Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Цял клас се премести в ново училище заедно с учителката си

Вторник, 19 Септември 2017 / Истории от града
570
  • Правда Найденова, Facebook

Родителите намират училище, в което учителката по математика Правда Найденова да преподава на децата им

 

Тази история вече стана популярна в социалните мрежи. Разказана е от Марина Вълевска във Фейсбук и първоначално беше споделена от News.bg. Решихме и ние да я публикуваме, защото показва, че учителите правят образованието, а не наредбите, бюрокрацията и интригите за това кое училище е по-елитно и кое е по-малко желано от ученици и родители. И че, когато си упорит, можеш да пребориш системата. 

 

Когато вярваш в нещо, а накрая се окаже, че всичко е илюзия, когато се разочароваш от системата, когато видиш, че не можеш да я промениш или пребориш... Когато видиш, че не си сам в борбата.. Накрая... резултата е ново начало! На ново място със същите хора. С надежда и малко страх, но без грам съжаление.

Историята е дълга и се развива цяло лято... Даже истинското начало беше точно днес, миналата година. 15ти септември, 2016 година. Вълнение и трепет! С Иво вървим към елитното 125то СУ Боян Пенев, спомням си как бях облечена, даже къде точно бях паркирала. Толкова се вълнувах! След две години мъки, курсове и не-приемане в СМГ, Иво беше приет да учи в 125то училище. Чисто, красиво, ремонтирано... Страхотно! А той - в една от двете математически паралелки, държал изпит и всичко, както си му е реда. Силно съм впечатлена, че паралелките са цели 8. Голям наплив, голямо нещо. Това води до още по-голямо вълнение и радост.

На този ден се запознахме с НЕЯ - причината за нашето желание да не се съгласим със системата. Госпожа Правда Найденова. Не знам защо, когато за първи път прочетох името й, си я представих като 50 годишна, сериозна жена, с къса черна коса. Някак си, името Правда допринесе. Оказа се, че това е 30 годишна, амбициозна, добра, мила, справедлива, умна, знаеща жена с дълга руса коса. Тя плени децата. Беше с тях по 13 часа седмично. И това не беше достатъчно. Помъкна ги на походи по планините през уикенда. Викаше ги извънредно в училище, за да ги подготвя за състезания. И всички деца ходеха. С желание!

Тя направи група във Вайбър с децата. Там обсъждаха задачи и домашни. Участваше активно във фейсбук страницата на класа. Беше винаги на разположение. За деца и за родители.

Тя стриктно следеше оценките на децата по другите предмети. Поставяше им срокове, за да се подготвят по история, например, за да оправят четворката от последното изпитване. Говореше с другите учители за проблемите на децата. Общуваше активно с тях по всякакви въпроси.

На първата родителска среща тя ни каза "Аз имам 27 служебни деца и 2 лични". И така се оказа наистина. След тежкия четвърти клас, който имаше Иво (кофти клас, заяждане, рев, незаинтересована учителка и нежелание да ходи на училище), аз бях изключително благодарна, че попаднахме на госпожа Найденова. И не бях само аз. Живеейки в този розов облак от спокойствие и очакване на лятната ваканция, изведнъж до нас, родителите, достигна информация, че госпожа Правда Найденова е на срочен договор, който няма да бъде подновен. На нас това ни беше разяснено около 10 дни преди края на учебната година, тоест - началото на юни.

Ситуацията беше "жените плачат, пищят децата". Оказа се, че не само аз съм силно впечатлена от Правда Найденова и нейната работа през учебната година. Последваха дълги нощи в обсъждане на ситуацията с другите родители, притеснения и стратегии.

Организирахме родителска среща с директорката на училището почти веднага, след като разбрахме. Искахме да разберем причините и да обърнем процеса, ако можем. Не съм и предполагала, че е възможно за клас от 27 деца, да се появят 40 родители за родителска среща. Насреща ни стояха временно изпълняващ длъжността директор Венелина Николова, заместник директор Стефка Петрова, г-н Димитър Димитров - учител по математика и един от създателите на математическата школа на 125-то училище и г-жа Юлия Душкова - учител по математика.

С други думи - сериозна подготовка и сериозни опоненти. За да е по-цветна картинката, нашата г-жа Найденова беше сложена на един стол в ъгъла, за да слуша и гледа на живо собственото си бичуване. Само ще кажа, че срещата започна в 18:30 и приключи в 21:30. Три часа говорихме, спорихме и се опитвахме да разберем защо в днешно време един млад, способен, амбициозен, мотивиран, обичан учител е нежелан в едно, така известно като елитно училище. Смислен отговор не получихме. Имаше зле скалъпени обвинения за несвършена работа, които ние отхвърлихме лесно с факти. Забравих да кажа, че си направихме труда да извадим постиженията на децата от състезания по математика през изминалата година и резултата беше три листа списък с имена, медали и грамоти.

