
Решението е на парламента след консултации на финансовия министър и управителя на БНБ
Депутатите приеха решението за фиксиран курс 1.95583 лева за евро след влизането в ЕРМ 2. Решението беше внесено днес и гласувано като извънредна точка в дневния ред на депутатите с цел да се противодейства на обществените страхове по темата. А те се появиха по повод поправка на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, свързана с подготовката на страната ни за влизане във валутния механизъм, предшестващ еврозоната.
Текстовете по решението бяха съгласувани след срещи на финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев с парламентарните групи. Документът не беше подкрепен единствено от БСП.
Разработихме проект на решение, който фиксира твърд мандат на българските власти в процеса на престой във валутно-курсовия механизъм (ЕРМ 2). Всички партии бяха запознати и подкрепиха предложението, с изключение на БСП, съобщи след разговорите с депутатите финансовият министър Владислав Горанов.
Защо се стигна до спешната поправка?
„Необходимите текстове бяха внесени без предварителна комуникация, в Преходни и заключителни разпоредби на друг закон, с леко смущаваща на пръв поглед редакция, намекваща за възможност за промяна или пълно премахване на Валутния борд. В резултат тръгнаха слухове по тази тема, които се наложи да бъдат опровергавани, но неприятното впечатление от липса на предварителна комуникация остана“, се казва в позиция на Центъра за анализ и кризисни комуникации.
Според специалистите по обществени комуникации спомените за банковата криза, хиперинфлацията и загубата на спестявания все още са много силни и правят темата за финансите на хората особено чувствителна. Обществените страхове се подсилват от целенасочената антиевропейска кампания на различни кръгове, която засилва тревожността и създава условия за бързо възникване и разпространение на слухове и дори кризи. Което отслабва доверието към държавността и институциите.
На този фон е разбираемо и логично, че едни законови промени, направени не по открита и ясно комуникирана процедура, се възприемат с недоверие от страна на масовата публика, заключават от центъра.
След появата на негативни реакции към първоначалната информация за законодателните промени във връзка с присъединяването ни към валутния механизъм ERM II, Министерството на финансите и Българска народна банка реагираха бързо и изпратиха до всички медии информация с повече детайли около мотивите и процедурите, свързани е тези промени. През следващите дни редица представители на Народното събрание, на правителството и управителя на БНБ взеха участие в много медии и специализирани форуми, като предоставяха много детайли и допълнителна информация по промените, мотивите и механизмите, по които тези промени ще се изпълняват на практика. „По същество те дадоха категоричен отговор на тиражираните притеснения и отхвърлиха спекулациите за отмяна на валутния борд. Макар и леко закъсняла и реактивна по своята същност дейност, все пак тя изигра своята роля в успокояване на масовата публика и туширане на възможността да нарасне напрежение. Трябва да оценим положително, че макар и в режим на реагиране, двете водещи институции по темата – Министерство на финансите и БНБ – излъчиха координирани и категорични послания“, коментират специалистите.
От Центъра за анализ и кризисни комуникации посочват, че липсата на адекватна дългосрочна и постоянна информационна стратегия за повишаване функционалното разбиране на съвременния свят от страна на много хора може да се окаже пагубно: „Комуникационният консерватизъм на финансовия сектор доведе до понижаване на доверието на масовата публика в способността на системата да ни води в бъдещето. Увеличаването на скептицизма в еврото като валута е видимо. И е тревожен показател за растяща тенденция, която може да обхване все повече сектори. И даже да доведе до съмнения в цивилизационния избор на обществото ни.
Неразбирането на важността на проблема само ще го задълбочи и ще се създадат нови поколения с увеличаващ се евро-скептицизъм, които не вярват в достиженията на западната цивилизация, а в „изконни български модели“. Което ще доведе до увеличаване на броя на хората, отказващи модерните подходи за развитие. А до искане на референдум за излизане от ЕС крачката може да се окаже много малка“.
Вижте още: