Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Всяка крачка е важна, дори да е встрани или назад

Понеделник, 04 Декември 2017 / Българи от ново време
520
  • Деси Добрева
1 / 3

Ако трябва да опиша България с музика, ще затворя очи и ще запея каквото ми дойде на ум – ей така, без текст, само мелодия, казва невероятната Деси Добрева

 

 

Деси Добрева е родена е във Варна. Завършва Музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс. Придобива популярност като вокалистка в „Шоуто на Слави“ и е била част от турнетата на „Ку-ку бенд“, където е пяла пред 40-хилядна публика. Напуска Шоуто на Слави през 2004 г. Кариерата й се развива главоломно, получава награди, както на ронда сцена, така и извън България. Сега Деси Добрева готви нов албум, с който да ни зарадва.

 

 

За какво мечтаехте като дете и как дойде музиката в живота Ви?

Мечтаех за огромен замък, пълен с най-различни животни. А музиката винаги е била неразделна част от мен. Майка ми пееше много, когато бяхме малки, както и баща ми. Всички в нашето семейство са музикални и по един или друг начин са свързани с музиката.

 

Как станахте част от екипа на „Шоуто на Слави”? Какво ви даде самостоятелната кариера – кое е по-голямо предизвикателство?

Явих се на конкурс за вокалисти благодарение на майка ми, която ме беше записала като кандидат веднага след като гледала предаването. Аз бях студентка и нямах телевизор, съответно не бях и запозната с Шоуто. Предстояха ми изпити в Академията и хич не ми беше до прослушвания. Помня, че всички кандидати бяха много притеснени, а аз през цялото време четох за изпитите. Прекарахме няколко прекрасни години с колегите от Шоуто – вярвам, че взаимно се обогатихме. Но артиста трябва да се развива и да търси нови хоризонти в творчеството си. Всяка една крачка, била тя встрани от пътя или дори назад, е важна стъпка в търсенето, а търсенето е основна цел на всеки, който създава нещо.

 

Изпълненията ви на българска народна музика карат всеки българин да изпитва възхита и почит към родината си. Ако трябва да опишете България в песен, коя ще е тя?

Ако трябва да опиша България с музика, ще затворя очи и ще запея каквото ми дойде на ум – ей така, без текст, само мелодия, в която вероятно ще се преплитат най-различни песни, фрагменти, хора, емоции, истории, които съм чула или с които съм свързана. Ще чувам в нея и родопски гайди, и тракийски хора, и шопски двуглас, и тъга, и смях, и Владигеров, и Пипков, и Стайнов… Всичко това тече във вените ми и като с вълшебна пръчица ме води напред.

 

 

 

Повечето българи смятат, че в страната ни се живее трудно, а се твори още по-трудно. Какво означава за вас да работите в България и за българската публика?

Забелязала съм, че много българи са песимистично настроени. Истината е, че навсякъде човек може да срещне трудности и никъде не ти постилат червен килим с ягоди и шампанско. Сам трябва да си постелеш, където и да си по света. Аз лично предпочитам да си постеля шарена черга със сол и пипер – скромно, но от сърце. Така е и по-сладко, защото знам, че съм постигнала всичко сама и знам, че който харесва моята черга, ме харесва такава, каквато съм. Това са истинските и най-верните почитатели – те ме карат да творя и да не се спирам пред посредствеността.

 

 

 

Печелите три награди от The Akademia с български народни песни. Колко труд стои зад това признание?

Няма значение колко труд стои – никой не се интересува от безбройните часове тренировки, травмите и пролятата пот, но всеки се радва на спечелен златен медал. Това е цената, която плащаме. Но аз съм щастлива, че съм избрала точно този път.

 

Смятате ли, че народната музика е „врата” към световната сцена?

Никой не може да каже със сигурност дали дадена песен или изпълнител ще станат световно известни, особено когато става дума за неизвестен творец. А зад всеки един известен такъв стои огромен екип и куп предварителни маркетингови проучвания и стратегии. Мисля, че по-осезаем интерес към балканската музика имаше и е имало по-рано – преди 21-и век да настъпи. Но на мен ми харесват нашите народни песни, нашите хора и затова ги обработвам като често композирам към тях и своя музика, както е в проекта “Лудо Младо”, който създадох миналата година.

