Станах писател, защото се хванах на бас, казва писателката 

Светлана Видинска е родена в Дупница. Завършила е ЮЗУ "Н. Рилски", специалност психология. Има близо 20-годишен стаж като репортер и редактор в местна телевизия, вестници, списания и електронни сайтове. Носител е на наградата "Журналист на годината 2004" на БАРМ. В свободното си време администрира фейсбук страницата Агата Кристи България/Agatha Christie Bulgaria.

- Наричат ви българската Агата Кристи, но кажете честно, не е ли пресилено това?

- О, мисля, че си е съвсем на място. Познавам на пръсти творчеството на Кристи и мога да открия приликите. Разбира се, Агата е недостижима. Кралица на криминалето е, и никой никога няма да й отнеме короната.

- Това означава ли, че просто я копирате?

- Категорично не, това е моят собствен стил на писане. Но предполагам, че всеки писател малко или много се повлиява от любимия си автор. Самата Кристи е заимствала по нещичко от сър Артър Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс. Но говорим само за влияние, за вдъхновение. С Кристи дори сме започнали да пишем по един и същи начин – след облог.

- Как така?

- Агата Кристи се обзаложила със сестра си, че може да напише криминален роман. Така се родила „Аферата в Стайлс”. Веднъж с моето семейство разговаряхме за литература и аз казах – „Обзалагам се, че мога да напиша криминален разказ и никой да не познае кой е убиецът”. Така се започна.

- А как ще продължи?

- Надявам се, с издаването на книга. Засега разказите ми са публикувани в няколко сайта за литература, както и в регионалната преса в Югозападна България.

- Вашите разкази са във винтидж стил. Действието се развива назад във времето. Защо е така?

- Защото реалността ми е безкрайно скучна. Има твърде много технологии и твърде малко мистерия. Запитвали ли сте защо винтидж стилът е толкова модерен – както в интериорния дизайн и модата, така и в литературата. Така е заради спокойствието, което носи – спокойствие, което ни липсва днес. И не, няма да „осъвременя” творчеството си. Това означава да го изпълня с насилие и необуздана жестокост. Доброто крими няма нужда от кофи кръв, а от щипка загадка.

- Психолог по образование, дългогодишен журналист, а сега и писател. Не са ли много дините под мишницата ви?

- Отново ще направя паралел с Агата, която е била и медицинска сестра, и помощник на археолог, и най-добрата крими писателка на всички времена. Тъй че дините под мишницата не са много, ако умееш да балансираш с тях. Засега се справям.

- А ако трябва да опишете живота си в книга, как ще се казва тя?

- Вероятно като книгата на Джералд Даръл – „Моето семейство и други животни”. Близките ми са най-важното. Семейството ми, домашните любимци, бездомните животни, за които се грижа. Те ми дават криле за написването на най-важната книга – тази, която предстои.

Вижте още: 

Домът е там, където си в момента

Писателят Владимир Зарев получи наградата „Паисий Хилендарски“

Станете наш благодетел в Patreon 

Дарете на PayPal: office@streetwatch.bg