Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Диагноза инсулт. А после?

Вторник, 12 Юли 2016 / Истории от града
1245
  • Лекарите спасяват хората, но после системата не може да ги поеме

Или какво се случва с близките на хора, претърпели подобен инцидент 

 

21 век. България. Всеки ден болниците изписват пациенти в безпомощно състояние, защото просто няма какво повече да се направи. Грижата на лекарите спира дотук – още в интензивното отделение на болницата. След тях щафетата поемат близките – ако има такива!

...

„Знаете ли какво се случва, ако ваш близък получи инсулт, има сериозни увреждания и се намира в безпомощно състояние? Изписват го от болницата на седмия ден, директно от интензивното отделение. А вие или трябва да стоите вкъщи (имате право на 10 дни болничен за гледане на близък и после може да напуснете работа….другият вариант е да намерите връзки и да си вземете продължителен болничен срещу съответната сума... всеизвестен, но трудно доказан факт), за да се грижите за него, може пък и работите денонощно, за да плащате за престоя му в хоспис. Там вероятно ще се грижат по-добре за него, но сумите за престоя варират между 30 и 50 лева на ден (в някои по-луксозни може и по 100 лева на ден)“.

Това разказва Ваня от столичния квартал „Младост“, която от три месеца се върти в омагьосан кръг.

Жената отглежда сама сина си и едновременно с това е необходимо да плаща лечението на майка си ( „Как да я оставя ... това е моята майка все пак“).

„Опитах да работя 12 часа нощна смяна за 25 лева надница и след това моята си - основна работа, но не се получи - издържах едва месец. Сега работя само допълнителни часове и вземам кредити, за да мога да поема разходите, които възникват ежедневно (лекарства, хоспис ,допълнителни консумативи… т.н.), разказва Ваня.

На 13 април майка й получава тежък инсулт. Транспортирана е до болница „Св. Анна“ след 2 часа чакане на линейка и получава сериозни увреждания. 66-годишната жена е неподвижна, не може да се обслужва самостоятелно, в съзнание е, но дезориентирана . (Последствията са сериозни едната половина на мозъка не функционира, засегната е подвижността на лявата половина на тялото. Докторите казват „Е….това е по-малкото зло, защото през 2009 година точно тази част е засегната и се налага ампутация на крайника над коляното - така или иначе не може да се движи, просто още ръката и мозъка - къде къде по лошо ще е ако работещите спрат да движат“, дава пример с огорчение дъщерята.

 

 

Така или иначе, състоянието на 66-годишната жена изисква медицинска грижа и постоянно наблюдение, само че такова на практика няма, поне не и по здравна каса или по линия на общинска услуга.

От болницата просто съобщават, че ще я изпишат и предупреждават близките й да си осигурят транспорт. Лечебното заведение не е длъжно да осигури транспорта. Съществуват обаче платени услуги – фирмата, която наема Ваня предлага специализиран транспорт (нарича се „от легло до легло“ - във всяка болница има „случайно“ подхвърлени визитки на такива фирми) срещу цена от 50 лева в рамките на София-град.

Декубитален дюшек може да се получи по социални програми, но не и в момента, в който трябва да прибереш близкия си човек у дома – процедурите отнемат месеци. Тук системата продължава да смазва хората - „Необходим е специален протокол, изготвен от комисия специалисти. В болницата не ми дадоха такъв, защото нямали комисия. Да я занеса на гръб или да платя още 2 пъти по 50 лева, за да посетим такава“, пита дъщерята.

„Хората се оправят както могат и ако могат, но искам да попитам какво се случва с пациенти в безпомощно състояние, които болниците трябва изхвърлят на улицата, ако близките им не пожелаят да поемат грижата за тях. Защото никой не те пита дали можеш. И без това съм затънала в заеми и неплатени сметки….от къде да взема още“, пита Ваня.

А какво се случва с тези болни хора, които изобщо нямат близки? Обикновено болниците нямат легла, на които да ги държат, а общинските служби отказват да ги приемат, защото са в състояние, което изисква медицинска грижа.

Тук трябва да уточним, че общински хосписи няма, има домове за стари хора, но с много малки изключения там се приемат само хора, които могат да се обслужват сами. А за място се чака с години. Алтернативата е единствено личен асистент – услуга, за която се кандидатства в общината (европейско финансиране проследено и организирано от общинските служби).

Подобни истории са често срещани в България, но ще дадем само още един пример.

Майката на Кристина Калъпсъзова от Шумен е изписана направо от интензивното отделение на 5-тия ден след инсулта. Жената не можела да преглъща храна и вода, била жив труп, а дъщеря й, която не е с медицинско образование, денонощно се чудела как да се грижи за нея, така че да не почине от глад и обезводняване, разказа преди време Blitz.bg.

„Казаха ми, че не могат да я рехабилитират, защото не е за рехабилитация и е в много тежко състояние. Така че ни пратиха вкъщи.“, разказва жената.

Подобна е и ситуацията на Ваня – „Никой не те пита можеш ли да се грижиш за този човек, или не, просто го изписват и ти трябва да си го прибереш“, казва жената.

 

Майката на Ваня преди инсулта

 

Рехабилитацията за евентуално възстановяване и раздвижване на претърпелия инсулт също не е възможна в случая. По принцип има клинични пътеки, по които да се осигури рехабилитация в лечебно заведение в Кокаляне, но за хора в такова тежко състояние се изисква придружител, или да плащаш 25 лв. на ден за санитар от работещите там да я храни, почиства и обслужва, да я води до различните съоръжения, процедури, споделя дъщерята. 

В този случай заради ампутирания крак и други здравословни проблеми и рехабилитация не е възможна. Така вариантът за дъщерята е или да гледа майка си и да остане с евентуалния доход за неин личен асистент, или да работи и да затъва още повече докато плаща за престоя на майка си в хосписа.

Ситуацията се влошава - преди няколко дни заради болки в крака от хосписа викат Спешна помощ и майката на Ваня е откарана в Националната кардиологична болница. Оттам правят изследвания и предупреждават, че може да се наложи ампутация и на другия крак.

Засега ще се опитат да го спасят, като поставят стент и отпушат запушения кръвоносен съд. Нова ситуация налага прием в интензивно отделение за овладяване на стойностите на кръвното налягане и съмнение за втори микроинсулт.

Все още не се знае какво точно ще се случи оттук насетне. Семейството остава в очакване на поредния шамар на съдбата.

 

 

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

пациент, инсулт, хоспис, грижа, близки, безизходица

StreetInside

Ако не можете да прощавате, ще останете бедни

Петък, 27 Януари 2017 / Към себе си
  Тайната на благоденствието и законите на успеха на Ранди Гейдж   Успехът е да правиш това, което те прави щастлив. Щастието започва с осъзнаването на собствените ни нужди. Ако преследвате нещата, които имат значение за вас, парите сами ще дойдат. Вярвам, че има по-висша от нас с [...]

Медитацията спира смаляването на мозъка

Понеделник, 07 Ноември 2016 / На предела
Интензивното смаляване на мозъка може да доведе до старческо слабоумие, депресии и риск от инфаркт   Медитацията не е просто занимание, свързано с духовност или философия. Тя оказва физическо въздействие върху мозъка, затова потенциално може да предотврати мозъчни заболявания. Ето крат [...]