Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Тайната на нестинарството

Неделя, 21 Май 2017 / Истории от града
522
  • nestinari.eu

Поверието е, че огънят, който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда

 

Танцът върху жарава, наречен нестинарство, е главното събитие на празника на Св. Св. Константин и Елена на 21 май. Обичаят е езически, роден много преди Христа, изпълняван от древните траки и изобразяващ древен култ към слънцето. Вярва се, че така хората стимулират по магически път слънцето, за да им донесе плодородие и здраве. Има поверие, че който е прескачал огъня, ще бъде здрав през годината. Но нестинарите правят много повече – те влизат боси в пламтяща жарава и играят ритуален танц, а жаравата не обгаря босите им нозе.

Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия, като това включва България - Странджа планина (селата Българи, Резово, Бродилово и др.), Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.), разказва bulgarian-folklore.com. 

След покръстването на България и приемането на християнството за официална и единствена религия, ритуалът замира, забранен като ерес. Минават векове и хората ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите.

През 14 век, България е превзета от Турция, населението е претопявано, а села и градове - опожарявани. Такава е съдбата и на българското селце Българи в Странджа планина, което се смятало за „столица на нестинарството“. Селото било нападнато и опожарено, а една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклисът. Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на „Св. Константин и Св. Елена” и я изнесла преминавайки и поклащайки се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели по нея нямало и следа от изгаряне.

 


Поверието е, че огънят, който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по силни и по спокойни. Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие. Смята се че нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват, тя сама намира избрания и достойния човек. Те казват: ”За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш трябва да те изберат и закрилят Св. Константин и Св. Елена. Когато усетиш,че музиката те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява и всичко около теб изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени…".

 

Как го обяснява Петър Дънов

 

Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които озаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат. Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост.

 


Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд. Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят.

Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове.

Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... (petardanov.com)

 

Вижте още: 

Празникът на светлината 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

нестинарство, Св. Св. Константин и Елена

StreetInside

Медитацията спира смаляването на мозъка

Понеделник, 07 Ноември 2016 / На предела
Интензивното смаляване на мозъка може да доведе до старческо слабоумие, депресии и риск от инфаркт   Медитацията не е просто занимание, свързано с духовност или философия. Тя оказва физическо въздействие върху мозъка, затова потенциално може да предотврати мозъчни заболявания. Ето крат [...]

Разчистете целите си, за да ги постигнете

Събота, 11 Юни 2016 / Към себе си
Как да накараме големите и амбициозни планове наистина да заработят „За да откъснем себе си далеч от ежедневието, от навиците, от менталния мързел, който крие от нас странностите на реалността, ние трябва да получим нещо като истински здрав удар като от дебела сопа.” Йожен Йоне [...]