Кристияна Брънзалова разказва за идеята да спаси ценната сграда и да вдъхне нов живот в селото на дедите си

„Аз съм от Брънзаловия род, корените ми са в Хвойна“. Така обяснява интереса си към основното училище в селото Кристияна Брънзалова, която учи архитектура и е приела за лична кауза съживяването на старата сграда. Попада в селото, когато е на 13 години, преди това не е знаела, че семейството имало вила там и така вече 11 години село Хвойна е част от живота й. С архитектурата идва и желанието да направи нещо повече за старите къщи и сгради в този живописен родопски край, пълен с история. Кристияна Брънзалова е председател на Фондация „Даскал Брънзалов“. Организира фестивала "Камък върху камък ще остане", който се провежда през август 2017 г. и е първата благотворителна инициатива за събиране на пари за дейността на фондацията. 

Как ви хрумна идеята за възстановяване на сградата на училището в село Хвойна?

Идеята дойде от дипломната работа, която правя в момента. Уча архитектурен дизайн в политехниката в Милано, сега завършвам магистратурата си. Поставиха ни задача да проучим няколко стари сгради в села близо до Милано, но при едно прибиране в България отидох до Хвойна, разходихме се в тази част на селото, където е училището и се "блъснах в него". Много ми хареса сградата и попитах дипломния си ръководител дали мога да работя по тази сграда. Идеята е да се преобрази интериора, но сградата да се запази по най-добрия начин.

Намерих в архива в Смолян чертежи на някакъв идеен проект, които са били съставени през 30-те години. Когато започнах да търся повече информация за историята на сградата, направих откритието, че тя е проектирана от арх. Боян Чинков. Това е голямо откритие, защото до ден днешен не се знае къде са всички негови проекти, това е нещо като архитектурно събитие.

Първото килийно училище в селото е групов паметник на културата заедно с църквата „Свети пророк Илия“ и е на 160 години. През 1893 година е започнат градеж на нова училищна сграда, която била завършена през 1985. През 1907 година, Хвойненската община е била призната за бедна и издръжката на училището е била от държавата, но след Балканската война 1912-13 година, издръжката е била оставена изцяло на общината. През учебната 1922-23 година, е започнато откриването на нови прогимназиални паралелки и така нуждата от пространство, отново била на дневен ред. Началното училище остава в училищната срада, а прогимназията е преместена в частна сграда, което продължило до построяването на новата училищна сграда. Проектант на новото училище е известният пловдивски архитект Боян Чинков. Градежът започнал през 1934 година и продължил до 1941 година, а парите идвали посредством самооблагане на жителите на селото. Така през учебната 1944-45 година, децата на Хвойна имали три училищни сгради. Но децата ставали все повече, и нова нужда от пространство трябвало да бъде удовлетворена. През 1973 година било завършено оширението на сградата, проектирана от арх. Чинков. 

Тази сграда е много интересна от архитектурна гледна точка, защото е от камък, но с модернистичен облик, с характерните три дълги прозореца на стълбището, обединените с хоризонтални елементи прозорци на стаите, както и начинът, по който е направен входа с тази колона и козирката. Старата и новата сграда се свързват по много интересен начин. Новата сграда е от тухла и стоманобетон, което е добре, защото при една нова функция на сградата вътрешната част може да се преустрои и да се промени до неузнаваемост.

От колко години това училище не се използва и бихте ли се ангажирала с преустройството на сградата?

Училището е затворено от 10 години. Иначе моят проект е обучителен, той няма никаква претенция да бъде реализиран, а е просто анализ, който да докаже, че една нова функция е възможна и в същото време сградата може да бъде запазена. Не искам аз да съм проектант, защото интересът ми към проекта не е с тази цел, но задължително бих се ангажирала с подкрепа към проектантите, защото все пак намерих наистина много полезна информация за тази сграда.

Реконструкцията изисква ли сериозна сума?

От конструктивна гледна точка сградата е в много добро състояние, дори покривът е сменян наскоро, но има счупени керемиди и това руши сградата отвътре Вътрешният ремонт би отнел сериозна сума, тъй като сградата примерно няма санитарен възел, няма рампа и асансьор за хора с увреждания – неща, които в 21-ви век са задължителни.

Какъв е интересът към сградата на училището в момента?

Има интерес от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, които са пуснали официално запитване към община Чепеларе. Доколкото знам, те искат да използват сградата на училището за обучителен център. На 24 януари се проведе изнесе общински съвет, на който хората от Хвойна изразиха мнение, че общината трябва да подари тази сграда, а не да я продава, тъй като това би оскъпило проекта и той би могъл да не се реализира. А местните хора искат тази сграда да бъде запазена и да донесе ползи на селото.

Ако този проект се случи успешно, какво следва?

Идеята за основаването на Фондация „Даскал Брънзалов“ беше именно да споделим тази информация, да информираме хората за качествата на тези сгради. Трябва да се обясни на повече хора какви са характерните качества на всяка стара сграда, за да не виждаме такива груби намеси в градската среда, каквито виждаме сега – паметник на културата със залепен стиропор отгоре върху декоративна мазилка примерно, има случаи, в които върху мраморни плочи се слага стиропор, или се премахват рамките на прозорците, които са характерни за дадения период, да не говорим за поставянето на пластмасова бяла дограма...

Така че фондацията ще се занимава с изследване и опазване на сгради с архитектурна стойност в района на Рупчос (Районът включва селата Хвойна, Павелско, Малево и Ореховo). Ние ще търсим точно такива интересни сгради, за да може да ги добавим в един регистър. Много се надявам един ден да можем да предизвикаме по-сериозен интерес към опазването на архитектурното ни наследство, за това по какъв начин трябва да се грижат собствениците на тези сгради за тях и ако успеем да съберем средства, да ги предоставяме за реставрацията на такива сгради, срещу ангажимента на техните собственици да направят реновацията в съответствие с всички изисквания за тяхното запазване в автентичен вид. Така се надяваме да можем да запазваме като начало сгради в малките населени места, а много ни се иска след години да можем да се намесваме и в опазването на градската среда, защото хората трябва да имат представа как трябва да изглежда града около тях, а не да се действа на парче.

Всеки, който е съпричастен към каузата, може да помогне на Фондация "Даскал Брънзалов"  

Снимките в текста са на Мариана Камбурова