Престъпленията срещу природата остават безнаказани
За по-малко от 50 години сме загубили 68% от дивите животни на планетата. Ключов фактор за това безспорно са престъпленията срещу дивата природа. Те се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света. Предхождани единствено от наркотрафика, фалшификациите и контрабандата с оръжия, те генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Освен това престъпленията срещу дивата природа имат редица отрицателни ефекти върху живота на планетата, в това число намаляване на биоразнообразието и дори пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове. Това посочва доклад на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Документът, озаглавен „Разкриване на невидимото: Успехи и предизвикателства при преследването на престъпленията срещу дивата природа в Европа“, е изготвен на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави.
През 2021 г. Съветът на ЕС припозна справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.
Престъпленията срещу дивата природа водят до загуба на биоразнообразие и излагат на риск сигурността и икономическото развитие на съвременните общества, а липсата на достатъчно мониторинг оставя повечето случаи неразкрити. Това е един от водещите изводи в публикувания днес доклад, дело
Проучването обхваща периода между 2016 и 2020 г. Според него повечето от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни (27%), с използването на отровни примамки (16%) или забранени методи за лов (14%), както и с нелегалната търговия с диви животни (13%).
Един от засегнатите видове и пример за многобройните престъпления в дивата природа е щиглецът. Тази малка птица е смятана за деликатес в Италия, бива обект на „бракониерски туризъм“ в Сърбия, изнасяна е нелеглано за Близкия изток през Украйна или е залавяна като домашен любимец в Испания. Чести жертви на престъпления са и много едри хищници, както и застрашени видове хищни птици, попаднали в отровни примамки. Анализът отчита, че незаконното убиване на мечки, вълци или рисове е резултат най-вече от предполагаеми или действителни конфликти с фермери и ловци, а също е свързано и с трофеен лов.
„Дивите животни не са съобщавани за изчезнали като хората и не могат да се самоопределят като жертви, така че много често действията срещу тях остават скрити“, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. „Например, в изследвания период властите в България са открили мъртви четири кафяви мечки, а четири други случая станаха известни чрез медиите или документи от прокурорите. В същото време обаче спадът в популацията на мечките е десет пъти по-голям – с цели 80 индивида. Т.е. мечките у нас са намалели от 411 на 329 без никакви доказателства за увеличаване на естествената смъртност.“
Дори и да бъдат докладвани, много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство. Най-често прилаганата санкция е условното лишаване от свобода.
Проучването подчертава и най-добрите европейски практики, които биха могли да променят нещата. Сред тях са: създаването на специализирани полицейски звена, използването на технологии като дронове или GPS за наблюдение на застрашени видове, както и на кучета, обучени да откриват отрови. Увеличаване на финансовите ресурси, въвеждане на централизирана база данни и възможности за обучения в правоприлагащия сектор, и подобряване на трансграничното сътрудничество биха били от голяма полза.
България със стъпка напред в борбата с престъпленията срещу дивата природа
Тази година институции и НПО се обединиха за създаването на специализиран сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“. Той е част от отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Основните отговорности на новосформираното звено са свързани с оперативно-издирвателна, информационна, координационна и организационна дейност за превенция и противодействие на престъпления в дивата природата, описани в Наказателния кодекс. Миналата година WWF публикува първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България, в което беше заложена необходимостта от създаването на такава структура.
„Създаването на сектора е резултат от неуморната работа на междуведомствена работна група, в която участваха природозащитни организации като WWF, Българско дружество за защита на птиците (БЗДП) и Зелени Балкани“, споделя Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF. „Днес се надяваме, че новият орган ще спомогне за опазването на дивеч, риба, защитени територии и местообитания, защитени видове, питейни води, за ограничаване на замърсяването на почвата, въздуха и водите, както и ще следи за правилното управление отпадъците и отровните вещества. Законовите вратички, позволяващи закупуването на нелегални ловни съоръжения, трябва да бъдат затворени вденъж завинаги.“
