Те са като всички останали, но им се налага да се справят с повече предизвикателства
На метростанция „Сердика 2“ в посока кв. „Витоша“ днес представят първата подвижна рампа в столичното метро за хора в инвалидни колички. В институцията на Омбудсмана са постъпили огромен брой жалби от граждани, в които се обръщат с молба за съдействие, така че метрото да стане достъпно и за хора с намалена подвижност. В момента те не могат самостоятелно да се качват в мотрисите, заради разстоянието между вагоните и перона и това се оказва непреодолимо препятствие, съобщават от институцията.
След осигуряването на подвижна рампа и специално назначен за целта служител на „Метрополитен“, това ще стане възможно. За да могат да ползват рампата, хората с увреждания трябва да направят заявка един час преди пътуването си на телефон - 02/ 921 21 00.
Използваме този повод, за да припомним, че хората с увреждания са сред нас и въпреки нежеланието на институциите или обществото да ги вижда и подкрепя, те съществуват – хората, които живеят по различен начин, борейки се с някакво физическо или ментално ограничение. Няма как да ги сложим под общ знаменател, защото всеки от тях се справя с нещо много различно, но е добре да помним, че увреждане и болест са различни неща и изискват различна подкрепа.
Има много хора, които чувстват неудобство да общуват с хора с увреждания. Най-често хората внимават да не кажат нещо, което не трябва, а за човека със специфични нужди е важно просто да гледате отвъд проблема му. Замисляли ли сте се, че хората са свикнали със своя дефицит и са приспособили живота си спрямо него?
Много често хората се питат каква е подходящата терминология - например „увреждане“, „човек със специфични нужди“ или „инвалид“. Ако работите с такъв човек например, можете да попитате как предпочита и дали иска да говори изобщо за нещата, които го правят различен от останалите. Когато говорите публично, или пишете, е добре да сте сигурни, че използвате широко приета терминология и избягвате потенциално обидни думи и изрази.
Най-важното нещо, което трябва да знаете, когато си взаимодействате с хора с увреждания, е, че те са хора. И точно като всички хора, те са много различни, включително и в начина, по който те са свързани с проблемите на хората с увреждания.
Терминологията е бариера за някои, други я приемат, трети не ги интересува как ги наричат.
В обществото ни хората с увреждания отпадат от общоприетата среда главно, заради липса на достъпност, други са търпеливи и чакат нещата да се случат, трети просто се борят нещата да се променят.
Част от тях се радват да споделят проблемите си, други не.
В общуването си с тези хора следвайте някои прости правила:
Не правете предложения свързани с увреждането им – всеки човек има различни потребности. Не мислете, че знаете всеки какво мисли и чувства.
Попитайте преди да помогнете – в много от случаите хората със специфични нужди имат желание да свършат работата сами. Не се обиждайте, ако отказват помощта ви.
Говорете нормално - някои хора говорят по-силно, или по-бавно, а това може да обиди човека отсреща.
Винаги поставяйте човека на първо място, увреждането е следствие от нещо, но вие имате срещу себе си личност, много често по-силна от тези, на които не им се налагало да се справят с някакъв вид ограничения.
Избягвайте обидни квалификации и етикети – „човека с количката, глухия, слепия”.
Хората с увреждания всъщност са като всички останали – имат чувства, мечтаят, обичат, смеят се, плачат...
