Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Бежанците в България не се интегрират

Сряда, 31 Август 2016 / Общество
2670
  • dw.com

В България търсят закрила около 2% от мигрантите към ЕС, сочи анализ на финансовото министерство

 

Едва около 1% от чужденците, получили бежански статут или хуманитарна закрила, получават социални помощи, а около 9% участват в програмата на държавата за интеграция, показва мащабен анализ на финансовото министерство, цитиран от Mediapool.

В него се посочва, че България не е крайна дестинация на търсещите закрила в страната, а според броя на прекратените производства за предоставяне на статут и причините за това, може да се говори и за недобросъвестно отношение от тяхна страна. От друга страна, незначителна част от лицата, получили международна закрила и достъп до пазара на труда, на практика работят, независимо че повечето от тях са в активна трудоспособна възраст, посочва документът. 

В същото време България е сред новите членки на ЕС, в която има най-много търсещи закрила лица, а по брой бежанци спрямо населението се нарежда на осма позиция в съюза.

Анализът се появява в разгара на опитите на премиера Бойко Борисов да убеди европейските държави да направят отстъпки на Турция, припомня агенцията. Борисов твърди, че ако ЕС не направи отстъпки за безвизовото пътуване на турски граждани в съюза, има опасност президентът Ердоган да отпусне миграционния поток, който ще залее най-вече България заради изградените огради по някои от вътрешните граници на съюза.

Бежанците масово не се регистрират в бюрата по труда, не участват в образователните програми и дори не получават полагащите им се социални помощи от държавата, сочи анализът на финансовото министерство.

 

Около 1% взимат социални помощи

 

Едва 126 бежанци са вземали социални помощи през 2013 г., които им се полагат според законите за социалното подпомагане и за интеграция на хората с увреждания, а също и според наредбата за помощите за отопление. Това е между 0.6% и 3.6% от общия брой на регистрираните бежанци според вида на помощта. През 2014 г. помощи са получавали 121 души или между 0.1% и 1% от бежанците, а през 2015 г. - 85 души, което е между 0.4% и 0.7% в зависимост от вида на помощта.

"Изводът е, че малък процент от лицата, получили закрила в България, се възползват от правото си на социално подпомагане, като средният дял в общия брой на получилите статут на бежанец или хуманитарен статут за периода 2013–2015 г. се движи в рамките на 0.7% за помощите по Закона за социалното подпомагане, 1.7% за случаите по Закона за интеграция на хората с увреждания, и, съответно, 0.4% по наредбата за помощите за отопление", посочват от финансовото министерство.

 

9% участват в програмата за интеграция

 

Между 2011 г. и 2013 г. в Националната програма за интеграция на бежанците, която впоследствие е преименувана, са били включени 256 новопризнати бежанци, като 163 от тях впоследствие са отпаднали от нея. Общо за периода бежанците в програмата представляват около 9% от получилите статут, а 64% от включените на следващ етап остават извън нея, отчитат от финансовото министерство.

Оказва се, че мерките в програмата масово са непривлекателни за чужденците - обучение по български език, социална и културна адаптация, професионално обучение. Това се случва, въпреки че по съответните интеграционни пакети се полагат куп помощи – еднократна помощ след четвъртия месец от включването в програмата, целева помощ за издаване на лична карта, стипендия за периода на обучение по български език и професионална квалификация, ежемесечно подпомагане за наем на жилище, здравно осигуряване, билети за градския транспорт, такси за детска градина, месечна помощ за ученици.

Заради липсата на интерес към програмата за три години от планираните средства в размер на 900 000 лв. реално са изплатени едва 329 000 лв., което е 37%.

 

Около 100 души търсят работа

 

Съгласно справките на Агенцията по заетостта в Програмата за обучение и заетост на бежанците през 2014 и 2015 г. са били включени съответно 75 и 106 души. Още по-лошо е, че част от намерилите работа по програмата впоследствие се връщат като безработни в бюрата по труда. За 2014 г. върналите се като безработни възлизат на 28% от участвалите, а през 2015 г. делът им достига 53%.

Според МФ, което ползва данни на ДАБ, през 2015 г. основните сектори на професионална реализация на бежанците са били търговия (дрехи, обувки, чанти, играчки, стоки за бита, хранителни стоки), комунално-битови услуги (фризьорски, бръснарски и козметични салони), заведения за бързо хранене, автосервизи, шивашки предприятия, строителство и предприятия за производство на изделия за леката и тежка промишленост. Среднопретеглената заплата за тези сектори е в размер на 720.21 лв.7

 

Хазната харчи над 5 млн. лв. годишно 

 

По-големите разходи на държавата обаче не са за бежанците, а за центровете за т. нар. търсещи закрила. До януари 2015 г. на хора във въпросните общежития е предоставяна финансова помощ в размер на 65 лв. месечно, като броят на получилите помощта е бил 15 659 души за 2013 г. и 20 602 за 2014 г. За целта държавата е платила 930 300 лв. през 2013 г. и 1 229 300 лв. през 2014 г. След януари 2015 г. досега на търсещите закрила се раздава храна вместо пари.

