Българите работят години наред за националното си обединение
Съединението на Княжество България с Източна Румелия е един от най-големите ни национални празници. Днес отбелязваме 137 години от историческото събитие, което дава на българите истинското освобождение.
В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсването на българските земи. Берлинският конгрес от юли 1878 година разкъсва България на три части - Княжевска България, Източна Румелия, както и автономна област под властта на султана, а Македония остава изцяло в османската империя. Връзките между разделените български области не спират, най-силна тя е между живеещи в Княжество България и Източна Румелия. Бързо между тях се заражда общонационално движение, което подготвя обединението между двете територии.
В някои селища на Източна Румелия се създават чети по подобие на тайните комитети отпреди Освобождението. Така се дава началото на нов български таен революционен комитет, негов ръководител е Захари Стоянов, който се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата. Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български райони. Това се оказва невъзможно, заради неподходящата международна обстановка в онези времена. Така на преден план излиза задачата да се реализира присъединяването поне на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. Следват неуспехи, затова през лятото на 1885 година се избира нов състав на тайния революционен комитет.
Комитетът издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг, предприети са бързи действия за спечелване на командири от източнорумелийската милиция. Решава се акцията да се проведе в средата на септември 1885 година. Но българите не могат да чакат, започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина актът на Съединението да се ускори.
След бунтовете следва и военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи Батенберг. Бунт, преминал без кръвопролития, който подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско. От това интерес нямат и великите сили.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен, припомня БНТ.
