Индексът на „Репортери без граници“ измева усещането на жуналистите, пред нас се наеждат Етиопия и Гамбия
България запазва 111-ото място в света в годишния индекс за свободата на медиите, публикуван от организацията „Репортери без граници“. Както и през миналата година страната ни остава на последно място в ЕС и на Балканите.
“България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективността на съдебната система. Журналистите там са мишени както на организираната престъпност, така и на властите, които ги подлагат на тормоз, вместо да ги защитават. През септември 2018 г. полицията арестува двама журналисти от независими медии, докато разследват злоупотреба с еврофондове”, се посочва в доклада на Репортери без граници, който обръща внимание на случая с журналистите Димитър Стоянов от Бивол и Атила Биро от румънския Rise Project, които бяха задържани за кратко по време на свое разследване за предполагаеми злоупотреби със средства от еврофондовете.
В доклада на Репортерите се споменава и убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе, въпреки че у нас случаят се разглежда като криминален. Този случай е поставен наравно с убийствата на журналисти в Малта и Словакия, което според анализа показва тенденция, валидна за Европа.
Докладът посочва още, че това е особено валидно за онези журналисти, които отразяват корупция, укриване на данъци и злоупотреба с еврофондове, в която често е замесена мафията, а тя е сред най-опасните заплахи за разследващите журналисти.
Докладът посочва, че спадът на свободата на изразяване в Европа, наблюдаван чрез индекса на Репортери без граници през последните няколко години, върви ръка за ръка с ерозията на институциите в региона от все по-авторитарните правителства. Що се отнася до убийства, опити за убийства и физически и вербални атаки, европейските журналисти са подложени на много форми на натиск и сплашване и все по-често на съдебния тормоз. Европа продължава да бъде континентът, който най-добре гарантира свободата на изразяване, но работата на разследващите журналисти все повече се възпрепятства, посочват от организацията.
За трета поредна година Норвегия е на първо място в индекса, докато Финландия (нагоре с две места) е заела второ място. Увеличаването на онлайн тормоза е пичина Швеция (трета) да загуби едно място. Четвърта е Холандия, където на двама репортери, разследващи организираната престъпност, им се наложи да живеят под постоянна полицейска закрила.
В две африкански страни е регистрирано значително подобряване на ситуацията. Етиопия напредва с 40 места до 110 място и застава точно пред България, а Гамбия се покачва с 30 места и вече е 92-а.
Много авторитарни режими са падат надолу в класацията. Те включват Венецуела (надолу с пет места до 148-а позиция), където журналистите са ставали жертви на арести и насилие от страна на силите за сигурност, както и Русия (надолу с едно, до 149-о), където Кремъл използва арести, обиски и драконовски закони, за да засили натиска върху независими медии и интернет. На дъното на индекса са Виетнам (176-о място), Китай (177-о място), Еритрея (178-о място), а Туркменистан (180) измества Северна Корея (179) от последното място.
В едва 24% от страните, обхванати от индекса, ситуацията със свободата на словото може да бъде определена като добра или много добра, при 26% миналата година. Съединените щати са паднали с три места до 48-о място заради враждебния климат, дължащ се и на реториката, налагана от президента Доналд Тръмп. Никога досега американските журналисти не са били обект на толкова много смъртни заплахи и не са се обръщали към частни охранителни фирми за защита, се посочва в документа. Омразата към медиите е такава, че през юни мъж открива огън в редакцията на вестник в Мериленд, убивайки четирима журналисти и още един служител. Стрелецът многократно е изразявал омразата си към вестника в социалните мрежи, преди в крайна сметка да действа според заплахите си.
В региона Румъния, която в момента председателства Съвета на ЕС, пада с три места до 47-о място. Като пример за потъпкване на медийната свобода се посочва атака срещу журналисти от RISE Project, които бяха подложени на тормоз от властите да разкрият източниците си за разследване за измама с еврофондове. Като основание за настояването си властите използваха Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). Драстичен спад в класацията регистрира Сърбия (14 места до 90-а позиция). В тази страна разследващи журналисти са подложени на множество физически атаки.
Малта продължава да пада в индекса - с 12 места до 77. В тази страна шепа журналисти се опитват да продължат работата на убитата си колежка Дафне Каруана Галисия, осветлявайки ширещата се корупция и прането на пари, въпреки потискащия и тревожен климат, който все още е белязан от убийството на Каруана Галисия през октомври 2017 г. Освен че трябва да живеят в страх, те са подложени на интензивен съдебен тормоз.
В периода от 2002 до 2006 г. страната ни е сред първите 50, движейки се в диапазона от 38 /2002 г./ до 48 /2005 г./ място. Най-добрата ни позиция в този период, който съвпадна със стремежа ни да се интегрираме в ЕС, е през 2003 г., когато сме 34-ти, отбелязва БГНЕС.
През следващите години, които съвпадат с усилията за приемането ни в ЕС, България все още запазва стабилни позиции сред първите 60. През 2007 и 2008 г. сме съответно на 51-во и 59-о място.
След дисциплиниращите години на предприсъединителните преговори, когато се обръща сериозно внимание на свободата на словото и медиите, следващите 10 години до 2019 г. са белязани от непрекъснат спад и поставяне на антирекорди в европейски и балкански мащаб.
През 2009 г. е регистриран спад с цели 9 места надолу. България е класирана 68-ма. От 2010 г. тенденцията на ежегоден спад със средно по 10 места наведнъж вече става константа:
2010 г. – 70-о място; 2011 г. – 70-о място; 2012 г. – 80-о място; 2013 г. – 87-мо място; 2014 – 100-тно място; 2015 г. – 106-о място; 2016 г. – 113-о място /най-лошо българско постижение/; 2017 г. – 109-о място; 2018 г. – 111-о място.
През 2016 г. е поставен българският антирекорд, когато сме на неблаговидното 113-о място, дължащо се, според „Репортери без граници“, на корупцията, доминираща всички сфери на живота.
Важно е да се има предвид, че индексът на неправителствената организация няма как да измери свободата на изразяване в абсолютна величина, той измерва усещането на журналистите и работещите в медиите.
„В тежката икономическа ситуация, в която се намират медиите, работещите в тях са особено уязвими от всякакви форми на натиск. Ниското ниво на заплащане и социалната несигурност в сектора доведе до голям отлив на качествени кадри. Допълнително изкривяват средата и опитите на централни и местни власти да си купят медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове. Олигархичният модел на медийна собственост става все по-доминиращ и той води до смразяващ ефект върху журналистите, а очернящите кампании, целящи да дискридитират журналисти, са ежедневие. Срещат се заплахи срещу критични журналисти, че ще си изгубят работата, когато медията, в която работят бъде купена от олигарх. Тези заплахи няма как да не бъдат взимани сериозно в условията, в които функционира българският медиен пазар“, отбелязват от Асоциацията на европейските журналисти.
Впрочем последните седмици в България доказват каква е силата на медиите, дори и в страна, поставена на последно място в Европа по свобода на словото. Ефектът върху политическия живот от медийните разкрития от т.нар. “Апартаментгейт” е доказателство, че медиите са изключително ефективни в борбата с корупцията и могат да бъдат сериозен коректив на властта. Заслужава си да се отбележи, че за разлика от предишни пъти, разследването на предполагаемите имотни злоупотреби се случи в няколко медии едновременно и именно тази журналистическа солидарност доведе до значимите резултати, отбелязват от АЕЖ.
Вижте още:
Ключови думи:
медии, свобода на словото, журналисти, Репортери без граници, Европа, ЕП, ЕК