 

 

Какво е предизвикателството да пееш народна музика пред различна публика?

Предизвикателството по-скоро е да пееш народна музика пред своя народ, защото я познава. Чужденците не знаят какво се пее в песните, но харесват мелодиите ни, играят хората ни, с една дума – забавляват се и по този начин се приобщават.

 

Разкажете за Австралия и Нова Зеландия.

Огромно впечатление ми направи отношението в тези държави към природата – тя е не само туристическа дестинация, но и част от живота им. Ревностно я пазят и поддържат, и то в естествения си вид. Навсякъде има зеленина и дървета, дори и в най-големите градове и квартали. Другото, което ми направи също голямо впечатление, е тяхното спокойствие. Може да се каже, че в някои аспекти има прилика с Америка, но го няма стреса и хаоса. Посетих истинско древно маорско селище в Нова Зеландия, запознах се традициите, музиката и ритуалите на маорите, както и с тяхната храна. Приготовлението на ястията има общо с някои от нашите традиции – в дупка в земята върху нагорещени камъни. Видях птицата киви, храних кенгурута, срещнах на пътя семейство ему, прегръщах коали, разходих се по безбрежните плажни ивици, разгледах дори Хобитон – градчето на хобитите, където са снимани и филмите за тях. Беше много интересно, но за кратко и останаха още много други неща за разглеждане.

 

Имали ли сте моменти, когато ви е било трудно и как се справяте с предизвикателствата?

Всеки човек има трудни моменти. Музиката винаги ми е помагала да се справям в такива, както и инатливия ми нрав. Предизвикателствата не ме плашат, а по-скоро дърпат към развитие.

 

Ако дъщеря ви реши да тръгне по вашите стъпки, какво ще я посъветвате?

Не бих се ангажирала отсега за бъдещето. Предполагам като всеки родител ще я съветвам каквото е най-добре за нея.

 

Определено има какво от Вас да научат бъдещите изпълнители. Бихте ли се занимавали с преподавателска дейност?

Една от специалностите, които съм завършила, е педагогика. Преподавала съм на деца в най-различни възрасти, включително и студенти, както по пиано, така и по пеене. Преподавала съм в различни учреждения, както в България, така и в Америка, включително и Националната музикална академия в София, както и на частни ученици. Смятам и в бъдеще с това да се занимавам, тъй като бих искала да предам опита и знанията си, а и към преподавателската дейност имам особен афинитет и се разбирам изключително с деца.

 

Кое е това, което човек никога не трябва да пропуска от живота, колкото и на бързи обороти да се случват нещата около него?

Как кое? Да се усмихва, разбира се – ако човек е щастлив, се събужда с широка усмивка на лице, заразява останалите със своята ведрина и лъчезарност, и си ляга вечер доволен отново с усмивка на уста. Усмивката тутакси те кара да се почувстваш по-добре. Няма по-хубаво от това да осъзнаеш, че животът е дар и трябва да се живее с благодарност и усмивка!





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Деси Добрева, музика, поп певица

Street of Art

Тръмп влиза и в Музея на Мадам Тюсо

Четвъртък, 19 Януари 2017 / Под прожектора
Восъчната фигура на 45-тия американски президент ще влезе в лондонския Овален кабинет утре   Восъчна фигура на Доналд Тръмп ще замени восъчния Обама в Музея на Мадам Тюсо в Лондон. С флагче на САЩ, закачено за тъмносиния му костюм, ръце на кръста и намусено изражение, восъчният дубликат [...]

Време с децата: Семейство Шапковци

Петък, 17 Ноември 2017 / Стил
Една купчинка пухкави шапчици, която ще ви осигури домашни забавления и коледен уют      Дните се нижат и нямаме време загубене, Коледа идва. Да започваме !!! След коледната звезда идва време на семейство „Шапковци“. Но преди него да стоплим камината, ще оставим [...]