неграмотни. Е, свържете тази оценка с последното проучване на PISA и вижте къде попадат тези около 40% български младежи и девойки, които не разбират смисъла на текста, който четат, когато са на 15 г.

Лошото е, че и на 18 години, и на 20 години, ситуацията с тях е същата. Замислете се също, че тези хора след някоя и друга година вземат и диплома за висше образование. А всичко това става с нашите пари, което пък е другият абсурд.

Поддържат се един куп измислени висши учебни заведения. В същото време, вече говоря като психолог, който консултира млади хора в сферата на образованието и на бизнеса, тези хора с дипломи започват да си търсят работно място с очакването да получат високо възнаграждение. Само заради това, че имат някаква диплома. А огромна част от работодателите пък очакват да приемат на работа млади хора, които да имат умения и компетентности, както и да се съгласят да правят това на места извън столицата. В крайна сметка и двете страни остават разочаровани.

Ще дам пример с енергетиката - там млади хора, завършили Техническия университет, са принудени да работят като техници и монтьори, защото има такива свободни места. Те отиват със самочувствието, че имат образование и диплома и се питат: „Защо трябва да работя по стълбовете или да се ровя в земята?“. Ако погледнем обаче какво могат, се оказва, че голяма част от тези университети не дават адекватно качество на образование. Накрая се отваря една огромна ножица между търсенето и предлагането. И това, всъщност, вреди на всички.

Факт е, че в момента нашият бизнес преимуществено се нуждае от специалисти със средно образование, добре подготвени в съответната сфера. Става дума за техници, монтьори, строители, заварчици, шофьори – все хора, жизненоважни за икономиката на всяка страна. Такива кадри наистина нямат нужда от диплома за висше образование. У нас има някакви опити, с влизане на действие на новия закон, да се въведе системата на дуалното образование. Но това става много бавно и мъчително. На практика тази година в България има една-единствена паралелка с такива ученици, подпомагани от две компании, които инвестират и чакат кадри от това училище. Догодина тези паралелки сигурно ще са 2-3, но с това нищо не се решава. Защото проблемът не е в това физически да се случат нещата, а е по-скоро психологически, в нагласите на хората.

Трудното е, че у нас нямаме кариерно образование и развитие в ранните класове на училище - например в 4-ти, 5-ти и 6-ти клас, когато след година-две децата трябва да са ориентирани какво искат да правят. На тази възраст те нямат много ясна представа какъв път ще поемат. Доказано е, че човек живее много по-спокойно, вярно - получава и по-малко пари, живеейки в провинцията, където животът е евтин и без стрес, отколкото, ако се закотви в София под наем, със заплата, която едва го изхранва, да не говорим за семейство. Разбира се, има хора, които са способни и могат да направят кариера навсякъде. Но въпросът е всеки да знае способностите си, какво иска и къде да ги реализира. За предпочитане е това да стане още, докато децата са ученици, за да се подготвят отрано за избрания път.

Многократно съм повтарял, че само в България съществува масовата реплика на ученици, завършващи средно образование, които на въпроса: какво ще правите по нататък, отговарят- „ще следвам”. Не казват ще уча еди-какво си, или - ще специализирам там, защото харесвам тази работа, а - ще следвам нещо, някъде. Тази закономерност открихме преди време в едно наше изследване. А това означава пълна демотивация, попадане в университет в случаен профил или специалност, неяснота какво в момента може да те направи успешен. И куп други проблеми като последствия…

Много относителен е и въпросът с ниските заплати в България. Има една длъжност, която се нарича - отчетник. Това са хора, които събират информация за електромерите. За тази работа се плаща около 650 лв., но там се работи 6 ч., на открито обикновено. Но човек излиза, свършва си работата и се прибира, има отговорности, но те не са големи. Освен основната заплата се полагат 100 лв. за храна, облекло и други бонуси, които за един малък град в провинцията, са долу-горе приемливи. А ако човек има градина и къща, нещата не изглеждат толкова зле. Само че отговорът на кандидатите за тази длъжност обикновено е: „Аз за толкова пари няма да ви работя“. И заминават в чужбина да си търсят късмета. Да, обаче, като отиде да работи навън със заплатата, която е два или три пъти по-голяма, не може човек да си плати стойността на битовото устройване, камоли нещо повече. Затова се налага да работи на още две или три места, за да може и да спести нещо. В същото време в България остават семейството, приятелите, роднините и се оказва, че си избрал един живот, който те заробва. Без да си докарваш по-високи доходи. Те само на хартия изглеждат повече, на практика - не са. За съжаление, тази нагласа е особено устойчива у нас. Особено в някои райони на страната.

Имам и друг пример. Навремето работех в Националната природо-математическа гимназия и скоро срещнах един от учениците, който след като завърши висшето си образование замина на работа в Лондон в сферата на IT индустрията. Бях много изненадан, че той се е върнал у нас, но обяснението му изглеждаше логично - да, тук заплатата ми е три пъти по-ниска, но и животът ми излиза три пъти по-евтино. За България заплащането ми е много добро, тук са приятелите ми и се чувствам прекрасно, каза ми той. Другият бонус за него е, че у нас възможностите му за кариера се оказали много по-добри, отколкото в богатия Запад, където се е чувствал никой. Може да не ви се вярва, но вече у нас има работодатели, които строят жилища за работниците си, за да могат хора от други, по-бедни краища да имат мотивация да се преместят и да работят при тях. Справка - около Пловдив вече се изгражда трети Технопарк и там се канят работници от Северозападна България. Така че - надежда има.

 

 

Автор: проф. Иван Игов, консултативен психолог за БГНЕС





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

университети, образование, пазар на труда, безработица, студенти

StreetView

Сватба на остров Бали

Събота, 02 Април 2016 / Места
Красимир Георгиев и Дарина Гаджурова са психолози. Краси използва в терапията си различни дихателни техники и хипноза, а Дарина се занимава и с йога. Обичат да пътуват и да откриват по нещо от себе си на всяко ново място. За приключението да се оженят в Индонезия ни разказва Дарина:   О [...]

Красиви плажове

Събота, 01 Юли 2017 / Места
За какво да мечтае човек на 1 юли? Лято, море и някои от най-впечатляващите плажни ивици   Ще ви потопим в морска красота, за да помечтаем заедно. Представяме пет от най – красивите плажове в света.     Остров Тикехау, Френска Полинезия   Красотата на к [...]