Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Една мексиканка в Искърското дефиле

Събота, 16 Януари 2021 / Истории от града
169
  • Сн. Facebook/VladinaCekova
  • Сн. Facebook/VladinaCekova
  • Сн. Facebook/VladinaCekova
  • Сн. Facebook/VladinaCekova
1 / 4

Не знам как да обясня защо не сме се рециклирали и ние българите толкова години

 

Имам една приятелка мексиканка. Срещнахме се преди години на Рилските езера. След това бяхме заедно в София, после тя си замина за Мексико, после пак дойде в България и ми гостува и така няколко пъти. И всеки път казваше - искам да живея тук, в България. Тук има хубава енергия. Тук хората са други, добри.

И ето - дойде мексиканката със своето малко момиченце Юнити и съпруга си англичанин. Купиха си земя и къща в Искърското дефиле, на място диво, с пасища и точно до реката край Люти брод. Над къщата, която предстои да стегне, защото е без врати и прозорци, върви шосето. Там се движат коли, камиони и автобуси, но това не и пречи. Достатъчно дървета и място има и мексиканката не се притеснява. Важното е, че и харесва природата.

Купувайки къщата и цялата не малка земя около нея, мексиканката иска да превърне в еко парк и средище за духовни занимания, в място на срещи на арт групи и хора, които се вълнуват от неща, които обогатяват душата и които обичат природата, за лагери на деца и родители, за сакрални танци и всякакви ритуали.

И така, моята приятелка започнала да облагородява мястото. Първото нещо, което тя направила е да изчисти огромното количество боклуци, изхвърляни години наред от шосето горе в урвата към река Искър. Един голям боклучарник с почти сраснали в земята какви ли не находки, изхвърлени от хората от близките села, че и от пътуващите коли и камиони. Като се почне от строителни отпадъчни материали, та до пластмасови, стъклени и всякакви бутилки и да не казвам още какво.

И когато мексиканката събра нас - нейните приятели за рождения си ден, естествено, че ни разведе из цялото място, за да ни разкаже какво къде ще има като приключи цялата какафония около ремонтите и градежите. И естествено естествено, ама разбира се естествено, нямаше как да подминем купчините стъклени бутилки, които тя прилежно бе сортирала, след като изхвърлила сама над 300 чувала боклуци. Спряхме се до купчината бутилки и първото нещо, което и казах е, че се срамувам. Започнах да и разказвам всяка бутилка от какво е и кога някога по комунистическо време се е бутилирало точно така олио, коняк Слънчев бряг, Плиска...И о, ето и бутилка, която никъде днес не може да се види по магазините, но през 60 те години е била любима напитка.

Мексиканката слушаше в захлас моите пояснения в коя бутилка какво е имало...някога...и се зачуди. Ами да. И аз се чудя. Значи тук, на това красиво място край Искъра / Ишка, както тя нарича реката/ от десетилетия, половин век даже, хората си хвърлят боклуците, вероятно с надеждата река Ишка да ги отнесе, та да изчезнат. Да, ама не, драги "умни" хора. Видяхме тия дни след неголемите дъждове какви огромни острови от боклуци реките ни върнаха и пак не се срамуваме.

Иначе държавата ни била виновна. Ми не е. Ние. Само ние сме боклучавите хора с боклучав манталитет и боклучави мисли, които просто ей така мятаме каквото ни падне сред природата. Пък си и мислим, че нищо не се връща. Не! Всичко се връща на този свят. Нищо не изчезва просто така и нищо не остава ненаказано.

Само не разбрах как тази мексиканка без да се оплаква на когото и да било, без да повдига въпрос, без да мрънка, се е емнала и почистила всичкото метнато от някога си, изхвърлила го, че чак и сортирала някои рециклируеми вещи. Ами това е. Измислихме варианти да се употребят в строеж тези архивни бутилки, хем да се запазят, хем да свършат някаква работа. Виждала бях някъде еко къща, направена само от такива бутилки, които хем пропускали светлина в къщата, хем е красиво. Ами да - рециклиране дето му викат. Само не знам как да обясня на мексиканката защо не сме се рециклирали и ние българите толкова години. Тя все пак ни има за добри и прекрасни хора.

Напролет ще се съберем бригада приятели и ще помогнем на моята мексиканка да дооправи красивото крайискърско кътче и да си направим нашето си хубаво за душата, защото все пак няма как да не подкрепим красивата екоидея. Пропуснах да кажа, че междувременно мексиканката осиновила две изхвърлени кучета, за които също се грижи всеотдайно. Едното се казва Ишка / Искър като реката/, другото е Симба.

Иначе да - вижте бутилките, които снимах. Мен лично ме е срам.

 

Историята е разказана във Favebook от Владина Цекова.

 

Вижте още:

Овчарят и шаха

Среща в Блаца и... едно орехче

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

мексиканка, Искър, дефиле, боклуци, екология, истории





Street of Hope

Как се отразява на мозъка играта с кукли?

Петък, 09 Октомври 2020 / Гласът на детето
За разлика от електронните устройства истинските играчки развиват емпатия   Екип от учени от Университета в Кардиф използвали методи от невронауката за първи път, за да изследват ефекта на игрите с кукли върху мозъка на децата. В изследване продължило 18 месеца, екипът наблюдавал мозък [...]

Строгата майка контролира, но с мярка

Вторник, 18 Септември 2018 / Родители
Тя е наясно, че трябва да осигурява автономия на детето си в разумни граници   (Продължението на Успяваш, ако майка ти е строга) Учени са установили че родители, които подлагат децата си на свръхконтрол, нанасят сериозни вреди на тяхното емоционално развитие. Надвиснали като верт [...]