Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Историята на Втора атомна

Сряда, 23 Май 2018 / Общество
312
  • Предстои ли отново да закипи дейност на площадката в Белене?

 

След почти четири десетилетия властта отново извади проекта за АЕЦ „Белене“ на тезгяха

 

Стар гьол, нови рушвети или чиста и евтина енергия, даваща независимост на страната ни. Това бяха и все още са аргументите „срещу“ и „за“ поредния рестарт на 37-годишния проект за строителството на втора атомна централа. Към тях най-често се добавят опасенията, че Белене е район с висок сеизмичен риск, екологичните рискове и оправдано ли е изливането на огромнен финансов ресурс в строителството на нова ядрена централа. Проектът, който беше спрян от първия кабинет на Бойко Борисов заради липсата на инвеститор, отново е в дневния ред на властта именно заради появата на инвеститорски интерес – от Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). Интерес, който стана известен още, когато държавата плати произведените за централата реактори.

 

Старт 

 

С постановление от 20 март 1981 г. Министерският съвет на Народна република България, оглавяван от Станко Тодоров одобрява площадка Белене за изграждане на втора атомна електроцентрала.

До 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1987 г. стартират строителни работи. Пусковият срок за първи реактор е 1992 г., а за втори - 1994 г.
Строителството продължава до май 1990 г., когато строителните работи са прекратени, а проектът е замразен с Решение №106 на Бюрото към Министерския съвет, оглавяван от Андрей Луканов.

Месец по-късно постъпва предложение до Великото Народно събрание от народните представители на БСП от Великотърновско, в което се настоява Великото Народно събрание да се съобрази с волята на над 30 000 граждани на Свищов и региона, които се противопоставят на строежа на новата централа и да вземе окончателно решение по този въпрос.
На 28 август 1991 г. правителството на Димитър Попов приема решение за спиране на проекта - поради липса на финансиране и нарастващата обществена съпротива. Разпоредено е  Комитетът по енергетика да организира проучване с технико-икономическа обосновка за изграждане на парогазова централа на площадката.

През 1992 г. Министерският съвет потвърждава решението от предишната година и издава разпореждане да се подготви проект за използване на металния корпус на ядрения реактор, вече закупен от Чехословакия.

През ноември 1993 г. парламентарната група на СДС внася в Народното събрание Проект за решение за приемане на мораториум върху ядрената енергетика и строежа на ядрени съоръжения. Мотивът е, че ядрените реактори представляват огромен риск за сигурността на страната и Европа, но не решават енергийните проблеми. Решението е прието.

 

Рестарт 

 

Първият опит за рестарт на проекта е от 1996 г. Правителството на БСП с премиер е Жан Виденов възлага изготвянето на анализ за довършване на АЕЦ „Белене“. Година по-късно служебният кабинет на Стефан Софиянски отхвърля идеята и нещата затихват.
За рестарт на проекта заговаря отново Симеон Сакскобургготски през 2002 г. "Този огромен проект ще обезпечи енергийната независимост на България през следващите няколко десетилетия", казва той в словото си пред конгреса НДСВ.

На 20 декември 2002 г. кабинетът „Сакскобургготски“ отменя решението за замразяване на проекта, като по същото време взима решение да затвори предсрочно III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Съдът определя това решение за нелегитимно, но на 31 декември 2006 година двата реактора за затворени.
През декември 2004 година НЕК избира Worley Parsons Europe Energy Services за архитект-инженер. Малко по-късно парламентарната група на ОДС предлага
създаването на временна анкетна комисия, която да проучи целесъобразността и законосъобразността на действията на Министерски съвет, свързани с изграждането на АЕЦ "Белене".

През април 2005 г. правителството определя статут на АЕЦ „Белене" като обект с национално значение и дава съгласие максималната инсталирана електрическа мощност на бъдещата централа да бъде 2000 MW. През май НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа BBEP.
Получени са предложения от руски и чешки консорциуми. През октомври 2006 г., по време на управлението на тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев НЕК обявява, че е избрана руската компания "Атомстройекспорт".
Взето е решение да бъдат изградени два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW. Към това споразумение са подписани 14 анекса. Срокът за оценка на проекта от България е удължаван осем пъти и на практика проектът е замразен.

Държавата решава да търси стратегически инвеститор за 51% от стойността на проекта, останалата част е на НЕК. На 29 ноември 2006 г. е сключено и споразумение между НЕК и „Атомстройекспорт“, според което в 12 месечен срок двете страни трябва да подпишат договор за доставка, инженеринг и строителство.
На 18 януари 2008 г. в присъствието на президентът Георги Първанов и руския президент Владимир Путин в София са подписани четири двустранни споразумения в областта на енергетиката, наречени от Първанов „големият шлем“.

Те са за изграждане на газопровода "Южен поток", за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене", за създаване на международна проектна компания за нефтопровода Бургас-Александруполис и за отработеното ядрено гориво.

През април 2008 г. НЕК избира френската банка BNP Pariba за структурираща банка за финансирането, която отпуска заем 250 милиона евро, но се оттегля от проекта през 2010 г.

