България отбелязва националния си празник
България отбелязва 146 години от Освобождението си от османско владичество. На този ден (19 февруари 1878 г. по стар стил) е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878).
Трети март е обявен за национален празник на България с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Деветото Народното събрание от 5 март 1990 г., прието единодушно от народните представители.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново през 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II.
Територията на третата българска държава обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Бяло море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите и подозиращи подготовка на Руската империя чрез новата (васална) държава за бъдеща атака към Цариград и проливите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския мирен договор и сключват окончателен такъв под името Берлински договор.
Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.
За първи път Денят на Освобождението на България се чества на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „възшествието на престола на император Александър Втори и заключение (сключване) на Санстефанския мир“.
В "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество" на Държавния съвет от 1882 г. 19 февруари е представен само като дата на подписването на Санстефанския договор.
С Указ 78 на княз Фердинанд от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на "Освобождението на България".
След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се отбелязва като официален празник до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда.
