Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

640 грама пепел

Събота, 27 Януари 2018 / Истории от града
353
  • mytravelbook.org

 

Светът отбелязва 75 години от Холокоста

 

 

640 грама пепел. Това е оставало от всеки човек, депортиран в лагерите на смъртта. Над 6 млн. шепи пепел, зад всяка от които стои човешка съдба, страх, страдание, гняв. Нечовешка несправедливост, която трябва да помним.

Днес светът отбелязва 75 години от Холокоста – избиването на евреите по времето на Втората световна война. За страната ни това са и 75 години от спасяването на българските евреи.

"Точно под градинката, скрити под земята, се намират две огромни помещения: едното е съблекалня, а другото - камера на смъртта. Именно там наблъскват хората. Когато броят им достигне 3 хиляди души, вратите се затварят и започва обгазяването", пише Марсел Наджари, гръцки евреин, депортиран в „Аушвиц“, който криел записките си в термос, заровен в земята до Крематориум 3 (историята му разказва Дойче веле). В записките си концлагеристът описва как германците са използвали камшици, за да натъпчат хората "като сардели", преди да залостят вратите и да пуснат отровния газ. "След половин час отваряха вратите и тогава започваше нашата работа", разказва Наджари. Той е бил причислен към група, която отговаряла за пренасянето на телата от газовата камера в крематориума.

„Бях настанена в стая с още 29 момичета. Спяхме на триетажни легла. Спомням си, че зад тях имаше една обикновена дъска, върху която подреждахме личните си вещи: четка за зъби, гребен и канчето за супа. С това се изчерпваше цялото ни лично пространство. Нашата отговорничка се опитваше да се грижи за нас. Преподаваше ни дори уроци, въпреки че беше забранено“, спомня си Юдит Розенцвайг, депортирана в концлагера през 1944 г.

 

 

 

На 27 януари 1945 г. най-големият концентрационен лагер – „Аушвиц“ („Освиенцим“), е освободен. За три години там намират смъртта си над 1 милион души.

Първоначално, в края на 1939 г. е решено да се създаде временен концентрационен лагер заради препълнените затвори в Силезия. Малкият полски град бил подходящ заради старите казарми, останали от австрийско време, и удобните железопътни връзки, но в началото на 1940 г. специална комисия на СС определя мястото като неподходящо. През април 1940 г. райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер одобрява създаването му. До 1944 г. последователно са изградени трите големи части - „Аушвиц“, „Аушвиц-Биркенау“, „Аушвиц-Моновиц“, разказва epicenter.bg. Те имат различни цели, променящи се в хода на войната, и обхващат територия от 40 кв. км, „прочистени“ от местното полско население.

Първият лагер с площ 140 ха и 22 блока е предназначен за полски участници в зараждащата се съпротива, но след започналата на 22 юни 1941 г. германско-съветска война в него са изпратени част от съветските военнопленници (около 15 000), както и други затворници. Пак тук на 3 септември 1941 г. е извършено първото експериментално масово убийство чрез отровния газ „Циклон Б“, преди това използван за дезинфекция. Експериментът е „успешен“, защото за около 20 минути са умъртвени 600 съветски военнопленници и 250 поляци.

 

 

„Успехът“ потвърждава заявеното от Химлер при първото му посещение в „Аушвиц“ през лятото на 1941 г. намерение тук да се „реши окончателно еврейският въпрос“.

Изграждането на втория лагер в Биркенау започва през октомври 1941 г., като целта е масово унищожение на хора. Лагерът започва да функционира през 1942 г., за да изпълни решенията на конференцията във Ванзее от януари същата година за физическо унищожаване на европейските евреи. Лагерът се доизгражда и разширява до 1944 г., тъй като „задачата му“ непрекъснато се разраства с всекидневно пристигащите по 40-50 влакови ешелона с евреи от цяла Европа. Особено жестока е 1944 г., когато в „Аушвиц-Биркенау“ пристигат 438 хил. унгарски евреи, които са унищожени. Това става в четирите газови камери и четирите крематориума, които работят по 21 часа дневно (останалите три часа се почистват) с капацитет от 3 до 5 хил. души.

Третият лагер е създаден през октомври 1942 г. като филиал на първия. Той се състои от 40 по-малки лагера, разположени около германски промишлени или добивни предприятия, за да им доставят безплатни работници. За разлика от „Биркенау“, където веднага след пристигането са унищожени между 70 и 80% от пристигащите, в третия лагер хората са използвани за принудителен труд. Но при такива условия и с такава дневна дажба, че според нацистите трудовият живот на лагерниците можел да продължи около три месеца, след което те умирали от изтощение и недохранване.

 

 

Медицинските експерименти са друг начин за унищожение - нацистките лекари правят различни експерименти, включително за въздействието на крайния глад или студ, стерилизация, заразяване с опасни болести и т.н. Жестоки наказания и мъчителна смърт се прилагат при всяко провинение. Малко преди освобождаването на „Аушвиц“ от Съветската армия нацистите се опитват да евакуират и унищожат лагера, затова освободените са едва 7500 души, и то в такова състояние, че много от тях умират през следващите дни.

Историците и до днес спорят дали унищаването на евреите е било част от целенасочена програма или не. Като основно доказателство за Холокоста се приема протокола от Ванзейската конференция на 20 януари 1942 г. Според поддръжниците на официалната версия за Холокоста това е решение за началото на масовото унищожение на евреите. Или така нареченото „Окончателно решение на еврейския въпрос”.

На 20 януари 1942 година по покана на Райнхард Хайдрих 15 офицери от СС и висши служители на нацистката администрация пристигат в луксозната вила на езерото Ванзее край Берлин, разказва Дойче веле. По време на Ванзейската конференция се ражда сценарият за Холокоста, но унищожаването на евреите започва по-рано. Месеци преди това стотици хиляди евреи стават жертва на т.нар. "окончателно решение на еврейския въпрос", най-вече в окупираните през 1941 територии на Съветския съюз. А още на 30 януари 1939 година Адолф Хитлер заявява, че в случай на война еврейството ще бъде унищожено.

Седем десетилетия след края на Втората световна война все още се водят разследвания срещу нацистки престъпници, включително и срещу надзиратели в Аушвиц. Но процедурите са твърде сложни, обвиняемите са на преклонна възраст, а повечето свидетели вече не са измежду живите.

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Холокост, евреи, концентрационни лагери, Аушвиц

Street of Hope

Как и колко пречи на децата синият екран

Четвъртък, 17 Ноември 2016 / Родители
Основната разлика между телевизора и живия контакт  е, че първият създава консуматори, а вторият развива мисленето   Настоящата статия няма за цел да демонизира „новите“ технологии, в частност телевизия, компютри, таблети и пр., а да покаже вредата от прекомерната им уп [...]

Проверки на качеството на образованието

Сряда, 07 Септември 2016 / В клас
Всяка година детските градини и училищата ще се самооценяват    На всеки пет години детските градини и училищата ще бъдат инспектирани за качеството на предоставяното образование. Това предвижда проектът на държавния образователен стандарт за инспектирането, който е публикуван за о [...]