Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Изборите някога: Боб и царевица вместо бюлетини

Неделя, 18 Април 2021 / Общество
142
  • Учредителното народно събрание се събира в бившия турски конак в Търново, сн. wikipedia
  • Откриване на Учредителното събрание в Търново, 1879 г. – гравюра, сн. Wikipedia
1 / 2

В началото жените нямали право на глас, а изборите продължавали по един месец 

 

Бял и черен боб, боб и царевица – това са били бюлетините на българите веднага след Освобождението, когато все още малко хора са можели да четат и пишат, а изборите са били екзотично ново преживяване. Това разказва в интервю за БГНЕС доц. д-р Михаил Груев, историк и председател на Държавна агенция „Архиви“.

„Първите избори в България са организирани от руската окупационна администрация. Те са за свикване на Учредително народно събрание, което да устрои живота в бъдещото княжество. Не казвам да изготви конституция, тъй като плановете на руската администрация първоначално са това да бъде органически устав, което да подчертае васалния статут на България по отношение на Османската империя. С този документ са свикват избори за Учредително събрание, където депутатите се разделят на три категории: най-много са депутатите по право – губернатори, вицегубернатори, председатели на окръжни съдилища и представители на религиозните общности; втора по големина е групата на избрани от населението депутати; трета е личната квота на руския императорски комисар Княз Дондуков“, обяснява историкът.

Реално избори тогава се провеждат единствено за 94-те народни представители в Учредителното събрание, избрани от населението. Тогава все още няма оформени партии. Двете основни партии се оформят в хода на дебатите в Учредителното събрание, а не в предизборна борба. Всъщност имаме състезание на личности, припомня доц. Груев.

 

Първият парламент

 

Първите избори в България се провеждат след Освобождението – на 30 септември и 7 октомври 1879 година. Те са за Първото обикновено народно събрание. Участват двете водещи политически сили – Либералната и Консервативната партия. Населението на България тогава е 1 800 000 души. Гласуват над 270 000 души. Изборната активност е 32%. Побеждават либералите. Избрани са 158 депутати. Сред тях са имените българи като Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Стамболов. Първото обикновено народно събрание заседава в “Къщата с часовника”.

Според Търновската конституция изборът на народни представители е пряк, като на 10 хиляди души население и от двата пола, се полага по един народен представител. Мандатът на депутатите е 3 години. Избрани за народни представители могат да бъдат само български граждани, които са “на възраст по-горе от 30 години и са грамотни”. Право да избират имат всички български граждани над 21 години. Жените не могат да гласуват. Тогава това е световна тенденция, тъй като идеята за политическите права на жените все още не съществува.

В следващите 50 години от 1890 до 1940 година са проведени избори за още 24 Обикновени народни събрания и 4 Велики. Понякога изборите продължавали по цял месец.

„Това са последните два парламента преди 1944 г., 24-то и 25-то Народно събрание. Там изборите се правят по области. Например – Бургаско и Варненско едната неделя, след това други области другата неделя, и така докато се извъртят всички в цялата страна. Този дълъг изборен процес отваря широко вратите за всякакви манипулации“, подчертава директорът на архивите.

 

Правото на жените на глас

 

„В Търновската конституция е записано, че всеобщо, равно и тайно избирателно право имат всички български граждани. Някак си обаче строителите на съвременна България са подразбирали само мъжете. Когато жените надигат глас и заявяват, че също искат да бъдат представени, техните аргументи дълго време на са уважени. На едни местни избори през 1937 г. за първи път жените получават пасивно избирателно право, т.е. правото само да гласуват. При това само омъжените жени, с деца, над 21 годишна възраст. Тогава това е прагът на пълнолетието. На парламентарните избори през 1938 г. се решава изискването да имат деца да отпадне, но остава изискването да бъдат омъжени. Правото жените да бъдат избирани се случва през 1945 г., на изборите за 26-то Народното събрание. Тогава е намалена и възрастта за гласуване, а на жените са дадени пълни избирателни права. Това обаче е фиктивно, защото на тези избори опозицията не участва. Не само жените, но и мъжете няма кого да избират“.

 

Броят на депутатите

 

В Търновската конституция е записано, че броят е функция от населението.

„Избира се един народен представител на 10 хил. жители. Тогавашното население на страната е около 3 млн. души. С нарастването на населението е нараствал и броят на депутатите, колебаейки се някъде между 140 и 200 души. Такава е била числеността на парламентите. Великото Народно събрание се състои от двойно по-голям брой народни представители. Сега броят на депутатите е фиксиран на 240. Ако приемем, че тази цифра, при близо 9 млн. население на страната към 1990-та година е била нещо разумно, сега, при 6-7 млн., е съвсем резонен въпросът да се направи някаква редукция. Това обаче може да стане единствено чрез Велико Народно събрание. Поначало това е една отживяла времето си институция. Един от аргументите, че трябва да бъде свикано такова, е този институт да бъде отменен в конституцията“, разказа още доц. Михаил Груев.

Според историка сегашните депутати не трябва да се отказват от историческата сграда на Народното събрание в центъра на София, добре позната на всички с надписа „Съединението прави силата“.

„Не казвам, че всички заседания трябва да бъдат там, но тържествените заседания при откриване на парламентарна сесия, полагане на клетва и т.н. е логично да бъдат там. Спомнете си, че Великото Народно събрание 1990 г. беше свикано в сградата на конака в Търново, където е заседавало Учредителното събрание. При тържествени поводи и важни събития за държавата трябва да бъде използвана сградата на парламента. Тя трябва да бъде запазена като паметник на българския парламентаризъм“, смята доц. Груев.

 

 

Вижте още:

Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Манифестът на Фердинанд и мечтата на българите

Как София стана столица на България?

Как четем историята?





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

избори, Учредително народно събрание, Освобождение, история, бюлетини, гласуване





StreetView

Ахтопол – вятър, скали и усещане за уют

Събота, 23 Септември 2017 / Места
Очарователно място, останало встрани от големите инвестиции    Още преди да решим дали да почиваме там, знаехме, че Ахтопол и Синеморец са единствените места по Българското Чернономорие, останали без пречиствателни станции. По ирония на съдбата, по чисто пазарна логика, или защото [...]

Призрачни места: Европа в Китай

Неделя, 26 Юни 2016 / Места
  Странно или не, но в Китай има подобия на много европейски градове – с изцяло френска, италианска, немска, австрийска, холандска архитектура. А това, което ги обединява, е, че не се радват на особен интерес от местното население, ако говорим за заселване там. Затова пък привличат [...]