
Две жестоки трагедии станаха в България за по-малко от денонощие
45 души загинаха при катастрофа на автомагистрала „Струма“ тази нощ. При удар в мантинелата автобусът се е запалил, а пътниците не са успели да излязат. Спасили са едва седем от пътниците в автобуса, който е връщал граждани на Република Северна Македония от екскурзия в Турция. Катастрофата е най-тежкият пътен инцидент в Европа за последното десетилетие. Първото нещо, което можеше да си помисли човек, виждайки новеината за този инцидент, беше, че има някаква грешка. Как 45 жертви? А после дойдоха и потресаващите подробности за инцидента. И поредицата от въпроси за причините, новопорстроения път...Коментари имаше и от политиците, не всички смирени пред смъртта.
По-рано в понеделник 9 души загинаха при пожар в дом за възрастни в провадийското село Рояк. Други двама са в тежко състояние. Огънят е започнал от покрива, но все още не са ясни причините за него. Намерено е решение за настаняване на пострадалите от опожарената сграна, стана ясно и че много от тях имат близки, но те не искат да се погрижат за тях.
Продължава и черната статистика за коронавируса – 254 са жертвите на COVID-19 през последното денонощие. Зад всяко от тези числа стои човешка съдба, история и опечалени близки. Но след 2 години в пандемия, и съобщаващите ги, и публиката като че ли претръпнаха и започнаха да ги приемат като статистика...
Публикуваме коментара на експерта по комуникации Любомир Аламанов в социалната мрежа Facebook.
9
45
254
Уж само числа...
Вчера изнасях лекция на първокурсници в НБУ. Една от темите, които разисквахме обстойно, беше за етиката в комуникациите. За съжаление, студентите днес на практика могат да видят как политици, журналисти, комуникатори и масова публика говорят за няколкото трагедии, отнели човешки животи.
Етиката не може да се наложи със сила. Етичните норми не са наказателни закони. Моралът не е досадно задължение.
Както вчера говорихме, това трябва да е фундаментът на нормалността. Фундаментът, върху който да построяваме комуникацията. Върху който да изграждаме обществото. Етиката не е лично отношение. А съвкупното ни съгласие какво може и какво не може да допуснем като общество. Наш си, човешки компас, който да ни сочи посоката.
Няма как да задължим журналисти да пазят чувствата на близките на загиналите.
Няма как да задължим политици да не се възползват от ситуацията, за да вадят политически дивиденти.
Няма как да задължим комуникатори да замразят веселите кампании поне за ден.
Няма как да задължим някакви хора да не слагат смеещи се емотикони на новини за починали хора.
Но можем да им покажем, че това не е правилно. Че не отговаря на етичните норми. Че не е човешко отношение в трагедията. Независимо дали активно чрез действия или пасивно чрез презрително отминаване, можем. За да запазим човещината. Която е в основата на всяко общество.
Чрез нашите действия днес ние формираме представите и етичните разбирания на следващите поколения. Ние формираме бъдещето. Дано да сме на висотата на очакванията.
Съболезнования към близките на починалите.
...
Сряда, 24 ноември, е Ден на национален траур заради жертвите на двете трагедии, разиграли се тази седмица в България. Съответното решение бе взето от Министерския съвет.
Вижте още: