Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Архитектурното наследство е в риск заради злонамерени собственици

Четвъртък, 07 Март 2019 / Общество
149
  • къщата на видния политик и банкер Иван Евстатиев Гешов е пред срутване

 

Така отговори на критиките на Сметната палата културният министър Боил Банов

 

„В съвременното общество частната собственост е неприкосновена и това е един много сериозен въпрос, свързан с опазването на културното наследство, откъдето произтича същинският проблем. Има една част собственици, които са злонамерени и търсят разрухата. Но искам да кажа, че и да се срути една къща, тя трябва да бъде възстановена, както е била“. Това каза на пресконференция министърът на културата Боил Банов, цитиан от БГНЕС. Така той отговори на констациите на Сметната палата, че има сериозни пропуски в опазването на сградите – паметници на културата. Одитът обхваща периода 2015 – 2018 г., като се посочва, че Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство не се справят с поддръжката на архитектруното наследство в градска среда.
Към министерството на Боил Банов са отправени 15 препоръки за подобряване на дейностите по опазване на сградите със статут на културно наследство. 

Основният проблем, който е посочен, е , че голяма част от сградите са изоставени, което води и до разрушаването им. Като пропуск на институциите е посочено, че не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. Декларираните недвижими културни ценности в страната са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни. От тях 355 са от национално значение, а останалите са от регионално и местно значение.

В отговор Банов каза, че за да могат да ипотекират сгради-паметници на културата трябва да се направят законодателни промени с цел процедурите да бъдат улеснени, защото сега те са тромави и отнемат по 10 години докато се пристъпи към реални действия. Идеята е срокът да се скъси и към ипотека да се преминава след няколко месеца.

„Очакваме да бъде внесен официално проект за промяна на Закона за културното наследство от Сдружението на общините, защото те са изпълнителите. Ние подкрепяме с две ръце една промяна, за да направим тази процедура много по-опростена и ясна“, каза още Банов.

Повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Също не е събирана информация за състоянието на недвижими културни ценности, поради което липсват актуални данни за тях, посочват още одиторите. 
„Не можем да се върнем във филма „Опасен чар“ и да сложим на всеки паметник на културата милиционер. Така че стратегията е дигитализацията и адекватното заплащане“, заяви Банов и поясни, че няма как да бъдат назначени 19 000 служители, които да се грижат за паметниците на културата, какъвто е техният брой.

Банов припомни, че стратегия за култура, която включва културното наследство и опазването му, вече е публикувана в сайта на министерството. 

Във връзка с констатациите на Сметната палата, че Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културното наследство са извършили малко проверки, Банов каза, че това не е така. По думите му са направени доста проверки като има случаи, в които един обект е проверяван по 7-8 пъти.

„Искам да благодаря на Сметната палата. Мисля, че нашите екипи работихме много усърдно с тях – в крайна сметка общата цел на всички беше да охарактеризираме средата и възможностите за решаване на дълготрайните проблеми“, каза Банов и добави, че предстои институтът да се премести на първия етаж в министерството като по този начин ще се подобри комуникацията и засили контролът.

Банов подчерта, че архивът ще бъде дигитализиран, както и че ще се направи регистър на сградите.

Той коментира и условията на труд в института и инспектората.

„Откакто работим с екипа ми, бюджетът за паметниците на културата е увеличен повече от два пъти. Бюджетът за опазване на културното наследство вече за втора година е увеличен от над 3 млн. на близо 7 млн. лв. А откакто аз и моят екип работи в Министерството на културата, бюджетът за паметниците на културата също е увеличен повече от два пъти. Повишихме заплатите на служителите“, посочи Банов и добави, че стратегията му за набавяне на хора в работата по паметниците на културата е дигитализацията.

 

Вижте още:

Читалището в Шипка – символ на разрухата

Американец спасява исторически сгради във Велико Търново

Каква ще е съдбата на кино „Цанко Церковски“?

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

архитектурно наследство, сгради, паметници на културата, Сметна палата, Боил Банов

StreetInside

Лаборатория за снежинки

Събота, 05 Януари 2019 / На предела
Красивите шестоъгълни кристали не са просто замръзнала вода   Красивите кристалчета на снежинките не са просто замръзнала вода, която пада от небето. Те се образуват при издигането на водните пари над земята, където е много студено. Там се образуват мънички шестоъгълни кристалчета, кои [...]

Завръщане в бъдещето

Вторник, 22 Ноември 2016 / На предела
  Тяло на паметта, лекуване на кармата и справяне със стреса от миналото     Концепцията "Завръщане в бъдещето" е очарователна. Но как можем да се върнем в бъдещето?! Ако мислим за него наистина обаче, всички ние трябва да се върнем и да почистим миналото си - за да имаме с [...]