Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Свободата да се учиш от мечтите си

Неделя, 28 Януари 2018 / Българи от ново време
1309
  • Дарина Христова
  • Дарина Христова
1 / 2

 

Дарина Христова разказва за архитектурата и сдружение „Мещра“, което работи за запазването на културните паметници и старите строителни занаяти

 

Дарина Христова е на 33 години от Добрич. Тя сбъдва детската си мечта да стане архитект. Реализира се успешно, но въпреки това чувства, че нещо липсва в живота й. На 30 години осъзнава, че липсващото парченце в дните й е изкуството, прави прелом в живота си, напуска работата си, като архитект и се захваща с уеб дизайн, рисуване (поп арт портрети) и възстановяване на стари сгради. Разговаряме с нея за новото начало, любовта към традициите, за нещата, в които има смисъл и за мечтите за един по-добър свят, който зависи от всички нас.

 

 

– Какво дете бяхте? Имаше ли нещо в детството, което подсказваше, че ще станете архитект или че ще правите нещо от това, с което се занимавате в момента?

 

Като малка бях тихо и кротко дете, малко отвеяно, но обичливо. Обичах да рисувам и всичките ми тетрадки бяха изрисувани – когато не ми беше интересно в училище, просто си драсках някакви картинки. А гледането на анимационни филми беше едно от най-любимите ми занимания в свободното време.

Изкуството винаги ме е вълнувало и винаги съм чувствала, че ще се занимавам с нещо творческо. Доста дълго не знаех какво точно искам, но в 10 клас се записах на уроци по рисуване и оттам започна всичко. Реших, че архитектурата е перфектната работа за мен по цял ден рисуваш, създаваш сгради и просто постоянно твориш. Много се запалих, започнах да рисувам активно, да решавам задачи. Беше наистина много труден, но и много хубав период в живота ми. Имах голяма цел, бързо се развивах и след две години започнах да уча архитектура.


- Защо избрахте архитектурата за своя професия?

 

Архитектурата просто се случи в моя живот. В тогавашните ми детски и наивни представи тя представляваше съчетание на две мои любими неща: рисуването и математиката. Представях си как моите сгради ще оформят градското пространство, как хората ще минават около тях и ще ги харесват, как ще живеят в тях, ще се чувстват комфортно, как ще се обичат, ще се срещат и се разделят. А аз, създателят, ще съм някъде там, незнаен и непознат за повечето хора. Но вече продължаващ да твори нещо друго.

 

- Кога и защо решихте, че имате нужда от промяна? Струваше ли си риска да напуснете работа и да се впуснете в нови предизвикателства?

 

Когато бях на 27, работех в архитектурно бюро; взех си печата за пълна проектантска правоспособност и сбъднах една от най-големите си детски мечти – бях архитект Дарина Христова и това вече беше факт. Но вече не бях щастлива от това, защото се чувствах като затворник. Трябваше да работя 5 дни в седмицата, по доста повече от 8 часа, но най-лошото беше, че рядко се налагаше да проявявам творчество. Имаше и много разправии, всичко се случваше със сериозни връзки, със суперголяма несигурност дали ще имаш работа утре, независимо от полаганите усилия. Но най-страшното беше, че бях просто изпълнител на чуждата воля, служител без право на глас. Няколко от проектите, по които работихме, се провалиха и трудът ни просто замина в коша за боклук. Получавах незадоволителна заплата и накрая бях абсолютно демотивирана да работя.

Междувременно с приятели архитекти създадохмеМещра – традиционни знания и занаяти”. Това е сдружение, с което популяризираме значението, важността и отношението към сградитепаметници на културата. Направихме редица обучения, работилници и изложби в с. Долен, Странджа, в Етнографски музейЕтър и в София. Това определено ме вдъхнови, защото правех нещо интересно, различно, полезно за обществото, за културата и за хората; беше нещо в което виждах смисъл.

 

 

- Кое беше най-трудното решение, което сте взимала досега?

 

Най-трудно беше да рискувам и да поема по съвсем различен и незнаен път. Но имах огромна нужда от промяна. Когато я направих за първи път, сгреших. Направих още много промени в живота ми и продължавам да греша и да се уча постоянно. Сега продължавам да пробвам и да се движа напред, защото, независимо от всичко, се чуствам свободна. Постоянно измислям нови неща, уча, срещам се с уникални хора, които в предишния ми живот нямаше как да срещна.

 

 

 

- Откъде идва увлечението ви по традиционните занаяти? Какво правите в сдружение "Мещра – традиционни знания и занаяти”?

