Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Маргарита Хранова: Винаги устремена напред

Петък, 02 Ноември 2018 / Българи от ново време
488
1 / 4

45 години не са малко, но не са и много, казва голямата българска певица преди юбилейния си концерт

 

Ако трябва да кажем само една дума за нея, тази дума ще е „класа“. Как по друг начин да определи човек таланта и естественото й присъствие на сцената? 

Маргарита Хранова има много приятели и споделя с удоволствие сцената и музиката си с тях. Защото е голяма. Едно от най-лъчезарните лица на българската музика и един от най-разпознаваемите гласове. Искахме да я попитаме толкова много неща, но нямаше как да не започнем с въпросите за големия концерт на 13 ноември в НДК.

Самостоятелната й кариера на сцената започва през 1972 година, а през годините създава много хитове. Един от най-известните й албуми, съдържащ и емблематичната й песен „Устрем“, е създаден по повод 40-ата годишнина на музикалната й кариера. Не спира да твори и не смята да се отказва, защото „45 години не са много“.

 

- Скоро отбелязвате 45 години на сцена. Как човек се задържа толкова време на върха?

 

- Изключително съм благодарна, че ми подадоха ръка именити композитори, като Найден Андреев. Истината е, че аз обичам да пея, обичам работата си. Аз самата съм работохолик. Любовта с публиката е взаимна и това ми е давало стимул през годините.

 

- Когато се обърнете назад, кое беше най-хубавото и кое беше най -голямото предизвикателство?

 

Най-хубавото, е че родих децата си и съм обиколила света благодарение на музиката.

 

- Какво да очаква публиката в НДК на 13 ноември?

 

- Ами, какво? Една положителна емоция. Реших да е нещо по-различно, затова съм поканила приятели от формата „Като две капки вода” с които се получават добре нещата, но няма да разказвам всичко, за да бъде интересно.

 

- Софи Маринова ще присъства на вашия юбилеен концерт. Смятате ли че два толкова различни жанра като поп музиката и поп фолка могат да бъдат приятели?

 

- Не смятам, но тя на концерта ми в НДК няма да изпълнява песни от нейния жанр. Софи Маринова не е типичната поп фолк певица, има качества и глас, които никой не може да отрече.

 

- Печелили сте много награди през годините. Коя ви е най-скъпата и защо?

 

- Не мога да степенувам наградите си. Имам една полска, но всички награди са ми скъпи.

 

 

 

- Песента Устрем” получи първо признанието на полската публика и после на българската. Как се отнасяте към това?

 

- Вярно е, че в Полша ни дадоха първо място, но когато “Устрем“ спечели трета награда на Златния Орфей, тогава го оценяваше жури. Взависимост от тяхната преценка се оценяваха песните, но с течение на времето песента доказа своето място и спечели публиката.

 

- Нашето поколение не познава легендата Емил Димитров. Бихте ли ни разказали за работата си с него?

 

- Запознанството ми с Емил Димитров беше пак по работа. Той ме извика да му изпея вокала на песента „Писмо до мама. Тогава се запознах и с моя съпруг, но това няма да го разказвам дълга история е... Емил Димитров беше преди всичко голям човек, широкоскроен. Той ме покани на турне в което обиколихме всички съветски републики, радвахме се на публиката и тя на нас.

 

 

- Как един инженер стига до музикалната сцена и остава на върха четири десетилетия – разкажете тази история?

 

- Аз не съм инженер. Това беше желанието на моите родители и аз кандидатствах. Брат ми и майка ми бяха в същата сфера реших и аз да опитам. По същото време леля ми, малката сестра на майка ми, каза, че са открили естраден отдел и пътят ми се промени.

 

- Как се отразява работата на сцена и многобройните ангажименти на отношенията с децата – кое е това, което не им дадохте или пък, което им дадохте благодарение на професията си?

 

- Никога не съм била далече от децата си. Винаги сме били приятели, а когато пътувах ги отглеждаха баба им дядо им. Ние пътувахме, носехме им подаръци и винаги сме били близки. Тези пътувания продължиха до тяхното юношество и след това вече, когато бяха в по-специалната възраст, ние бяхме на тяхно разположение.

 

 

- За българската публика вие сте легенда. Има ли обаче Маргарита Хранова страхове и кои от тях е готова да сподели?

 

- Всеки човек има страхове. Сега най-големият ми страх е да не се разболея и да не загубя гласа. Пазя се! Защото ми предстои голям концерт на 14-ти ноември, хората са си дали паричките, за да присъстват и притеснението е голямо. Случвало ми се е да загубя гласа си преди концерт се и само аз знам как съм го преодолявала.

 

- Има ли кой да защитава интересите на естрадните изпълнители и кои са нерешените проблеми на музикалния бранш у нас?

 

- Проблеми има много. Имаме организация, която защитава нашите права. Сега на младите изпълнители им е трудно, защото няма организация която да организира концертите. Едно време на разположение беше музикална дирекция, която се занимаваше с организирането на нашите концерти. Държавата стоеше зад културата. Днес обаче, изпълнителят трябва да се справя сам, а един концерт изисква много работа - светлини и оркестър и затова е много трудно на новите естрадни изпълнители.

 

- Как ще продължите изречението “45 години ...”?

 

- Не са малко, но не са и много…

 

Вижте още:

Талантът е дар, който се отглежда

Когато знаеш, че не знаеш, вървиш само напред

Гласът, който рисува





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Маргарита Хранова, концерт, НДК, Устрем, музика

StreetView

Кукенхоф - Градината на лалетата

Петък, 14 Април 2017 / Места
Когато луковиците попадат в Холандия, настъпва такава истерия, че се надува най-големият балон на пазара на цветя, познат в света изобщо   Кукенхоф е най-красивата пролетна градина в света със столетна традиция в отглеждането на лалета. Кукенхоф означава Кухненска градина – по в [...]

Панагюрище – духът на Априлското въстание

Вторник, 10 Юли 2018 / Места
В последните години градът се развива и като дестинация за различен туризъм   В последните години градът на Райна Княгиня се развива не само като исторически център, който пази в сърцето си от най-светите периоди от българската история. А и като място, на което разходката се съчетава с [...]