Националната ни валута навършва 142 години
Днес все повече пазаруваме онлайн и плащаме безкасово. А добрите стари „хартийки“ са с все по-модерни и сигурни защити. Във времето на създаването на българската валута обаче, хората изобщо нямали доверие към хартиените пари, а в първите от тях имало златни и сребърни нишки. След Първата световна война например тези елементи са стрували повече отколкото стойността на самите банкноти.
Но кога и как започва историята на българския лев?
След Освобождението на територията на Княжество България са били използвани чуждестранни монети, основно рубли.
На 6 юни 1879 г. е извършена първата трансакция, с което БНБ слага началото на своята дейност. На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България. С този закон се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“, и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети. По това време левът има стойност равна на тази на френския франк. От деня на обнародване на закона всички правителствени и общински институции в България, както и частните лица, са задължени да приемат левове и стотинки и да издават документи за парични операции със суми в левове и стотинки.
Първите монети
Първата емисия монети в историята на третата българска държава е от 1881 г. Номиналът им е от 1, 2 и 5 стотинки. Година покъсно влизат в обращение и монетите от 1 и 2 лева, които са със съдържание на сребро. На гърба им е изобразен гербът на Княжеството, и е изписан девиза „Съединение-то прави сила-та“, разказва bohemskasofia.com. Монетите са изсечени в Санкт Петербург, защото до 1952 г. в България няма монетен двор.
През 1894 г. са изсечени първите златни монети, с номинал 10, 20 и 100 лева. Те са с лика на княз Фердинанд и са едни от най-редките и ценени от колекционерите български монети.
Емисията от сребърни монети от 50 стотинки, 1 лев и 2 лева от 1916 г. има любопитна съдба. Почти всички са иззети, за да бъдат претопени и със среброто да се изработят монетите от 20 и 50 лева през 1930 г. От двулевката са запазени едва 10-на бройки.
Последната емисия сребърни монети е от 1937 г. След това също са сечени сребърни и златни монети, но като възпоменателни и тематични, на практика само с колекционерска стойност.
Войните и кризите също се отразяват на материалите, от които са изработени монетите ни. Така през 1917 г., по време на Първата световна война, емисията е от евтин, лек и неустойчив цинк, затова монетите са потъмнели. През 1923 г. е използван алуминий, а през 1940-те – желязо. На повечето от монетите от Третото българско царство с номинал 1 лев или по-голям, още от първата емисия, на ръба (гурта) на монетата може да прочетете „Боже пази България“. Тази фраза княз Александър I Батенберг е казал при напускането на страната ни през 1886 г. На гърбовете на монетите имало различни изображения – герба, лика на монарха, Мадарския конник. Под образа на владетеля е било изписвано и името на автора на дизайна на монетата. През 1960-те години пък българската държава решила да реализира приход от “производство на културни ценности” . Поради силния интерес на нумизмати към златната емисия от 1912 г., са изработени реплики, с идеята да се лансират като истински.
Първите банкноти
До 1885 г. в обращение е имало само монети.
Първите български банкноти са отпечатани в Санкт Петербург. Емисията е от 1885 г. и са с номинал 20 лева. На банкнотата се вижда подписа на тогавашния директор на БНБ – Иван Ев. Гешов – по-късно министър-председател, председател на БАН и на Червения кръст.
През 1922 г., по времето на Стамболийски, са поръчани банкноти с „новия“ правопис – без „ъ“ и „ь“ . Стават по-известни като „американки“, защото са печатани в САЩ. През 1924 г. за първи път е отпечатана в България банкнота от 5000 лв., която става известна като Ботевка. Това е първата банкнота с лика на монарха, а на гърба – с образ на Ботев. Скоро обаче се намират ентусиасти, които да фалшифицират над 10 броя, и тя е изтеглена от обращение.
На емисията от 500 лева от 1942 г. за първи път се появява образ на човек от народа, популярен след това на банкнотите от времето на социализма. Снимката е на Евдокия Ковачева – красива и здрава селска жена. Освен водния знак е запресована и тънка цветна лентичка с текст БНБ. След 1944 г. постепенно старите емисии са изтеглени и заменени с нови. През 1951 г. е извършена парична реформа и деноминация. С номинали 1, 2 и 5 лева са отпечатани не банкноти, а съкровищни билети – също платежно средство, но до онзи момент пускани само като извънредно такова – например по време на война. Банкнотите от 1951 г. са с номинал 10, 25, 50, 100 и 200. Те, както и банкнототе от 1962 и 1974 г. не носят подпис.
