Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Коледна песен за Тони Джентълмена

Петък, 23 Декември 2016 / Истории от града
385
  • wikimapia.org

 

 

Трябва да е било някъде през 1986 година, по това време – 23 декември. Аз и тате седяхме на Централна гара и чакахме пиянския влак за Кюстендил. Това беше един забележителен влак, който вършеше немислимото – вземаше разстоянието от 80 километра до родния ми град за скромните 4 часа и половина. Но това бе последната възможност за закъснели пътници като мен и баща ми (лека му пръст), за да се приберем ден преди Бъдни вечер у дома и да помагаме на мама с покупките и приготовленията.

Настанихме се в купето, в което имаше още двама души. Тъкмо подхванахме някакъв разговор – не помня точно какъв, тогава аз бях 8-и клас и разговорите на възрастните не винаги ми се струваха интересни. В този момент купето се отвори и вътре влезе най-странният човек, който някога съм виждал. - Свободно място има ли, батковци – попита човекът – извинявайте, ама съм сляп, пуста орисия. В миг всички мъже в купето скочиха и взеха да помагат на човека да седне. - Сядай тука, приятелю – рече един от мъжете – за къде пътуваш? - От Кюстендил съм, батко – отвърна човекът – казвам се Тони. Тони Джентълмена. Сляп съм, работя в кооперацията на слепите, знаете ли я? - Знам я – отвърна тате – ти по каква работа в София? - Един приятел, който вижда малко, прочете в един вестник, че сляпо момиче от София си търси приятел. Обадих се по телефона и си определихме среща. Днес дойдох да се видим – отвърна Тони.

„Да се видим“... По-късно щях да разбера, че незрящите също „виждат“. Един незрящ приятел ми казваше – „гледах те по телевизията“. Щях да разбера, че често незрящите виждат по-добре от нас. Но тогава бях малък, извадих някаква книга („Храбрият войник Швейк“ на Хашек, беше ми любима) и се зачетох как Балоун обяснява, че прасенцето трябва да бъде сготвено с повече „соус“.

А Тони Джентълмена разказваше ли разказваше. Тръгнал към София самичък. С бастунчето – на автобус номер 6 до гарата. Оттам – на влака. На централна гара се придвижил с помощта на различни хора. Качил се на трамвая и право в ж.к. Толстой, където живеело момичето. Срещнали се. Пили по кафе. Обаче не се харесали. - Тя не ме хареса, батко – обясняваше Тони на един от пътниците – а и аз съм от провинцията, има къде-къде по добри партии от мене.

Влакът за Кюстендил пътуваше и спираше на всяка възможна спирчица – Волуяк, гара Метал в Перник, Калища, село Ръждавица. В ужасната скука и досада на социалистическата железопътна идилия преди Коледа Тони разказваше истории за себе си. А петима корави и обрулени от малоумието на соц реализма мъже слушаха с интерес какво е битието на различния човек.

Тони си купил телевизор. „Не го виждам, но го слушам. И си представям как изглеждат хората в телевизора. Така гледах целия сериал „Изаура“. Стана ми много тъжно за горкото момиче.“ – разказваше Тони. По едно време стана въпрос за мен, клетият новобранец в СМУ „Л. Пипков“ в София. Тате, горд с мен, каза, че съм музикант, приели са ме в училището и свиря на пиано. И тогава Тони светна! - Батко, аз много обичам да пея. Искаш ли да ти изпея една песен? И без да ме пита, запя! Гласът му! Боже, гласът му бе едно от най-красивите неща, които съм чувал до ден днешен в живота си. Мощен, плътен баритон. Глас на човек, който, когато пее, е отдаден само на пеенето, без да го разсейват нещата, които може да улови с очи. Изпя някаква народна песен. „Йовано, Йованке“ или пък „Назад, моме Калино“. Не помня точно. Но го изпя по такъв начин, че всички в купето замлъкнаха!

Беше 23 декември, някъде към 23:40 часа. Влакът спря на гара Кюстендил. - Тони, искаш ли да ти помогнем да се прибереш – попита тате. - Батко, не се притеснявай, аз ще се прибера по-бързо от теб – отвърна Тони Джентълмена и зачатка с бастунчето си по плочките на гаровия площад, придвижвайки се с огромна увереност и сериозна бързина. Никога повече не чух и видях Тони Джентълмена.

Отминаха години, тате си отиде от тоя свят – работата му като майстор на банички го съсипа, брашното, което произвежда хляб и закуски, му докара рак на белия дроб. Времената се промениха, през 1989 година социализмът си замина, кооперациите на слепите хора се разпаднаха – пазарната икономика удари най-напред пенсионерите, хората в неравностойно положение и хората на изкуството. В София, някъде около 1990 – 1991 година разтуриха ансамбъла на слепите и по улиците се появиха незрящи хора, които пееха и свиреха на китари и акордеони, просейки от нас, зрящите, милостиня. Нещата се завъртяха, аз учих, ходих в казарма, ожених се и ми се роди син. Синът ми влезе в музикалното училище, повтаряйки моята история по някакъв свой начин.

Докато снощи... Снощи, докато гледах новините, обладан от пълно малоумие, реших да се разровя в библиотеката си, за да поизмия малко това чувство на безсилие пред наглостта, която струи от екрана. И попаднах на оная стара книга за „Храбрият войник Швейк”. Отваряйки я на оная страница, в която Балоун говори за приготвянето на добър „соус“, попаднах на една малодийка, нахвърляна от мен онази вечер във влака. Наивна мелодийка в размер четири четвърти, ла минор. 8 тактова секвенция, изключително елементарна, наивна. Засвирих я на пианото. - Тате, какво е това – попита синът ми. Не можах да му отговоря точно. Отгоре, над мелодията се мъдреше заглавие: „Коледна песен за Тони Джентълмена“ - Хубаво е. Но звучи малко тъжно – каза синът ми, след което отиде да доиграе „Assassin's creed”на плейстейшъна си. А аз затворих капака на пианото и върнах листчето от нотната тетрадка на оная същата страница в книгата.

Честита Kоледа, Тони! Не знам какво си видял тогава, в оная вечер, в оня влак от София към Кюстендил. Знам, че слепите се оказахме ние! Затова искам да те помоля! Запей! Ние ще се ориентираме по твоя глас, приятелю.

 

Разказът е публикуван от Венци Мицов във Facebook





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

пътуване, влак, гара, Кюстендил, Тони Джентълмена

StreetInside

Разчистете целите си, за да ги постигнете

Събота, 11 Юни 2016 / Към себе си
Как да накараме големите и амбициозни планове наистина да заработят „За да откъснем себе си далеч от ежедневието, от навиците, от менталния мързел, който крие от нас странностите на реалността, ние трябва да получим нещо като истински здрав удар като от дебела сопа.” Йожен Йоне [...]

Думите, които ни правят нещастни

Неделя, 03 Декември 2017 / На предела
Понякога не осъзнаваме колко много негативни послания отправяме с речта си   С всяка своя мисъл и с всяка своя дума изпращаме енергия, която се връща към нас и създава това, което получаваме в живота си. Думите въздействат на подсъзнанието, програмират действията и отношенията ни, [...]