
Продължение на темата „Как да създадем класна стая според пирамидата на потребностите“
Познавателна потребност, творчество, учене, съзидание, познания, открития, умения, разбиране. Това е петият етаж на пирамидата на Маслоу.
За да може да учи, на човек му трябва да може да се концентрира. Класната стая е звукоизолирана, тиха, без плашещо скърцащи паркети, врати и прозорци. Няма несвързано с урока шарено по стените. Семпла. Няма външни дразнители поне на основните сетива (вкус, мирис, зрение, слух, осезание). За да може да учи, на човек му трябва пространство - лично и споделено.
За да може да учи, на човек му трябват материали да твори, да учи през игра, компютър и интернет за достъп до големи световни библиотеки.
В класната стая е необходимо да има мултимедия, компютър, интернет, колони – така че в часовете да има и визуализация на това, което се учи, да има интерактивни познавателни игри. Има нива на учене и няма как да метнем децата да правят анализ и синтез, без да имат понятия, структура и опит в дадена област. Може да се прочете повече в таксономия на Блум.
Необходима е голяма дъска за рисуване на мисловни карти на уроците, за едновременно представяне на отборни резултати, за споделяне на текстове и задачи.
За да твори човек, му трябва муза, красота (идват от горния етаж на пирамидата) и спокойствие. Да не си стресиран, да се защитаваш, да очакваш да те „хванат” без домашно, че не знаеш… да ти посочват, че си лош, негоден… Трябва ти мястото да ти вдъхва сигурност. Защо строят банките с големи врати, мраморни подове и гишета, големи колони… за да създават подсъзнателни асоциации за „големи, стабилни, сигурни”. Същото е и с класната стая - ако тя наподобява стая в селска кирпичена къща, варосани стени, дървени мебели, пъстри пътеки и радостни перденца - и ти пее душата. Ако е латекс, алуминиева дограма, ПДЧ чинове и ламинат… друг ефект.
За да ти се твори, трябва ред и хаос.
Твърди се, че творците са разхвърляни. Творенето идва от дясното полукълбо, подреждането идва от лявото. Когато и двете полукълба са активни, се влиза в състояние на майсторство. Леонардо е направил с дясното полукълбо да се чудим Мона Лиза усмихва ли се или не, да имаме усещането, че отвсякъде все ни гледа, а с лявото полукълбо е нарисувал изящно всеки един детайл, мигла, косъм… Та и двете ни трябват в класната стая. Добре е да има ъгъл отзад с балатум, в които са разпилени листа, моливи, пастели… и е хаос. Не се подрежда. Място за разтурване. Всяко нещо, където е паднало, там си остава. Който има нужда да издиша, може да отиде там и да драска, рисува или просто да си седи, защото се чувства добре така.
За да учиш, трябва любопитство. Да търсиш, да откриваш, да се стремиш към знанието. Класната стая, може да предложи библиотека с качествени книги – подбрани, човеколюбиви, актуални, ясни, полезни, красиви. Книгите стоят в шкаф с врати, така че да не се реят пред очите на децата. Който има желание да чете, отваря шкафа, избира си книга и сяда на мека мебел да си чете. Смисълът на училището е да научи децата да учат! Ако те могат да учат, тогава, каквато и тема да им е интересна, те ще си намерят време, начин и средства да я научат. Така се прави учене през целия живот. Когато ученето е ценност, създадено е умение за учене и среда, която го подкрепя, възрастните са си свършили добре работата.
На шестия етаж на пирамидата на Маслоу е
естетика, красота, хармония, радост
Това е етажът, заради който съм се разделила с не един работещ по темата образование. Трябва да се е красиво всичко и стаята - и учителката и материалите. Най-болната ми тема!
Две отклонения за учителката и материалите. Когато обучавам учители, обяснявам подробно за тази красота. Именно, че като станат сутрин трябва да се изкъпят, да попеят, да се огледат в огледалото и да си се усмихнат: „Най-красивата на тази възраст!”, да си сложат дискретен грим, много дискретен! парфюм, да си направят прическа и с ведри дрехи и усмивка на лице да отидат при децата. Не може с черни дрехи, с прическа на Круела Девил и грим като индианец във военни действия да се ходи при деца. Също причудливите тоалети с тигрови елементи, пристиснали сланини и фолк аксесоари, включително пластмасови обици и обилни деколтета над провиснали гърди… По-прибрано! Красив не значи полугол, нито значи накичен като коледна елха, нито значи като от филм след 24 часа, и, най–важното, не значи във вид, излъчващ насилие. Красотата идва отвътре. Отвън просто леко я подчертаваме. Ако учителката не може да се справи, отива еднократно при професионален коафьор и се избира според формата и цвета на лицето прическа, която подчертава красотата ѝ. Отива еднократно при професионален дизайнер и разбира правилата за обличане според фигурата ѝ, като цветове и кройки. Ако няма време и желание – е достатъчно чиста коса в естествен цвят срязана равно да е вързана ниско на тила с дискретна шнола. И пак да повторя – облечени в черно, с измити лица като чинии, издули рамене и гърди като във фитнес зала – НЕ при деца!