В края на 2008 г. е подписано акционерно споразумение с германския производител на електроенергия RWE, който заявява участие 49% в проекта, но се отказа в края на 2009 г.,тъй като НЕК не подписва окончателен договор с „Атомстройекспорт“ за строителството и не се стига до създаване на проектна компания.
През ноември 2010 г. премиерът Бойко Борисов заявява, че руската страна е подвела България, тъй като първоначално е обявена цена от 4 млрд. евро, а впоследствие тя е повишена на 6,2 млрд. евро.

През 2010 г. британската банка HSBC е наета да провери цената на проекта и да проучи потенциалните пазари на електрическа енергия. Според представения доклад крайната цена на проекта е изчислена на 10, 3 млрд. евро, а цената на електроенергията, която бъдещата централа би произвеждала - 75 евро/Мвч.

Така, след като не успява да намери стратегически инвеститор на 28 март 2012 година първият кабинет на Борисов прекратява проекта. Решението е потвърдено от парламента. Междувременно заради натиск от страна на ЕС се проваля и проекта „Южен поток“, което предизвика огромен скандал и политически сътресения.

След това БСП започва кампания за провеждане на референдум за изграждането на АЕЦ „Белене“ и той е проведен през януари 2013 г., но се проваля заради малкия брой гласували.

 

И пак рестарт 

 

През 2016 година прокуратурата повдигна обвинения срещу бившия енергиен министър на кабинета „Станишев“ Петър Димитров, който според обвинението не е упражнил контрол върху работата на Любомир Велков и Мардик Папазян, които са главни изпълнителни директори на НЕК по времето на сключването на рамков договор за доставка на оборудване, намиращо се в АЕЦ "Белене". Поискан беше имунитета и на народният представител от ГЕРБ Делян Добрев, който също беше обвинен в умишлена безстопанственост в качеството си на министър на икономиката, енергетиката и туризма, от което е настъпила щета за НЕК ЕАД в размер на 4, 562 млн. евро. Става въпрос за избора на Worley Parsons за архитект-инженер на проекта. Обвинението срещу Добрев беше, че въпреки прекратяването на проекта през 2012 г., договорът с Parsons не е бил прекратен от страна на НЕК, а плащанията по договора са продължили.

Не са налични каквито и да е разпоредителни действия и издадени писмени заповеди или указания към ръководните органи на БЕХ, респективно към НЕК по отношение на дейности, които следва да се извършат във връзка с прекратяване на изграждането на АЕЦ, касаещи договора с архитект-инженера. Добрев не е взел отношение по тези въпроси въпреки и изпратеното му изрично писмо от изпълнителния директор на НЕК, посочват от прокуратурата.

Междувременно „Атомстройекспорт“ завежда дело срещу България заради неизпълнението на ангажиментите по проекта и държавата се споразумява с руската компания за плати оборудването, произведено за централата.

На 9 декември 2016 г. българската Национална електрическа компания погасява дълга си към руската компания – изпълнител, като изпълнява решението на Арбитражния съд при Международната търговска палата в Женева по проекта АЕЦ "Белене". България придоби оборудването за централата и то беше докарано на площадката в Белене.
Равносметката е, че след направеното плащане до момента неосъщественият проект АЕЦ "Белене" струва на българската държава към 2,6 млрд. лв. - 1,2 млрд. лв. за реакторите и 1,4 млрд. лв. за площадката. Тогава енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че изграждането на нова ядрена мощност е възможно, само ако се реализира изцяло на пазарна основа и държавата няма ангажименти. По думите й такъв проект може да се развива единствено, ако не се изисква държавна гаранция, ако не се изисква сключването на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Лансирана беше и тезата за приватизация на АЕЦ „Белене“. Още тогава кабинетът „Борисов 2“ съобщи, че Китайската национална ядрена корпорация е проявила интерес към проекта. Година и половина по-късно интересът от страна на Китай е потвърден, а повторното размразяване на мегапроекта е в ръцете на депутатите. Ако това стане, евентуалната реализация на проекта, ще премине през провеждане на конкурсна процедура за избор на стратегически инвеститор. За момента кабинетът няма намерение да предоставя държавни гаранции и да сключва дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

АЕЦ Белене, рестарт, Китайска ядрена корпорация, атомна централа

StreetView

Бистришкият водопад

Събота, 24 Март 2018 / Места
Водопадът над дупнишкото село Бистрица е един от най-красивите в България   Пролетта закъснява, но съвсем скоро слънцето отново ще се завърне, така че да започваме с плановете за разходки. Бистришкият водопад, познат сред местните и като Самоковището, е едно от местата, които горещо ви [...]

В Старо Железаре известните делят дувар с обикновените хора

Вторник, 31 Юли 2018 / Места
  Живописният проект е дело на Венцислав Пирянков и съпругата му Катажина   Художниците Катажина и Венцислав Пирянков заедно със студенти от Познан превърнаха пловдивското село Старо Железарев дом на световни знаменитости. Вече година по стените на старите къщи и огради световни [...]