С две думи на родителската среща стана ясно, че има обявен конкурс за учител по математика и информатика и при желание от страна на г-жа Найденова, тя може да се яви на него. Интересен факт беше, че необходимостта от конкурс за точно такъв учител, по информатика и математика, беше породена от факта, че 125-то СУ е обявено за иновативно училище на база на създадената интерактивна стая за обучение по математика. В тази стая е необходимо да има квалифицирани кадри, които да могат да обучават децата, което е било и изискването към училището от МОН. Използвани са документите на г-жа Найденова. Разбира се, с нейно знание и съгласие. И какво се получава - не стига, че имаш нужната квалификация, за да допринесеш училището да се превърне в иновативно, а именно това е причината да не ти подновят договора, защото си на длъжност "учител по математика", а е необходим "учител по математика и информатика". Знаехме кой ще спечели конкурса още преди да е протекъл, така и стана - млад учител, мъж, пожелаваме му успех в бъдещите начинания. Родителската среща свърши и на нас ни стана ясно, че положението е "надежда всяка тука оставете". Не беше възможно г-жа Найденова и децата ни да продължат щастливото си и безгрижно съвместно съществуване на територията на 125-то училище.

Веднъж се пошегувах, че ще напиша обява, която да гласи "Математическа паралелка с класен ръководител си търси училище". Посмяхме се малко... После си дадохме сметка, че децата се сработиха много добре помежду си и с госпожа Найденова. Май това не беше толкова лоша идея...

Питайки се леко плахо и вече на сериозно, дали бихме предприели подобна крачка, започнахме да търсим училище. Първи опит - неуспешен... Училището чудно, близко - пак в кв. Младост, малко, директорката симпатична, влезе ни в положението, прояви желание. Но.. не се получиха нещата. Това не ни отказа. Следващото училище, в което отидохме беше 128 СУ Алберт Айнщайн. Благодаря на г-н Плачков, директора на това училище. Този човек ни прие на групи от по трима - четирима родители, притеснени, разочаровани от системата... Изслуша ни и каза "Ами.. аз вече съм обявил конкурс за учител по математика". И така. Дойде деня на конкурса. Тъжно, но факт - г-жа Найденова беше единствения кандидат. Г-н Плачков каза по време на една от поредните ни срещи: "Аз трябва да съм луд да не я взема... Следват я не един и двама родителя.. Ама вие сте двайсет! Значи има защо!"

Днес беше 15-ти септември. В новото училище, но със стария клас и старата учителка. Емоциите са смесени, но преобладават положителните! Със сигурност има малко страх и съмнения, но и много надежда!

След всички тези летни училищни емоции, мога да обобщя следните неща:

  1. Не съм очаквала, че група хора могат да бъдат толкова единодушни в решенията и действията си.
  2. Не съм допускала, че когато от математическата паралелка, пълна с деца, подбрани с изпит, се отписват на талази, на талази, общо 17 деца (от 27), никой няма да реагира и да каже "чакайте, да видим, да помислим". Нито дума
  3. Не съм си представяла, че един млад човек със семейство и деца ще поеме ангажимент към нас и нашите деца по този сериозен и отговорен начин. Благодаря!
  4. Не съм мислила, че ще открия нови приятели и ще се сближа толкова с тези деца и родители!

Исках да разкажа! Защото да преместиш почти цял клас, да му намериш училище със смел директор, да му осигуриш математически профил, този клас да си запази класния ръководител... Направо си е постижение и трябва да се знае! Защото е възможно и защото е необходимо, когато системата те предаде и разочарова.

Много неща не разказах... Например как децата ходеха из училището (125-то) и скандираха "Искаме ПРАВДА"... Или как днес се прегръщахме и целувахме с родителите, госпожата и децата, защото така ни идва отвътре след всичко преживяно... Или как към класа се присъединиха още 3 деца от 125-то училище, които не са били в математическа паралелка... И едно дете от 128 училище с желание и интерес към математиката.. Беше едно дъъъълго училищно лято...

А сега - добре дошла на новата учебна година!

П.П. Не мога да не кажа голямо БЛАГОДАРЯ на Правда Найденова, защото тя беше зад нас през цялото време (така, както ние зад нея) и пое с желание и ентусиазъм това преместване и обучението и отглеждането на децата ни за следващите две години. Това е човек, който обича професията си, който успешно раздава знания на децата. Не знам с какво ги пленява, за да я обожават толкова, но знам, че докато го прави, ние (родителите) ще сме насреща за нея!





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

училище, учителка, класен ръководител, математика, ученици, родители

Street of Hope

Всеки може да чете

Петък, 29 Септември 2017 / Гласът на детето
Семинар за родители на деца със специални образователни потребности ще проведе авторката на книгата Натали Хейл     "Всеки може да чете" - това е името на книгата на Натали Хейл, както и темата на една специална среща - семинар, която организира Сдружението на родителите на деца с [...]

Да говориш с поглед

Вторник, 13 Март 2018 / Гласът на детето
Напълно неподвижни хора могат да командват компютъра с очите си и у нас   Всички сме чували за откритията и математическата теория на английския астрофизик Стивън Хокинг за произхода на Вселената. Но нито той щеше да направи голяма част от откритията си, нито светът щеше да разбере за [...]