Второ отклонение – материалите. Ако се смачка една книга и се остави при другите, скоро и другите ще са смачкани. Ефектът на „счупения прозорец” – кмета на Ню Йорк Джулиани. Потърсете повече информация! Ако има надраскано на стената, скоро цялата стена ще е надраскана. Материалите са винаги нови, красиви, финни. Качествени. Не взимаме за деца играчка от „Зрънчо”, избираме дървена, или ако ни трябва конкретна функционалност, например Fisher Price. С парите по проекти все една мизерия лъха, едно усещане на много некачествено… Чак се построи огромна сграда за деца, без прозорци!!! До децата вътре няма свеж въздух и естествена светлина.
Материалите в класната стая са прекрасни. По-добре малко и както трябва (красиви и функционални), отколкото много като във вехтошарски магазин.
Повтарям на учителките трябва да са красиви, всичко, което показват на децата да е красиво, да са си подготвили класната стая и да уважават децата, като по-новият модел, като по-талантливите, като това, което е утре. Не всички органи в едно тяло са бъбрек. И учителката бъбрек трябва да спре да мъчи децата черен дроб да станат като нея. Всеки си има функция и за да си я изпълнява, трябва да е различен. Уважение към различието и признаване на равни по божественост на децата. Така четвъртият и шестият етаж от пирамидата на Маслоу подкрепят петия – етажът за учене.
Жизнената стая
Как разбираме, че нещо е красиво? Търсим отвън хармония, а отвътре - жизнена енергия. Вътре и вън. Стаята да е хармонична, е относително по-лесно постижимо. Гледаме съчетание на цветове и форми да са в приятно съчетание, да са уместни за възрастта на учащите, да има щипка приключение/закачка. Повече за цветове, форми и обзавеждане в предишните материали.
Как да е жизнена стаята? Влизаш вътре и ти става благо като в храм или къща на усмихната стара баба, иска ти се да стоиш вътре. Като си седял вътре, ти става добре и искаш пак да дойдеш. Зареждаш се, усмихваш се на това място.
Не е добре да използваме червения цвят и да има толкова неща по стените, но простнастото е разделено на кътове, които дават възможност за различни видове занимания.
Първо стаята е важно да си има име. Да е назована. Ползващите да са ѝ благодарни, че им дава среда да учат, с думи и грижи. Стените да се напояват с класическа музика. Пуска се вечер на auto reverse много тихо Моцарт и стените попиват музиката, уплътняват се, създават една приглушеност. В нов блок като се нанесат хората, няколко години кънти, в много стара къща като се влезе, веднага се усеща мекотата на звука.
Да има живи цветя, билки в купа вода, да се пали преди или след заниманията с деца ароматна свещ. Да се пръска с вода, в която има малко кристали сол. Да се поръсва със сребърна вода. Да се проветрява редовно.
В стаята да се пее и по възможност да се свири на инструмент без електричество.
Да има изненада, нещо сякаш вълшебно да се случва, нещо да е скрито и да се търси, да има смях и ведрост.
Много помагащо е да се влиза в стаята без обувки (като в храм или в дом). Ако няма възможност да се оставят пред стаята обувките, могат да се поставят до вратата на стелажи. Така на дървения под може да има килим или черги от памук. Това прави уют, обира звука и е удобно да работиш на пода или да седите в кръг при дискусии.
Ако се мери честота на помещението, то има висока вибрация и е фино.
Да се пее, да има смях, да се носи класическа музика.
Никак не изглежда красиво бюро, натрупано, като от клошар с учебници и друга хартия на учителка. Това е посоката, в която всички деца гледат. Това, което е в зрителното им поле, трябва да е чисто, спретнато и семпло.
Не е красота, когато има пет стила на архитектурата, с три вида чинове, четири вида щори, два вида осветление и снимки и картини във всевъзможни рамки. По-добре малко, но със стил, отколкото много, но кич.
Красотата е фина.
Духовност – самопознание, самоактуализация, самореализация
Класната стая може да подкрепи най-високият етаж на пирамидата на Маслоу с място за мислене и седене в тишина и покой. Това може да е наречена табуретка, може да е ъгъл с възглавница. Когато някой е седнал там, другите знаят да не го закачат през нито едно от сетивата (викат, дърпат…).
Първа част: Среда за израстване: Живата класна стая
Още по темата:
Среда за израстване: Шареното не е детско
Среда за израстване: Как да създадем класна стая
Среда за израстване: Как се грижим за сетивата