В Националния военно-исторически музей традиционно показаха знамената, свързани с паметните събития

България отбелязва 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, паметната дата, от която страната ни се връща на картата на Европа.

След подписването на Берлинския договор през 1878 г. Великите сили разпокъсват земите на българите, като създават Княжество България, една малка държава в северните територии на Османската империя, автономната област Източна Румелия, която е пряко подчинена на султана, Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието на Сърбия, а Македония и почти цяла Тракия остават под робство в границите на Османската империя, припомня БГНЕС. Българите обаче не се примиряват с това и седем години по-късно обединяват двете основни български територии.

Създаден е Българският таен централен революционен комитет, който има значителна роля в организацията на съединението на двете Българии. БТЦРК се заема активно с публикации във вестници и публични демонстрации под ръководството на Захари Стоянов. Идеите за съединение се приемат с широка подкрепа и в Княжество България и в Източна Румелия от масовото население, а еуфорията и готовността за величествения акт расте.

Ден преди Съединението, на 5 септември, в прокламация Захари Стоянов заявява:

„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“.

Революционният комитет ръководите бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища. На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и в резултат на военен преврат, оглавен от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг. Съпротивата срещу Съединението е под минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич заявява: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.

На 8 септември Александър I Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, в която заявява: „Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България“.

Извършена е мобилизация на армията с готовност за атака на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва неочаквано от запад, където Сърбия обявява война на България. Българите доказват с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната защита на Видинската крепост. Българската армия минава от турската на сръбската граница и там от защита в преминава в настъпление, след което навлиза във вражеска територия, с което войната приключва с победа за България. По този начин актът на Съединението е защитен и опазен, а самото то утвърдено.

„Тази година в Тракия, догодина в Македония!“ – са думи на тогавашния министър-председател Петко Каравелов по повод съединението на двете Българии. Те показват мисленето на тогавашните български държавници и българския народ относно отношението им към нашите сънародници извън пределите на границите. Това показва идеята за поетапните действия с цел осъществяване на българския национален идеал, на който Апостолът на свободата Васил Левски.

Актът на Съединението е първият пример на младата и новоосвободена българска държава, която успява да покаже, че може да постигне всичко със своите собствени задружни усилия, независимо от интересите на Великите сили.

Традиционно на празника Националният военноисторически музей представи оригиналните знамена, свързали съдбата си със Съединението на Княжество България с Източна Румелия преди 140 години.

Изложбата започва със знамената на Марашката и чирпанската чета „Искра“ – преки участници в събитията. „Те са символ на народното стремление на Източна Румелия и на Княжеството да бъдат единна държава. Двете чети взимат участие в съединисткия акт. Чирпанската чета се опитва да овладее град Чирпан още на 5 септември, но среща известен неуспех, след това се прегрупира и се насочва към границата с Османската империя в стремеж да защитава извоюваното на следващия ден съединение. Марашката чета взема участие в овладяването на Пловдив в ранната сутрин на самия 6 септември“, разказа заместник-директорът на НВИМ Деяна Костова.

До тях е знамето, под което на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват преди да тръгнат към Пловдив. Майор Николаев овладява областната резиденция, арестува губернатора Гаврил Кръстевич и провъзгласява така очакваното обединение на двете Българии.

Друго ключово знаме, което може да бъде видяно е личният щандарт на княз Александър І Батенберг (1879-1886 г.). „Българският владетел застава зад едно дело с всички рискове за него и за външнополитическото развитие на България. Той подкрепя Съединението и под диплите на това знаме влиза в Пловдив вече като владетел на Южна и Северна България на 9 септември 1885 г.“, заяви Деяна Костова. 

Щандартът на княз Александър се носи от знамената рота на военния конвой на княза и в този смисъл не отговаря на символиката на другите бойни знамена.  „Владетелят е наместник на Бога на земята, така че изборът на Христос като изображение на този щандарт не е случаен. На него е изписан и девизът на Александър „С нами Бог“, обясняват от музея. 

Посетителите могат да видят и ордени, с които са награждавани бойните знамена, а също така и лъвчетата, с които са увенчани дръжките им.

Знамената на Съединението могат да бъдат видени само на днешния празничен ден и на 7 септември в експозицията на един от най-обичаните и посещавани наши музеи.

По материали от БГНЕС