Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Желязната църква е символ на българската независимост

Неделя, 07 Януари 2018 / Истории от града
386
  • offnews.bg
  • offnews.bg
1 / 2

Българският премиер Борисов и турският президент Ердоган откриха реставрирания храм „Св. Стефан“ в Истанбул

 

Желязната църква „Свети Стефан“ е една от светините на Българското Възраждане. Тя беше възстановена изцяло след 6-годишен ремонт и отново е отворена за посещения, след като беше официално открита от вселенския патриарх Вартоломей, българският патриарх Неофит, премиера Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган.

„Свети Стефан“ е единствената желязна църква в света и е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Преди нейното построяване в края на XIX век, на нейно място е съществувал дървен храм.

 

Историята 

 

През 1849 г. османският държавник от български произход княз Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди 3 постройки на самия бряг на Златния рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници, разказва БГНЕС. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом. В началото той е само един малък параклис, който прераства в Дървената църква, посветена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

На 25 октомври княз Никола Богориди поставя основния камък на бъдещата Желязна църква. Този акт носи чисто символично значение, защото същинското строителство започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи отново ще положи основен камък. Това става на 27 април 1892 г.

През този период от цели три десетилетия българите успяват да извоюват своята църковна свобода. През 1870 г. е създадена Българската екзархия, която обхваща епархии не само в днешните територии на България, но и в Македония. След църковната свобода идва и националната. Третата българска държава възкръсва през 1878 г. в резултат на Руско-турската освободителна война и 7 години по-късно се разширява след Съединението през 1885, за да стане водеща сила сред младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Храмът е осветен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева. Издигането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.

 

Строежът на Желязната църква

 

Тъй като теренът е нестабилен, архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но компанията вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година тя излага продуктите си в огромен павилион от стъкло и желязо. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати в основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

 

Реставрацията

 

Цялостната реставрация и ремонт на „Свети Стефан“ продължи 7 години, но тя бе предхождана от възстановяване на собствеността върху църквата на „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия” в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. Беше подписано и споразумение за опазване на недвижимото културно наследство от министерствата на културата на двете страни.
Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности започнаха през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно–историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.

Ремонтът започва турската фирма „Артун иншаат”, но е довършен от друга турска фирма - „Таш япъ”. Главният архитект на проекта по реставрацията е г-жа Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип. Финансовите средства за ремонта са осигурени преимуществено от турската държава и по-конкретно от Истанбулска голяма община, Областна администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове ремонтът е спиран на няколко пъти. Финалната фаза на реставрацията беше осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

В реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири /приблизително 3,5 млн. евро/, от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро. Отделно от това от 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.
Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж, както и са реставрирани всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата. Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие. Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните в храма видни български възрожденски духовници. Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.

В момента българската православна общност в Истанбул наброява около 500 души. През годините, българската общност е създала различни дружества, които са развивали дейности от нейно име и в нейна полза. Пример в това отношение е учреденото през 1910 г. благотворително дружество „Радост”. През 2015 г. бе създадено българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий” по инициатива на генералното консулство. То се превърна в основен двигател и събирателен център за дейността на общността.

 

Източник: БГНЕС





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Желязна църква, Храм Свети Стефан, Истанбул, Българска екзархия, патриарх, Борисов, Ердоган

Street of Art

Концерт за деца с песни за добродетелите

Вторник, 27 Ноември 2018 / Под прожектора
  Песнички за важните неща, които ни помагат, класически инструменти и много настроение    Първият концерт за деца със съвременни песни, посветени на доброто, ще е на 8 декември. На него ще бъде представен албумът с песни «Добродетели» с автори Любо [...]

Динята – изкушението на Боговете

Четвъртък, 02 Август 2018 / Хранене и Здраве
  Откъде идва и защо е толкова полезна?   Знаете ли какво ядат Боговете? Диня, казал Марк Твен. Историята на динята е изгубена в древността, но градинар на име Хари Париш посвещава живота си на каузата да открие откъде идва тя. Дивата диня се е появила първо в Африка, преди да се [...]