От отчетите за изпълнението на бюджета на Държавната агенция за бежанците става ясно, че през 2015 г. държавата е платила от бюджета за търсещите закрила у нас 5.31 млн. лв., като от тях 1.3 млн. лв. са били разпределени за храна, 0.31 млн. лв.  за материали, 1.98 млн. лв. – за вода, горива и енергия. За първото тримесечие на 2016 г. отчетените от ДАБ разходи за издръжка са в размер на 803 хил. лв., като най-голям дял от средствата са отишли за охрана – 31.4%.

Издръжката на един бежанец, настанен в центровете на ДАБ, за трите месеца от януари до март 2016 г. е струвала на държавата 803.28 лв. Само 16% от потърсилите закрила у нас в този период обаче са били настанени в подобни общежития.

Финансовото министерство е разиграло различни сценарии за натиска върху бюджета от мигрантския наплив. Годишните разходи се движат между 5 и 7 млн. лв., ако ситуацията не се промени драматично.

 

ЕС дава по 6 000 евро за релокация на бежанец

 

Издръжката на бежанците се поема почти изцяло от държавния бюджет, като за първото тримесечие на 2016 г. България е получила едва 107 300 лв. от ЕС за заплащане на преводачи и медици, става ясно от анализа на МФ.

През 2015 г. България е сключила споразумение с европейския фонд за миграция, според което до 14 декември 2016 г. страната ще получи 4.6 млн. евро за спешни мерки. Отделно е сключен и едногодишен договор с фонда за 422 000 евро. От МФ уточняват, че извън тези средства Европейската комисия отпуска и допълнителни средства за временни мерки за релокация на бежанци от други държави. Всеки върнат чужденец, получил международна закрила, може да получи 6 000 евро плюс допълнителни еднократни суми за членовете на семейството му, ако те са прехвърлени по съответния ред. "Последното показва значително по-високия ресурс, който едно реалокирано лице може да получи в сравнение с лицата, получили статут на територията на страната", изтъкват от финансовото министерство.

 

България поема 2% от мигрантите към ЕС

 

Потокът от бежанци през 2013 и 2014 г. е относително по-голям проблем за България в сравнение с останалите нови държави-членки на ЕС, пише още в анализа си финансовото министерство.

Най-голям дял на потърсилите закрила в ЕС заема Германия (32.3% за 2014 г.), следвана от Швеция, Италия и Франция, с дял между 10 и 13%. В България потърсилите закрила възлизат на малко под 2% от всички потърсили закрила в ЕС, като страната се нарежда на сравнително предно място като дестинация на търсещи закрила лица, като от новите държави членки е изпреварена единствено от Унгария, където делът на потърсилите закрила възлиза на 6.8% през 2014 г., се посочва в анализа на МФ.

България е на още по-челна позиция – осма подред, в класацията по брой на чужденците с получен статут.

"В разпределението на лицата, получили статут в ЕС по страни, България (с дял от 4.4% за 2014 г.) се нарежда непосредствено след старите държави членки като Германия, Швеция, Италия, Франция, Белгия и Холандия, където делът на получилите статут е най-висок и варира между 5 и 25%. По този показател изпреварваме дори Унгария, където делът на получилите статут възлиза на едва 0.3% от всички бежанци в ЕС, при значително по-висок дял на потърсилите закрила лица", посочват от финансовото министерство.

Според ведомството фактът, че страните на произход на бежанците към България се характеризират с продължителни военно-политически конфликти, предполага по-нататъшно нарастване на миграционния поток към страната.

20 391 души са потърсили закрила у нас за година,

 

статут са получили 5 600

 

От 2013 г. насам има рязък ръст на търсещите закрила у нас всяка година – съответно 7 144 души през 2013 г., 11 081 души през 2014 г. и 20 391 души през 2015 г. За сравнение, в периода 1993 – 2012 г. у нас са търсили закрила средно на година по 1 100 души.

Около 2/3 от мигрантите са на възраст между 18 и 34 г., като се увеличава и делът на децата. Около 80% от тях са с основно и по-ниско образование, като поради религиозните им особености жените са като цяло икономически неактивни. Основните групи мигранти у нас са от Сирия, Ирак и Афганистан, като през 2015 г. дяловете на всяка от тези три страни на практика се изравняват.

През 2015 г. 73% от молбите за предоставяне на статут (хуманитарен или бежански) завършват с отказ или прекратяване на производството, най-често поради напускане на страната. През 2013 г. статут у нас са получили 2 500 души, през 2014 г. - 7 000 души, а през 2015 г. - 5 600 души, сочи още анализът на МФ.

 

Вижте още: 

България сама поискала да е посредник между Брюксел и Анкара 

Трафикант: Българските власти знаят какво се случва





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

бежанци, мигранти, интеграция, пазар на труда





Street of Art

Сръбското магарешко сирене е най-скъпото в света

Петък, 28 Юни 2019 / Хранене и Здраве
Наричат го чудо на природата   Бялo, плътно и богато на вкус, единственото в Сърбия сирене от магаре не само е вкусно, но е и добро за вашето здраве, казва производителят Слободан Симич. Има само една уловка – при 1 000 евро (1 130 долара) за килограм, то може и да е най-скъпото [...]

Годишен хороскоп за 2019 г.

Неделя, 30 Декември 2018 / Стил
  Очаква ни добра и хармонична година   Овен   Светът е в дланта ви. Това ще бъде най-оптимистичната година за вас през последното десетилетие. Ще почувствате, че можете да постигнете почти всичко, което искате. И няма да сте далеч от истината. 2019 година ще ви донесе път [...]