 

Увлечението ми идва още от студентските години. Много ходих с приятели по нашите планини зелени, обикаляхме по малките села и къщите в тях винаги са ми били особено интересни и привлекателни. Строителството с естествени материали също ме е привличало много. Според мен животът в тези къщи е много по-здравословен и комфортен за хората, щадящ природата и създаващ истински уют.

Винаги ми е било много красиво, уютно и спокойно в тези селца.

В Мещрасме група архитекти, които искат да променят и създадат съзнание за ценността и важността на архитектурните паметници, за правилното им поддържане и експлоатиране. Също така искаме да популяризираме старите строителни занаяти, както и други занаяти, които, за съжаление, са на изчезване.

 

 

 

- Представете си, че пред Вас има едно голямо, бяло платно, разделено на три периода, и трябва да изобразите България. С какви картини ще изобразите миналото, настоящето и бъдещето?

 

Започвам с миналото- социализма, когато всички са живели под строя, хората са нямали право на глас, на мнение, нямали са възможности да пътуват. Имало е единствено сигурност и яснота какво кога ще им се случи. Строяло се е много, за архитектите е било прекрасно време – строили са се големи сгради на културата, обществени сгради, спортни съоръжения, огромни жилищни комплекси, инфраструктурни съоръжения. Архитектурните бюра са били огромни колективи от всички специалисти и се е творяло много - сградите са били много обмислени и стриктно изпълнени, смислени разпределения и гениално планирано градоустройство. Естествено, в духа на времето, но точно в този период се появяват грандиозни шедьоври, за които днес можем само да мечтаем.

Настоящето е един голям хаос, всеки хваща някакво парче, притиска проектантите да въплътят нереалните им желания и го построяват по потресаващ начин. Няма планиране и стратегия за развитие на градовете, за изграждане на културни центрове. Паметниците се подпалват, за да освободят място за поредната инвестиционна прищявка. Има неадекватна конкуренция, строи се по количествено-стойностни сметки. Опита и вкуса нямат никакво значение.

За бъдещето се надявам всичко това да се успокои и подреди по логичен вдъхновяващ и културно-стойностен ред. Ценността на паметниците на културата да се повиши, защото мисля, че държава без история и идентичност не е държава. Това е нашето голямо богатство с което можем да се открояваме заедно с другите европейски държави, които правят сериозен бизнес с архитектурните си паметници. Първото което виждаме като стъпим на нова територия е архитектурата, тя е най- големия показател за културата и обществото.

 

 

- Какви са цветовете на личния ви свят?

 

Личният ми свят е семпло шарен като есенния килим, в топла гама е, с наситени пастелни цветове – аз го ассоциирам със силни, истински и дълбоки чувства, с творческата енергия и с любовта. Точно поради тази причина реших да завия на 180 градуса и да правя индивидуални комплекти за картини, които носят емоции и показват чувства; картини, с които всеки може да се почувства творец, без да може да рисува; картини, които рисуваме сами, с любимия, със семейството, с приятелите или с колегите на работа. Те са като чувствата, които ние изпитваме, но търсим всевъзможни начини да ги изобразим и покажем.

Това за мен е шарено и вдъхновяващо. Всеки от нас има поне няколко човека, на които иска да каже: „обичам те, ти си важен за мен, благодаря ти за всичко. С моите картини това става лесно и забавно. Те са интересно предложение към хората да изразят своите чувства, като едновременно с това се забавляват и творят заедно.

 

- Кое е това, което все още не се е случило в живота Ви, но го очаквате с нетърпение?

 

Много са нещата, които чакам с нетърпение, няма как да говоря за всички.

В момента развивам бранда на моите попарт портрети в България и искам да е разпознаваем, търсен и най-вече оценен.

Другите неща, които искам в чисто личен план, съм ги споделила с близки приятели и роднини, и чакам с нетърпение да ми се случат.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Дарина Христова, сдружение Мещра, традиционни занаяти, строителство, архитектура, паметници на културата, сгради

Street of Art

Стив Вай включи България в световното си турне

Неделя, 12 Юни 2016 / Под прожектора
Серията от концерти е по случай 25 години на сцената   Стив Вай ще свири и в България по време на световното си турне. Концертът на 56-годишният музикант ще е на 5-ти август в Зала 1 на НДК, съобщиха от Firestorm Productions. Билети за концерта ще бъдат пуснати на 13-ти юни, понеделник [...]

Цветя от пластмаса

Сряда, 10 Януари 2018 / Стил
  Изкуството може да впечатлява по много начини. Като например тези цветя от стари пластмасови бутилки, които приличат на истински бижута. Може би неслучайно повечето от примерите долу са от Япония, където цветята са на почит, а икебаната е традиция. Но освен красиви и очевидно изкусно и [...]