Броят на разселените деца в света достигна нов връх от 43,3 милиона
Броят на децата, принудително разселени от домовете си, се удвоява през последното десетилетие, което изпреварва усилията за приобщаване и закрила на децата бежанци и вътрешно разселените деца. Войната в Украйна принуди повече от 2 милиона украински деца да напуснат страната и разсели повече от 1 милион деца в рамките на Украйна, съобщиха от УНИЦЕФ.
Броят на децата бежанци и мигранти също достигна нов рекорд - 17,5 милиона, като в този брой дори не са включени новоразселените през 2023 г., включително и заради конфликта в Судан. По оценки на международната организация към днешна дата повече от 940 000 деца са били разселени поради кризата в Судан.
В България през 2022 г. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет регистрира рекорден брой молби за международна закрила: 20 407, от които 5 141 са от деца, включително 3 348 непридружени и разделени от семействата си деца (3 278 момчета и 70 момичета). Освен това 160 899 украински бежанци са получили временна закрила в България от началото на конфликта. От тях 589 са непридружени деца.
Данните показват увеличение от 86% в сравнение с 2021 г. и по този начин представлява най-големия брой търсещи закрила от създаването на системата за убежище в България през 1993 г. насам.
222 100 деца са подали молби за убежище в Европейския съюз през 2022 г.. 19,0 % или близо една пета от тях са на непридружени и непълнолетни кандидати. През 2022 г. най-голям дял в ЕС на непридружени непълнолетни лица има в: България (66,3%), следвана от Австрия (59,0 %), Словакия (51,8 %) и Нидерландия (47,1 %).
Увеличаващият се брой на търсещите закрила е допълнително натоварване за българската държава с оглед на недостатъчната наличност на социални услуги, които отговарят на специфичните нужди на уязвимите деца бежанци, особено на непридружените и разделени от семействата си деца.
От януари 2023 г.до края на май в България са подадени 871 молби от непридружени и разделени от семействата си деца.
Въпреки напредъкa, постигнат от българските власти през последните няколко години, все още съществуват предизвикателства, свързани с осигуряването на адекватни грижи, закрила и достъп до социални услуги за децата бежанци и мигранти в България.
„На първо място трябва да не забравяме, че децата са деца, независимо защо напускат дома си, откъде идват, къде се намират или как са попаднали там. Всяко дете има право на закрила, грижа и цялата подкрепа и услуги, от които се нуждае, за да се развива. Заедно с партньорите ни, ние от УНИЦЕФ продължаваме да подкрепяме правителството да въведе закони, политики, система и услуги, които да бъдат приобщаващи за всички деца, да осигуряват ефективна грижа и да отговарят на специфичните им нужди.“ – заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕф в България.
Вътрешно разселените деца и децата бежанци често са сред най-уязвимите. Много от тях нямат достъп до образование и здравни грижи, пропуснали са рутинните си имунизации и нямат достъп до социална закрила.
За много деца разселването е все по-продължително. Повечето резселени деца днес ще прекарат цялото си детство далеч от домовете си.
В навечерието на Световния ден на бежанците 20 юни, УНИЦЕФ призовава правителствата да не изоставят нито едно дете, като положат усилия за:
- Признаване, че децата бежанци, мигранти и разселените деца са преди всичко деца - с права. И имат право на закрила, на включване и на участие.
- Осигуряване на безопасни и законни маршрути за придвижване, търсене на убежище и събиране на децата със семействотата им.
- Гарантиране, че никое дете не е задържано поради миграционния си статут или не е върнато без гаранции, освен ако не е установено, че връщането му е в негов висш интерес.
- Укрепване на националните системи за образование, здравеопазване, закрила на детето и социална закрила, така че да включват разселените деца без дискриминация.
- Инвестиране в националните системи за закрила на детето с цел по-добра закрила на децата, които са напуснали родните си места и са изложени на риск от експлоатация и насилие, с особен фокус върху непридружените деца.
- Изслушване и смислено ангажиране на разселените деца в намирането на устойчиви и приобщаващи решения, които могат да им помогнат да реализират пълния си потенциал.