Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Учителю, не си отиваш! Оставаш в сърцата

Четвъртък, 28 Ноември 2019 / Българи от ново време
532
  • Снимката е на Иван Стоименов, споделена във FACEBOOK от Ралица Паскалева

Ралица Паскалева разказва за уроците на Стефан Данаилов

 

Септември 2008г.
Изпитите НАТФИЗ.

Всички, които бяхме останали след първи кръг, стояхме строени и чакахме реда си.
Сцената беше огряна в толкова силна светлина, че не виждах кой е в публиката.
Докато казвах името на материала, който ще представя, видях пламъче на цигара, а после и очертанията на огромна достолепна фигура, която приближавайки се към мен изплува от мрака.
Тогава застанах очи в очи със Стефан Данаилов.
Той ми каза “Здравей, мойто момиче! Как си?” .
Това негово “Здравей, мойто момиче! Как си?” сложи началото на години любов, уважение и привързаност.
Бях едно от 5-те момичета избрани от него да бъдат в класа му сред стотици други кандидати, което беше истинска благословия.
Да спечелим доверието и любовта му. Да го имаме за учител и приятел.
Така започна всичко.

 

Започнаха 4 години без почивен ден, 4 години в безброй забавления, смях, сълзи, преодоляване, репетиции. Репетиции в НАТФИЗ, репетиции в дома му, репетиции в Народния Театър, репетиции в Министерството на културата дори. Той ни водеше навсякъде със себе си. Ние бяхме не просто негови студенти, ние бяхме негови деца.
Той знаеше всичко за всеки. Винаги. Той тайно плащаше семестриалните такси на закъснелите студенти, той поръчваше пица за всички на рождените ни дни, той водеше всеки болен за ръка до лекар и чакаше с него в коридора. Той беше нашият Мастър.
Винаги отбелязваше празниците си в нашата компания. Събирахме се всички негови студенти през годините и се веселяхме. Един от пътите се прожектираше филм направен за него. Осъзнах, че пред нас се прожектираше всъщност неговия живот. Ние виждахме на екрана всички етапи от живота му. Видяхме го на 20, на 30, на 45, на 55 ..
Разплаках се. Беше толкова вълнуващо, а той стоеше безмълвно и гледаше. Чудех се какво ли си мисли?! Какво ли е било чувството да изгледаш живота си до този момент на лента?!
Това е Стефан. Стефан е Симовлът на българското кино в пълния смисъл и ще продължи да бъде такъв въпреки, че си отиде.
Да, отиде си, но не буквално. Той е още сред нас. Повярвайте ми. Ще ви се усмихне от “Дами канят”, ще ви развесели с “Топло” , ще можете да го видите пак и пак в “На всеки километър", “Сватбите на Йоан Асен”, “Черните ангели” .. , ако ви липсва както на мен, просто си пуснете някоя от безбройните му роли. Няма да ви омръзне, обещавам.
Случваше се да му ходя на гости или просто да му се обадя без причина, ей така да го чуя как е. Той въпреки многото си ангажименти винаги намираше време за едно кафе и винаги вдигаше и ми казваше “Здравей, мойто момиче! Как си?”. Това ще ми липсва.
Имам безброй много спомени с него и ще го помня такъв.
Добър, справедлив, ироничен и винаги готов да помогне на всеки. Непрежалим!

Учителю, сбогом. Благодаря ти от сърце за всичко!
Ще бъдеш с любимата си Мария. Тя те чака.

 

Текстът е от профила на Ралица Паскалева във Facebook

 

Вижте още:

Завинаги ни напусна Стефан Данаилов

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Стефан Данаилов, актьор, театър, кино, НАТФИЗ, Ралица Паскалева





StreetInside

Петър Дънов: Любовта не завижда

Събота, 19 Август 2017 / На предела
Не сме ли в хармония, няма по-опасна сила от любовта   ... Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли — нямате любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя [...]

Загадката SARS-CoV-2

Понеделник, 06 Юли 2020 / На предела
Появават се все повече данни, че вирусът е бил сред нас много преди началото на пандемията   Изследователите откриват все повече доказателства, че вирусът SARS-CoV-2, който причини световна пандемия, е живял в приодата много преди декември 2019 година, когато се появиха първите новини з [...]