„Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Аз зная буквите и знанието ми дава по-добър живот. Това е смисълът на празника на българската просвета и култура – денят, в който празнуват вдъхновителите. Хората, които чрез знанието предават и българската памет, за да отворят вратата към бъдещето.
Защо и кога спряхме да уважаваме учителите си и как от вдъхновители ги превърнахме в звероукротители?
Да си учител е призвание и отговорност да пишеш в детската душа. Да си учител е тежка и неблагодарна работа, която вършиш, защото обичаш. Не за заплатата, която никога не стига и въпреки обществото, което още преди 20 години роди фразата „Като не може да стане друго, поне една учителка да стане“.
Днес много млади хора влизат в българските училища с желанието да работят с любов и системата ги смачква и изплюва. Проблемът на учителите, които искат да бъдат вдъхновители, е, че са сами срещу всички – ръководителите, родителите, колегите, обществото. Смачкани от липсата на уважение към цялата гилдия, от липсата на авторитет, от неразбирането и от онези хора, за които влизането в час е просто тежка и неблагодарна работа за ниска заплата. Нека да го кажем направо – в момента в системата на образованието има огромно количество хора, които са забравили, че трябва да бъдат вдъхновители и са се превърнали в звероукротители. Става въпрос за двете страни на една и съща монета – уважението и любовта към знанието се създава от вдъхновители (и създава вдъхновители), а агресията и неблагодарността създават звероукротители. Уважението и любовта към знанието създава творци, униженията раждат агресия.
Нека да благодарим на учителите си и да им покажем, че днес повече от всякога имаме нужда от вдъхновители, които да ни върнат усещането, че образованието е важно.
Ето как звучи българската азбука, преведена на съвременен език:
„Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.
Честит празник на вдъхновителите!
