Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

80 години от най-големият военен сблъсък в света

Неделя, 01 Септември 2019 / Общество
142
  • trakia-tours.com

По време на Втората световна война загиват над 50 млн. души 

 

На 1 септември 2019 г. се навършват 80 години от избухването на най-големия военен сблъсък в историята на човечеството – Втората световна война.

За тези повече от 6 години между 1 септември 1939 и 2 септември 1945 г., в които трае мащабният конфликт, съдбите на военни и цивилни на територията на 5 континента се променят безвъзвратно. Според различни източници Втората световна война е взела между 50 и 60 милиона жертви, припомня БГНЕС.

Войната обхваща европейски, африкански, азиатско-тихоокеански държави.  В нея участват 61 страни, води се на територията на 40 от тях и на акваторията на три океана. С нея пряко са свързани такива явления като масова депортация, включително на цели етнически групи и народности, геноцид, колаборантство. Военните действия се характеризират с включване на най-нови технически открития и с безпощадно отношение към културни ценности и срещу цивилното население, пише archives.bg.

Втората световна война противопоставя териториалните амбиции на нацистка Германия, фашистка Италия и империалистическа Япония срещу внушителния и малко очакван съюз между САЩ, Съветска Русия и Британската империя. Тя противопоставя не просто армия срещу армия, а нация срещу нация, въвличайки в сблъска огромни маси цивилно население от всички слоеве на обществото. Водените между двата лагера битки по суша, въздух и вода се простират от Западна Европа до степите на Русия, от пустините на Северна Африка до джунглите на Югоизточна Азия, във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.

През 1938 г. Германия, Франция и Великобритания подписват Мюнхенското споразумение, с което Судетската област бива отнета от Чехословакия и присъединена към Германия. През 1939 г. пък Германия и Съветският съюз подписват т.нар. Пакт Молотов-Рибентроп – исторически документ, с който в сферата на съветско влияние попадат Литва, Латвия, Естония, Финландия, част от Полша и част от Румъния, а Хитлер получава възможност да нападне остатъка от Полша. На 1 септември 1939 г. Вермахтът нахлува в Полша и след няколко дни съпротивата на поляците е преодоляна. В този момент Третият Раайх вече владее Австрия и Судетите. През периода май-юни 1940 г. германските войски окупират Белгия, Холандия, Люксембург и Франция. Същевременно силите на италианския съюзник на Хитлер превземат Британска Сомалия, а в периода между ноември 1939 и март 1940 г. се води Съветско-финландската война. Успоредно с тези събития Япония постепенно окупира огромни територии в Източна Азия.

Най-кървавият период на Втората световна война настъпва на 22 юни 1941 г. с нахлуването на хитлеристката армия в Съветския съюз, а след нападението на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър на Хавайските острови на 7 декември същата година в конфликта се включват и Съединените щати. Европейската фаза на войната приключва с безусловната капитулация на Германия през май 1945 г., а азиатската – с капитулацията на Япония в началото на август същата година. Няколко дни преди това САЩ пускат атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, което е първата употреба на ядрено оръжие в света.

В Европа войната приключва през май (с капитулацията на Германия на 8/9 май 1945 г.), а на Тихоокеанския боен театър – през септември 1945 г. (с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.). Конфликтът взима над 50 млн. жертви (по приблизителни изчисления) и променя завинаги пейзажа на света.
Най-важното следствие от Втората световна война е разделянето на света на две политически системи, което продължава до края на 80-те години на 20 в.

България не остава незасегната от Втората световна война. Прокламираната от българското правителство през септември 1939 г. политика на неутралитет отстъпва през март 1941 г., под натиска на обстоятелствата, на военно-политическо съюзничество със силите на Оста (Германия, Италия, Япония). Макар и пряко да не участва във военните действия, обвързването с Третия райх води до обявяване на война на Великобритания и САЩ, до създаването на политическо напрежение в българското общество, както и до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 – пролетта на 1944 г.) и до навлизането на съветската армия в страната (септември 1944 г.).

От септември 1944 г. България се намира във война с Германия (на страната на Съюзниците от антихитлеристката коалиция). Български войски участват във военните действия на териториите на бивша Югославия и Унгария и достигат до Австрийските Алпи.

 

Участието на България

 

Самото участие на България във войната срещу Германия преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово.

Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г.  През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. 

Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества и приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние.

На 8 септември 1946 г. в присъствие на съветски войски в Блгария се провежда референдум, след който страната е обявена за „народна република“. Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с комунистическа Югославия. Съвместно с нея и с гръцките комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Димитров се ориентира към Югославия, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. Целта е Македония да се влее във федерацията, а в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини. По това време се води гражданска война в Гърция и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска Македония с цел присъединяването им към бъдещата федерация. На Парижката мирна конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т.е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху режима в България.

Следва провеждане на нов референдум, отново в присъствие на съветски войски, на който е приета републиканска конституция, известна като Димитровска конституция. Така през 1947 година са положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите десетилетия.

 

Вижте още:

НВИМ показва печата на граф Игнатиев

И след войната...война





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Втора световна война, жертви, общество

Street of Art

Изложба за нов живот

Четвъртък, 26 Октомври 2017 / Под прожектора
Младата художничка Александра Велева-Туши представя благотворителната изложба In Vitro - In Vivo   Младата авторка Александра Велева – Туши вярва, че творбите й ще се превърнат в истински деца. Материалите, които използва са чешки оловен кристал, флоатно/плоско стъкло, органични м [...]

Lord Bishop Rocks ще пеят отново в София през септември

Неделя, 16 Юли 2017 / Под прожектора
  Сензационната американска рок банда Lord Bishop Rocks се завръща за концерт в София, съобщиха от Icreative Events. Lord Bishop Rocks са сензационно явление от Ню Йорк. Създадената през далечната 1999г. група, продължава да предизвиква и най-големите фенове на рокендрола със звук, в кой [...]